Половин милион гласа без представителство – възможен сценарий в бъдещ парламент
В последните месеци още веднъж се прокрадват хрумвания за повишение на изборната преграда за влизане в Народното събрание – от сегашните 4% на 7% .
Това се показва като мярка за “укрепване на стабилността ” , само че какво действително би означавал сходен ход за демократичното посланичество? Това написа в собствен разбор – политолог, учител по модерни политически системи.
Нека погледнем изборните резултати от октомври 2024 година през хипотетичния филтър на една такава нова преграда.
Симулирано систематизиране на мандати при 7% преграда :
• ГЕРБ – 79
• Продължаваме Промяната – Демократична България – 42
• Възраждане – 40
• Ново начало – 34
• Българска социалистическа партия – 23
• Движение за права и свободи (Доган) – 22
Всички останали партии и обединения, събрали под 7%, не биха влезнали в Народното събрание – макар че са събрали общо 473 947 годни гласа .
Какъв е резултатът?
При тази симулация, тези гласове освен нямат посланичество, а действително се изпаряват от политическата картина .
Ако ги разгледаме като независим индивид, това количество гласоподаватели се равнява на втора по величина “партия ” в страната – по-голяма от Политическа партия и Възраждане.
И това не е краят на казуса.
Като прибавим и най-малко 3 милиона негласуващи български жители , се оформя картина, която може да се назова подигравка на национално посланичество.
При такава настройка, държавно управление ще се търси на база половината от действително участвалите в изборите – т.е. едвам върху частична, надълбоко редуцирана воля на суверена.
При сходен сюжет, изборите на практика губят главния си смисъл – да дадат действителна картина на волята на народа.
Вместо народна власт, получаваме политическа олигархия с възпроизвеждащ се темперамент, при която едни и същи обединения управляват властта без значение от действителните настройки на обществото.
Аргументът “стабилност ” против действителността “деформирано посланичество ”
Поддръжниците на висок предел настояват, че той би понижил фрагментацията и улеснил съставянето на държавно управление.
Но сходна логичност слага успеваемостта над легитимността, а това е рискова замяна.
Демокрацията не се мери по това какъв брой комфортно е за ръководещите , а по това какъв брой хора се усещат показани.
Коалиция сред първите две сили – а новото къде е?
Ако подобен сюжет се осъществя, то най-вероятната “сглобка ” би била сред ГЕРБ и ПП-ДБ – обединения, които до през вчерашния ден се представяха като антиподи.
Това повдига въпроса:
След като новото се коалира със остарялото, коства ли си да жертваме съвсем половин милион гласа в името на “стабилността ”?
Политическият риск на високата преграда
Приемането на предел от 7% би концентрирало властта в ръцете на малцина обединения, само че с цената на цялостното изключване на стотици хиляди жители от процеса на взимане на решения.
Това не просто поражда подозрения в легитимността на Народното събрание – то зарежда популизъм, незаинтересованост и дестабилизация от вътрешната страна.
Заключение: неутрализирането на гласа не основава непоклатимост – основава съмнение
Ако сходна преграда бъде въведена, демокрацията в България ще се изправи пред действително предизвикателство – не от външни фактори, а от личните си правила.
Да гласуваш и да не бъдеш чут – това е либерален абсурд.
Да го направиш систематичен – това е демократична рецесия.
Какво мислите – би трябвало ли да има предел от 7%?
Споделете мнението си.
Присъединете се към нашия
БОЕЦ разкри: Пеевски е стартирал Даниел Митов за нов водач на ГЕРБ! Борисов отива в пенсионерски клуб или става почетен ръководител!
