Приказка за Старата година
В последния ден от своя живот, преди да се завърне към Вечността, Старата година устройва нещо като тържествено посрещане на своята приемница - събира всички човешки Качества и беседва с тях до 12 часа, досега на своята гибел, досега на раждане на Новата година.
Ето, и през вчерашния ден беше по този начин - вечерта на посетители при Старата година започнаха да се събират странни и неопределени същества - същества, чиито имена и форми са ни познати, само че чиито същности и смисли още не можем да си представим напълно ясно.
Най-рано от всички дойде Лицемерието на разположение със Смирението, след тях значимо пристъпваше Честолюбието, уважително съпровождано от Глупостта, а след тази двойка постепенно вървеше величествена, само че изтощена и явно болна фигура - това беше Умът и въпреки в неговите дълбоки и проницателни очи да сияеше горделивост от себе си, имаше повече тъга от личното му изтощение.
След тях вървеше Любовта - полуразсъблечена и доста груба жена, с очи, в които имаше доста страст и нито искра от мисъл.
Разкошът, който я следваше, предупредително шепнеше в ухото и:
- Любов! Как си се облякла! Нима подобен костюм прилича на твоята роля в живота?
- Ба! - откликна Празномислието. - Какво желаете от Любовта, господине? Винаги сте бил и ще си останете романтик, ето какво ще ви кажа. Според мен, колкото е по-просто, толкоз е по-ясно, толкоз е по-добре и аз съм доста предостатъчно, че съумях да смъкна от Любовта покрова на фантазиите, в който я обгръщаха мечтателите. Ние живеем на земята, тя е твърда и цветът и е замърсен, а небесата са толкоз високо, че сред тях и земята в никакъв случай няма да има нищо общо! Не е ли по този начин?
А самата Любов мълчи, езикът и от дълго време е съвсем глух, няма ги предходните горещи слова, желанията и са груби, а кръвта - рядка и студена.
Яви се също и Вярата - разрушено и нерешително създание. Тя метна един взор, изпълнен с непримирима ненавист към Ума и незабелязано се скри от очите му в тълпата от посетители на Старата година.
След нея се мярна като привидение Надеждата, мярна се и изчезна някъде.
