В последния ден от програмата си на Общия дебат на

...
В последния ден от програмата си на Общия дебат на
Коментари Харесай

Иван Кондов взе участие в неформалната закуска на външните министри от Централноевропейската инициатива

В последния ден от програмата си на Общия спор на 79-та сесия на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации министър взе присъединяване през днешния ден в Ню Йорк в неофициалната закуска на министрите на външните работи на държавите-членки на Централноевропейската самодейност (ЦЕИ), която беше домакинствана от Албанското председателство на формата, оповестяват от пресцентъра на Външно министерство.

Дискусията на външните министри от ЦЕИ беше фокусирана върху обновения подтик за разширение на Европейски Съюз на фона на новите геополитически условия и продължаващата съветска експанзия против Украйна, която съществено засегна интернационалната сигурност и непоклатимост.

В своето изявление българският външен министър изрази убеждението си, че европейската интеграция е най-хубавият метод за гарантиране и поощряване на мир, сигурност, разцвет, народна власт, човешки права и върховенството на закона, в полза на жителите на страните от процеса на разширение и благодари на албанското председателство на ЦЕИ за организирането на днешната среща.

Кондов акцентира, че районното съдействие и добросъседските връзки играят основна роля в подготовката за присъединение и са крайъгълен камък в процеса на разширение. В този смисъл той посочи ролята на ЦЕИ като скъпа районна платформа за политически разговор и съдействие, и като медиатор за трансфер на ноу-хау сред страните в границите на формата посредством насочени към резултати планове за създаване на потенциал в поддръжка на европейската интеграция.

Външният министър изрече очакване ЦЕИ да продължи да обръща внимание на въпроси като свързаността и устойчивата подвижност в района в сходство с тематичната си стратегия. По думите му, добре развитата инфраструктура може доста да способства както за икономическото развиване, по този начин и за нарасналата сигурност.

Кондов акцентира още, че за Европейски Съюз е извънредно значимо да има за свои непосредствени съседи постоянни, надеждни и проспериращи страни, които споделят и предизвикват общите европейски полезности, а точно народна власт, господство на закона, права на индивида, в това число правата на лица, принадлежащи към малцинства и общности. Той напомни, че процесът на европейска интеграция изисква старания и от двете страни и че разширението на Европейски Съюз продължава да се основава на правилото на личните заслуги и прецизни условия, както и на критерии, годни за всички. Кондов съобщи, че чака с неспокойствие да види всички страни-кандидатки като пълноправни членове на Европейски Съюз.

По-късно българският външен министър се срещна в Ню Йорк и с министъра на външните работи на Армения Арарат Мирзоян. увери своя арменски сътрудник, че за България Армения е обичаен стопански сътрудник и че страната ни желае да развива изцяло, дълготрайно и взаимноизгодно съдействие, като акцентира нуждата от по-нататъшно задълбочаване на търговско-икономическите връзки и от надграждане на съдействието сред нашите страни в разнообразни области от съвместен интерес. Българският първи посланик поздрави своя сътрудник за демонстрираното предпочитание от страна на Армения за задълбочаване на връзките с Европейски Съюз и за продължаващия ангажимент на страната към общите европейски полезности и към демократичните промени макар нестабилната среда на сигурност и комплицирания геополитически подтекст. Това, както и съществуването на огромна арменска общественост в България оказват позитивно въздействие и върху двустранното ни съдействие.

В коридорите на Общото заседание Кондов организира къса среща и с министъра на външните работи и имиграцията на Ливан Абдула Бухабиб. Двамата разискаха тревожните развития в ситуацията в района на Близкия изток. Министър Кондов срещна своя ливански сътрудник и с резултатите от осъщественото от българското държавно управление следствие по медийни изявления, замесващи името на страната ни, което демонстрира, че не са налице каквито и да е данни за българско присъединяване в производството, търговията или прехвърлянето на описаните информационни устройства.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР