ИПИ пита какво наложи странната процедура за цената на хляба
В последния си работен ден 49-ото Народно заседание доближи самобитен връх в своята активност. Очакванията бяха, че това ще е денят, в който всички старания на депутатите ще се хвърлят за възбрана на рекламата на хазарта, а като бонус ще се преглежда и различният налог за приходи от събиране на диворастящи гъби. До края на деня рекламата на хазарта беше неразрешена, а тематиката с диворастящите гъби отпадна. Изненадата обаче пристигна от друго място - в границите на минути депутатите одобриха регулация на надценката на хляба , която явно няма нищо общо нито с хазарта, нито с гъбите. Как се случи това и дали не беше подложен връх? Това питат от Института по пазарна стопанска система.
Сутринта на 30 април се организира съвещание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата упоменати законопроекта за хазарта и гъбите - скоростно, тъй като същия следобяд би трябвало да бъдат завършени в пленарна зала. Докато се гласоподават текстовете за гъбите, Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпореждания на Закона за налозите върху приходите на физическите лица да се вкара оптималната надценка в размер на 15 на 100 върху цената на хляба, която да е в действие до 31 декември 2024 година Предложението няма нищо общо с обсъждания законопроект и не е импортирано сред първо и второ четене в комисия; прави се по време на самото съвещание, без каквато и да е оценка на въздействието.
В този сюжет се отива към оптимално бърз завой в стопанската политика - от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласоподаване в пленарна зала следобяд. Най-забавното обаче занапред следва. В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада - няма по какъв начин да има единствено преходни и заключителни разпореждания, без изменение в главния текст на закона. Блицкригът на Движение за права и свободи за надценката на хляба е пред неуспех. Около 16:00 часа обаче, Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба в преходните и заключителни разпореждания на Закона за хазарта. Преди 16:30 часа текстовете са дефинитивно признати. В рамките на 30-на минути, напряко в зала на второ четене, без да се минава през комисии, без да има опция за оценки, мнения и впрочем, и без да има каквото и да е отношение към гласувания сега законопроект, Народното събрание одобри с голямо болшинство регулация на ценообразуването на хляба.
Това евентуално е една от най-скоростно признатите регулации в парламентарната история. Огромната поддръжка от депутатите също буди неразбиране - от 200 дали своят вот единствено 2-ма гласоподават срещу (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласоподава въздържал се). Критични изявления в зала няма. Гласуването и мълчанието демонстрират на процедура, че страхът от изборите води до потъпкване на всевъзможни кардинални позиции, снишаване по тематики, които могат да уронят рейтинга и в последна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват непосредствено в търговски практики и взаимоотношения в един напълно нормален пазар.
Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в действие от 1 юли и ще е в действие до 31 декември 2024 година Този период самичък по себе си нищо не подсигурява - образците с отстъпките на Данък добавена стойност, в това число съответно нулевата ставка за хляба, демонстрират, че в Народното събрание най-лесно се удължават периоди на една или друга наредба. Обещанията, че занапред ще се вършат оценки и може да се промени текста преди 1 юли също звучат несъответстващо. Към момента Народното събрание се разпуска и в случай че президентът не наложи несъгласие или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в действие и ще обърка пазара на самун.
А по отношение на цената на хляба, две неща си заслужава да се упоменат. Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 година до 3,3% към март 2024 година, като месечната инфлация е негативна - т.е. цената е паднала през последния месец. При месото и месните артикули да вземем за пример годишната инфлация към март 2024 година е 6,4%, или двойно по-висока от тази при хляба. Казано просто, сега не се случва нищо изключително на пазара на самун. Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба спрямо другите страни в Европа. Сравнение на средноевропейските цени на питателните артикули демонстрира, че в България по-скоро има отклоняване при млякото и млечните артикули, където цените са високи в съпоставяне със средноевропейското равнище, само че не и при хляба, където сме на 70-75% от средноевропейското равнище. Тоест и тук мъчно се вижда някаква ексклузивен проблем, който да извинява скока на депутатите да го вземат решение в последния си работен ден.
Сутринта на 30 април се организира съвещание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата упоменати законопроекта за хазарта и гъбите - скоростно, тъй като същия следобяд би трябвало да бъдат завършени в пленарна зала. Докато се гласоподават текстовете за гъбите, Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпореждания на Закона за налозите върху приходите на физическите лица да се вкара оптималната надценка в размер на 15 на 100 върху цената на хляба, която да е в действие до 31 декември 2024 година Предложението няма нищо общо с обсъждания законопроект и не е импортирано сред първо и второ четене в комисия; прави се по време на самото съвещание, без каквато и да е оценка на въздействието.
В този сюжет се отива към оптимално бърз завой в стопанската политика - от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласоподаване в пленарна зала следобяд. Най-забавното обаче занапред следва. В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада - няма по какъв начин да има единствено преходни и заключителни разпореждания, без изменение в главния текст на закона. Блицкригът на Движение за права и свободи за надценката на хляба е пред неуспех. Около 16:00 часа обаче, Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба в преходните и заключителни разпореждания на Закона за хазарта. Преди 16:30 часа текстовете са дефинитивно признати. В рамките на 30-на минути, напряко в зала на второ четене, без да се минава през комисии, без да има опция за оценки, мнения и впрочем, и без да има каквото и да е отношение към гласувания сега законопроект, Народното събрание одобри с голямо болшинство регулация на ценообразуването на хляба.
Това евентуално е една от най-скоростно признатите регулации в парламентарната история. Огромната поддръжка от депутатите също буди неразбиране - от 200 дали своят вот единствено 2-ма гласоподават срещу (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласоподава въздържал се). Критични изявления в зала няма. Гласуването и мълчанието демонстрират на процедура, че страхът от изборите води до потъпкване на всевъзможни кардинални позиции, снишаване по тематики, които могат да уронят рейтинга и в последна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват непосредствено в търговски практики и взаимоотношения в един напълно нормален пазар.
Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в действие от 1 юли и ще е в действие до 31 декември 2024 година Този период самичък по себе си нищо не подсигурява - образците с отстъпките на Данък добавена стойност, в това число съответно нулевата ставка за хляба, демонстрират, че в Народното събрание най-лесно се удължават периоди на една или друга наредба. Обещанията, че занапред ще се вършат оценки и може да се промени текста преди 1 юли също звучат несъответстващо. Към момента Народното събрание се разпуска и в случай че президентът не наложи несъгласие или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в действие и ще обърка пазара на самун.
А по отношение на цената на хляба, две неща си заслужава да се упоменат. Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 година до 3,3% към март 2024 година, като месечната инфлация е негативна - т.е. цената е паднала през последния месец. При месото и месните артикули да вземем за пример годишната инфлация към март 2024 година е 6,4%, или двойно по-висока от тази при хляба. Казано просто, сега не се случва нищо изключително на пазара на самун. Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба спрямо другите страни в Европа. Сравнение на средноевропейските цени на питателните артикули демонстрира, че в България по-скоро има отклоняване при млякото и млечните артикули, където цените са високи в съпоставяне със средноевропейското равнище, само че не и при хляба, където сме на 70-75% от средноевропейското равнище. Тоест и тук мъчно се вижда някаква ексклузивен проблем, който да извинява скока на депутатите да го вземат решение в последния си работен ден.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ