Раждането на една гора - вижте историята на една жена, участвала в преобразяването на горите край Радомир
В последния месец тематиката за природата е тематика за това по какъв начин да опазим горите - има ли противозаконна сеч и къде бъркаме в грижата за природата. Остана на назад във времето въпросът по какъв начин въобще се основава гора и по какъв начин е изглеждала България преди близо 100 години.
Колко е коствало да бъдат основани пейзажите, които през днешния ден одобряваме за даденост - срещаме ви с една от дамите, отдали живота си в видоизменение на горите край Радомир.
" Всичко това беше едни голи баири - и къщите бяха застрашени от наводнения, тъй като ги залива от горната страна пръст земя, дървета, камъни - всичко. ", спомня си инж. Цветанка Милошева.
Някога - епохи обратно, горите по тези земи са изсичани поголовно, с цел да се получи това - един гол скат, без нито едно дърво.
След Освобождението българите осъзнават загубата и през идващите 100 години стартират да садят дървета. И тя - Цветанка Милошева, е част от хората, основали тази гора.
" Цялото население воюваше да има залесявания тука. ", споделя тя.
" Големите порои са нанасяли невероятни вреди и това нещо се е следило върху огромна част от територията на България. ", споделя инж. Веселин Владов, шеф на ДГС-Радомир.
На всеки 60 сантиметра по едно дърво. Преди 80 години не се пестяло нито от труд, нито от средства.
" Много труд е хвърлян, с цел да се получи това, което виждате сега. Да, нашите предшественици са основали нещо прелестно, ние отглеждаме тези гори, с цел да са в това положение, в което ги виждате в този момент. ", добавя инж. Веселин Владов, шеф на ДГС-Радомир.
А работата на Цветанка е спасявала популацията от бедствия.
" Горната махала доста страдаха от наводнения. Трябва по-навреме да се мисли за самите поройни места, за самите водосбори, реки. ", уверена е тя.
И " в точния момент " значи настоящето потомство да намерения за това, което идва след 100 години. Така, както преди 100 години, някой е помислил за нас.
Татяна Йорданова/Сергей Райнов
Колко е коствало да бъдат основани пейзажите, които през днешния ден одобряваме за даденост - срещаме ви с една от дамите, отдали живота си в видоизменение на горите край Радомир.
" Всичко това беше едни голи баири - и къщите бяха застрашени от наводнения, тъй като ги залива от горната страна пръст земя, дървета, камъни - всичко. ", спомня си инж. Цветанка Милошева.
Някога - епохи обратно, горите по тези земи са изсичани поголовно, с цел да се получи това - един гол скат, без нито едно дърво.
След Освобождението българите осъзнават загубата и през идващите 100 години стартират да садят дървета. И тя - Цветанка Милошева, е част от хората, основали тази гора.
" Цялото население воюваше да има залесявания тука. ", споделя тя.
" Големите порои са нанасяли невероятни вреди и това нещо се е следило върху огромна част от територията на България. ", споделя инж. Веселин Владов, шеф на ДГС-Радомир.
На всеки 60 сантиметра по едно дърво. Преди 80 години не се пестяло нито от труд, нито от средства.
" Много труд е хвърлян, с цел да се получи това, което виждате сега. Да, нашите предшественици са основали нещо прелестно, ние отглеждаме тези гори, с цел да са в това положение, в което ги виждате в този момент. ", добавя инж. Веселин Владов, шеф на ДГС-Радомир.
А работата на Цветанка е спасявала популацията от бедствия.
" Горната махала доста страдаха от наводнения. Трябва по-навреме да се мисли за самите поройни места, за самите водосбори, реки. ", уверена е тя.
И " в точния момент " значи настоящето потомство да намерения за това, което идва след 100 години. Така, както преди 100 години, някой е помислил за нас.
Татяна Йорданова/Сергей Райнов
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ