Най-големите търговски войни в историята
В последните седмици измежду най-често срещаните в публичното пространство понятия е " комерсиална война ". Има се поради възходящото напрежение в световната стопанска система и политика, заради въведените протекционистки ограничения от Съединени американски щати и контра отговора на Китай и други страни.
Експерти и анализатори приказват за комерсиална война сред двете най-големи стопански системи в света, която неизбежно ще се отрази негативно върху всички останали страни и сфери на световното стопанство.
Подобни спорове за икономическо превъзходство, не са нови за човешката история - те са същинската причина за Троянската война и конфликта сред Картаген и Рим, та до Първата и Втората международни войни. Не инцидентно бащата на актуалната стопанска система просвета - Адам Смит, отбелязва на основата на опита си като митнически чиновник, че когато през границите не могат да минават свободно стоките, през тях потеглят войските.
Предлагаме ви три от най-известните образци за търговски войни в историята, довели до обилни промени в света.
Източник:
Опиумните войни
Две търговски войни наречени " опиумни " сред Британската империя и Китай през 19-ти век дадоха доста отражение върху историята на азиатския район.
Става въпрос за желанието на Англия да получи цялостен достъп до китайския пазар, до момента в който Китай се пробва да остане изолиран от останалия свят.
Първа опиумна война: 1839-1842
Причината за спора: Предпоставките за войната е килнат баланс на търговията сред двете страни в интерес на Китай, породени от китайската политика на изолирана от непознато въздействие империя. Международната търговия е позволена единствено в Кантон (Гуанджоу),
Стоката, която е била търсена в Китай и би могла да изравни комерсиалния баланс, давайки на британците голяма облага, е бил опиумът, само че продажбата му е неразрешена с императорски декрет. Контрабандата на опиат продължава няколко десетилетия, до момента в който през 1830-те. Китай не поставя край посредством твърди ограничения.
През април 1840 година Обединеното кралство афишира война война на империята Цин.
Резултати: На 29 август 1842 година, след решителни победи Англия постанова удобния за нея " Нанкингски контракт ".
По силата на контракта Империята Цин заплаща на Англия огромно обезщетение, трансферира в нейно притежание остров Хонконг и отворя китайски пристанища за британската търговия. Английската корона получава от продажбата на опиат голям източник на приходи.
За династията Цин стартира дълъг интервал на намаляване на страната и цивилен безредици, които довеждат до поробването на страната от европейските сили, гигантско разпространяването на наркоманията, деградация и всеобщо измиране на популацията.
Втора опиумна война 1857-1860
Причината за спора: Недоволна от резултатите от " Нанкингския контракт ", Англия се пробва да отвори пътя към вътрешните провинции на Китай, да се възползва от нейните речни пристанища.
През 1854 година Обединеното кралство, Франция и Съединените щати се пробват да преразгледат договорите от 1841-1842 година, като желаят неограничени търговски права в цялостен Китай и публично позволение за търговия с опиат, само че политически интриги не довеждат до стремежи резултат.
Резултати: На 24-25 октомври 1860 година са подписани Пекинските контракти, съгласно които Империята Цин изплаща големи контрибуции, открива за задгранична търговия Тянцзинь, позволява да се употребяват китайци като плебеи в колониите на Англия и Франция.
Под владението на Англия минава южната част на полуостров, Цзюлун (Kowloon), разширявайки територията си към Хонконг. Русия получава контрола върху Усурийския край.
Източник:
Англо-холандска комерсиална война
Англо-нидерландските войни в действителност са четири и са се водели през 17 и 18 век за надзор и доминация над международните морските търговски пътища.
Причини за спора: Причината за войната била възходящото военно и комерсиално съревнование сред двете страни. Холандските търговци търгуват на практика в цяла Европа, което попречва търговията на другите страни.
Търговският оборот на Холандия по това време надвишава пет пъти този на Англия. Холандският лов на риба също толкоз пъти е по-голям от британския, когато през 1636 година, Чарлз I изгонва холандската флота от три хиляди кораби, извършващи лов на риба на херинга наоколо до британския бряг.
Всичко това довело до приемането на 9 октомври 1651 г от Кромуел на Закон за навигация, съгласно който да търгуват с Англия е позволено единствено на британски кораби, или при избрани условия на страни от които произлизат стоките.
Плавателните съдове, които не спазвали този закон подлежали на конфискация.
В същия дух имало укази във връзка с риболова и търговията с колониите.
Англичаните почнали на всички места и по всевъзможни мотиви да превземат на това съображение холандски кораби, което провокирало реакцията на Холандия, понесла големи икономически загуби.
Резултати: на 15 април 1654 година е подписан Уестминстърският мир, съгласно който Нидерландия е била принудена да признае Навигационния закон.
Тази война се характеризира с това, че двата флота, започвайки борбите със задача отбрана на търговия и лов на риба, по силата на обективното историческо развиване, се разгърнала до съществена стратегическа цел - битка за преодоляване на моретата.
Източник:
Войната за самостоятелност на Съединени американски щати: 1775-1783 година
Американската война за самостоятелност (American Revolutionary War или American War of Independence) е въоръжена опозиция против политиката на Британската империя в интервала 1775 - 1783 година Войната стартира като борба сред Кралство Англия и Тринадесетте някогашни английски колонии на американския континент и приключва със основаването на самостоятелна федерална страна - Съединени американски щати, оповестена през 1776 година.
Американците се изправят против Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги ръководят без техни представители. Те афишират тази политика на британския парламент за нарушаваща техните права на английски жители.
Причините за спора: Според Акт на Парламента колониите могат да продават продукцията си единствено на Англия и да купуват единствено от нея стоките, които са им нужни. От 1765 година са наложени нови такси и мита (най-вече върху захарта и чая) само в интерес на Англия.
В същото време е решено да се подслонят английски войски в Америка от 10 хиляди души, които да се устоят за сметка на американците.
Новият закон за държавните такси е очевидно и несъмнено неправдив за тях. Преди това огромна част от налозите се употребявали за развиване на инфраструктурата, търговията и индустрията и значително били разбираеми и признати от популацията. Ситуацията се утежнява от въвеждането на налог върху вестниците, което провокира неодобрение измежду техните притежатели и обществеността.
Тези условия провокирали манифестации и митинги. Най-известният акт измежду които е така наречен " Чаено празненство " - когато на 16 декември 1773 година в Бостънския залив " войска " от търговци, предвождани от Самюел Адамс изхвърлят във водата товара с чай от три британски кораба на Източно-индийската комерсиална компания.
Правителството в Лондон дава отговор с репресии: в Бостън е блокирано пристанището и е неразрешена морската търговия, разпуска се законодателното заседание на Масачузетс. Но зад този щат застават другите 12 колонии, което довело до разформироване и на останалите органи на независима власт - другите законодателни събрания.
Европа гледала на този спор от друга позиция: за нея това бил въпрос на достъп до запаси и първични материали до търговски пътища и нов огромен пазар.
Франция се надявала да отслаби своя главен съперник, по тази причина поддържала американските сепаратисти и сключила с франко-американски съюз на 6 февруари 1778 година. В Америка били изпратени френски доброволци. В отговор Англия отзовава посланика си в Париж, заради което Франция й афишира война.
Испания през 1779 година подкрепила Франция и надлежно борещите се за самостоятелност американци. Започнали бойни дейности на практика във всички морета, доминирани от европейците.
Резултати: На 30 ноември 1782 година се подписва помирение, а на 3 септември 1783 година Англия признава независимостта на Съединените щати. Новото държавно управление на Съединени американски щати изоставя претенциите си към западния бряг на Мисисипи и към Британска Канада. На 25 ноември същата година последните английски войски напущат Ню Йорк.
С обособени съглашения на 2 и 3 септември 1782 Англия, отстъпва Флорида и Менорка (един от Балеарските острови в Средиземно море) на Испания. Разменя си презморски територии с Франция и Холандия и придобива в подмяна някои търговски привилегии в техните владения.
Подкрепата за американските сепаратистки се трансформира за Франция в сериозна финансова рецесия и лична гражданска война, която смъква монархията през 1789 година и трансформира вечно политическата система в страната.
Експерти и анализатори приказват за комерсиална война сред двете най-големи стопански системи в света, която неизбежно ще се отрази негативно върху всички останали страни и сфери на световното стопанство.
Подобни спорове за икономическо превъзходство, не са нови за човешката история - те са същинската причина за Троянската война и конфликта сред Картаген и Рим, та до Първата и Втората международни войни. Не инцидентно бащата на актуалната стопанска система просвета - Адам Смит, отбелязва на основата на опита си като митнически чиновник, че когато през границите не могат да минават свободно стоките, през тях потеглят войските.
Предлагаме ви три от най-известните образци за търговски войни в историята, довели до обилни промени в света.
Източник:
Опиумните войни
Две търговски войни наречени " опиумни " сред Британската империя и Китай през 19-ти век дадоха доста отражение върху историята на азиатския район.
Става въпрос за желанието на Англия да получи цялостен достъп до китайския пазар, до момента в който Китай се пробва да остане изолиран от останалия свят.
Първа опиумна война: 1839-1842
Причината за спора: Предпоставките за войната е килнат баланс на търговията сред двете страни в интерес на Китай, породени от китайската политика на изолирана от непознато въздействие империя. Международната търговия е позволена единствено в Кантон (Гуанджоу),
Стоката, която е била търсена в Китай и би могла да изравни комерсиалния баланс, давайки на британците голяма облага, е бил опиумът, само че продажбата му е неразрешена с императорски декрет. Контрабандата на опиат продължава няколко десетилетия, до момента в който през 1830-те. Китай не поставя край посредством твърди ограничения.
През април 1840 година Обединеното кралство афишира война война на империята Цин.
Резултати: На 29 август 1842 година, след решителни победи Англия постанова удобния за нея " Нанкингски контракт ".
По силата на контракта Империята Цин заплаща на Англия огромно обезщетение, трансферира в нейно притежание остров Хонконг и отворя китайски пристанища за британската търговия. Английската корона получава от продажбата на опиат голям източник на приходи.
За династията Цин стартира дълъг интервал на намаляване на страната и цивилен безредици, които довеждат до поробването на страната от европейските сили, гигантско разпространяването на наркоманията, деградация и всеобщо измиране на популацията.
Втора опиумна война 1857-1860
Причината за спора: Недоволна от резултатите от " Нанкингския контракт ", Англия се пробва да отвори пътя към вътрешните провинции на Китай, да се възползва от нейните речни пристанища.
През 1854 година Обединеното кралство, Франция и Съединените щати се пробват да преразгледат договорите от 1841-1842 година, като желаят неограничени търговски права в цялостен Китай и публично позволение за търговия с опиат, само че политически интриги не довеждат до стремежи резултат.
Резултати: На 24-25 октомври 1860 година са подписани Пекинските контракти, съгласно които Империята Цин изплаща големи контрибуции, открива за задгранична търговия Тянцзинь, позволява да се употребяват китайци като плебеи в колониите на Англия и Франция.
Под владението на Англия минава южната част на полуостров, Цзюлун (Kowloon), разширявайки територията си към Хонконг. Русия получава контрола върху Усурийския край.
Източник:
Англо-холандска комерсиална война
Англо-нидерландските войни в действителност са четири и са се водели през 17 и 18 век за надзор и доминация над международните морските търговски пътища.
Причини за спора: Причината за войната била възходящото военно и комерсиално съревнование сред двете страни. Холандските търговци търгуват на практика в цяла Европа, което попречва търговията на другите страни.
Търговският оборот на Холандия по това време надвишава пет пъти този на Англия. Холандският лов на риба също толкоз пъти е по-голям от британския, когато през 1636 година, Чарлз I изгонва холандската флота от три хиляди кораби, извършващи лов на риба на херинга наоколо до британския бряг.
Всичко това довело до приемането на 9 октомври 1651 г от Кромуел на Закон за навигация, съгласно който да търгуват с Англия е позволено единствено на британски кораби, или при избрани условия на страни от които произлизат стоките.
Плавателните съдове, които не спазвали този закон подлежали на конфискация.
В същия дух имало укази във връзка с риболова и търговията с колониите.
Англичаните почнали на всички места и по всевъзможни мотиви да превземат на това съображение холандски кораби, което провокирало реакцията на Холандия, понесла големи икономически загуби.
Резултати: на 15 април 1654 година е подписан Уестминстърският мир, съгласно който Нидерландия е била принудена да признае Навигационния закон.
Тази война се характеризира с това, че двата флота, започвайки борбите със задача отбрана на търговия и лов на риба, по силата на обективното историческо развиване, се разгърнала до съществена стратегическа цел - битка за преодоляване на моретата.
Източник:
Войната за самостоятелност на Съединени американски щати: 1775-1783 година
Американската война за самостоятелност (American Revolutionary War или American War of Independence) е въоръжена опозиция против политиката на Британската империя в интервала 1775 - 1783 година Войната стартира като борба сред Кралство Англия и Тринадесетте някогашни английски колонии на американския континент и приключва със основаването на самостоятелна федерална страна - Съединени американски щати, оповестена през 1776 година.
Американците се изправят против Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги ръководят без техни представители. Те афишират тази политика на британския парламент за нарушаваща техните права на английски жители.
Причините за спора: Според Акт на Парламента колониите могат да продават продукцията си единствено на Англия и да купуват единствено от нея стоките, които са им нужни. От 1765 година са наложени нови такси и мита (най-вече върху захарта и чая) само в интерес на Англия.
В същото време е решено да се подслонят английски войски в Америка от 10 хиляди души, които да се устоят за сметка на американците.
Новият закон за държавните такси е очевидно и несъмнено неправдив за тях. Преди това огромна част от налозите се употребявали за развиване на инфраструктурата, търговията и индустрията и значително били разбираеми и признати от популацията. Ситуацията се утежнява от въвеждането на налог върху вестниците, което провокира неодобрение измежду техните притежатели и обществеността.
Тези условия провокирали манифестации и митинги. Най-известният акт измежду които е така наречен " Чаено празненство " - когато на 16 декември 1773 година в Бостънския залив " войска " от търговци, предвождани от Самюел Адамс изхвърлят във водата товара с чай от три британски кораба на Източно-индийската комерсиална компания.
Правителството в Лондон дава отговор с репресии: в Бостън е блокирано пристанището и е неразрешена морската търговия, разпуска се законодателното заседание на Масачузетс. Но зад този щат застават другите 12 колонии, което довело до разформироване и на останалите органи на независима власт - другите законодателни събрания.
Европа гледала на този спор от друга позиция: за нея това бил въпрос на достъп до запаси и първични материали до търговски пътища и нов огромен пазар.
Франция се надявала да отслаби своя главен съперник, по тази причина поддържала американските сепаратисти и сключила с франко-американски съюз на 6 февруари 1778 година. В Америка били изпратени френски доброволци. В отговор Англия отзовава посланика си в Париж, заради което Франция й афишира война.
Испания през 1779 година подкрепила Франция и надлежно борещите се за самостоятелност американци. Започнали бойни дейности на практика във всички морета, доминирани от европейците.
Резултати: На 30 ноември 1782 година се подписва помирение, а на 3 септември 1783 година Англия признава независимостта на Съединените щати. Новото държавно управление на Съединени американски щати изоставя претенциите си към западния бряг на Мисисипи и към Британска Канада. На 25 ноември същата година последните английски войски напущат Ню Йорк.
С обособени съглашения на 2 и 3 септември 1782 Англия, отстъпва Флорида и Менорка (един от Балеарските острови в Средиземно море) на Испания. Разменя си презморски територии с Франция и Холандия и придобива в подмяна някои търговски привилегии в техните владения.
Подкрепата за американските сепаратистки се трансформира за Франция в сериозна финансова рецесия и лична гражданска война, която смъква монархията през 1789 година и трансформира вечно политическата система в страната.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ