Българският футбол изпрати още една нулева година
В последните години, в които стабилността у нас справедливо бе натоварена с отрицателна конотация, обществото ни - за следващ път в историята, се появи като много стабилно, можем да кажем, даже застойчиво в съвсем всичко.
Българският футбол, значима, разумна и в прочут смисъл представителна извадка на обществото ни, се намира в същото застойчиво положение. Изминалата година единствено удостовери нерадостното му настояще. В него има и позитивни трендове, само че те към момента не са обект на медиен интерес и необятната общност си няма и концепция за тях. Ще им обърнем внимание в края на текста, само че да стартираме обзора по реда на номерата.
В последната за 2018 година класация на ФИФА България заема нежеланото 46-то място (29-то в УЕФА). Може да се преглежда като триумф влизането ни в топ 50 за трети път в последните 9 години, за доста по-добро от 84-тото място през 2011 или 89-тото през 2016 година, само че е явно, че към момента сме много надалеч от страните, които постоянно се класират на международни и европейски шампионати, които са част от елита на модерния футбол. За това не е нужно да се обръщаме към ранглистите, а единствено да си напомним, че сме се класирали единствено на едно от последните 10 огромни шампионати и то през към този момент далечната 2004 година на Европейското в Португалия. Още по-неприятно е, че в тези девет несполучливи квалификационни акции не успяхме да достигнем най-малко до един бараж, а за похлупак един път завършихме и на последното място в групата си.
През миналата година България взе участие с изменчив триумф в дебютното издание на новия шампионат Лига на нациите. Нашият тим стартира шампионата с три победи, само че го приключи със загуба и две равенства и по този начин остана на второ място в крайното класиране зад Норвегия. Пропуските в Кипър и сивата игра против Словения в София ясно ни демонстрираха, че още сме надалеч от класиране на финалите на огромно състезание, за което се желаят победи и то над много по-силни противници.
Освен отрицателната наклонност, за това приказва и неналичието на български футболисти в 98-те тима от европейските Топ 5 шампионати. През актуалният зимен трансферен прозорец единствено Кирил Десподов от ЦСКА-София има действителен късмет за сходен трансфер, само че даже и той да бъде сбъднат това надалеч няма да е задоволително за внезапното възстановяване на националния ни тим. За него, от времето на Четвъртите в света, е ясно, че може да се бори за класиране единствено, в случай че разполага с гръбнак от 4-5 опитни футболисти, които да играят в първите дивизии на Испания, Германия, Италия, Англия и Франция. Очевидно е, че сега българският футбол не разполага с играчи, които да са на сходно равнище, тъй като в противоположен случай вместо у нас, в Румъния, Кипър, Русия или Турция, те щяха да играят в някое от водещите европейски шампионати.
Тук е мястото да отбележим, че от елита на европейския футбол отсъстват и българските треньори, съдии и мениджъри, само че аргументите за това маргинализиране са тематика на обособен разбор.
В този ред на мисли жребият за Евро 2020 не е по никакъв начин благоразположен за нас, тъй като всеки един от нашите противници - Англия (21 играчи), Чехия (9), Черна гора (5) и Косово (3), ни превъзхожда по футболисти от Топ 5. Разбира се, това може да се промени до началото на квалификациите, само че най-малко за момента изгледите за серия български прехвърляния в Бундеслигата или Примера не са огромни.
Представянето на идващите ни три национални тима също нямаше с какво да ни зарадва. Младежите до 21 година приключиха на предпоследно място в квалификациите за Евро 2019 и записаха две загуби от последния в групата – Люксембург.
Юношите до 19 година не съумяха да прескочат първия квалификационен кръг за Евро 2019, откакто в последния мач от групата си отстъпиха на Гърция с 0:3 и по този начин останаха на трето място в класирането, изпреварвайки единствено Гибралтар. Подобно бе и представянето на юношите до 17 година, които отстъпиха на Австрия и Словения и победиха единствено Малта в първия кръг на квалификациите за Евро 2019.
Кризата на професионалните клубове
С поддръжката на голям брой непознати футболисти и треньори най-малко българските клубни тимове имаха късмет да оставят по-добра диря в шампионатите на УЕФА, само че не демонстрираха благоприятни условия за това. Шампионът Лудогорец отпадна от унгарския МОЛ Види във 2-рия квалификационен кръг на Шампионската лига и приключи на последно място в групата си в Лига Европа без победа, с четири равенства, две загуби и двама българи в стартовите 11.
С два пъти повече българи в състава си ЦСКА отпадна от датския Копенхаген с общ резултат 2:4 в 3-ия квалификационен кръг на Лига Европа. Левски удари историческо дъно с отпадането си в 1-вия квалификационен кръг на същия шампионат от микроскопичния Вадуц (Лихтенщайн). На реванша в София в стартовите 11 на „ сините ” имаше двама българи и девет чужденци. За втора поредна година в квалификациите на Лига Европа игра тимът на Славия, който отпадна във втория кръг от хърватския Хайдук (Сплит) с общ резултат 2:4 и девет българи в състава.
С сходно криво-ляво показване, което, като изключим няколкото мощни сезона на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа, към този момент е обичайно, нашето състезание заема далечното 28-о място в европейската класация. Така УЕФА запрати трите наши евроучастници след първенеца в новия, трети по мощ континентален шампионат, който за момента има работното заглавие Лига Европа 2. Връщането им в Лига Европа ще изисква шампионата ни да се изкачи с над 10 позиции, което сега наподобява необикновено.
Да обобщим футболния ни застой: Има ни картата, само че сме в нейната далечна външна страна и то във всяко едно отношение.
Умерен оптимизъм в детско-юношеския ни футбол
Много по-вероятно е българският футбол да се радва на същинско Възраждане в идващите десетина години. Основната причина за това е големият растеж на трениращите деца и юноши в цялата страна от 2012 година насам. Тази наклонност се усеща най-силно в София и регионалните градове, само че последователно масовизирането на детския футбол превзема от ден на ден дребни общински центрове и села. През сегашния сезон над 30 000 деца и юноши играят проведен футбол в над 200 клуба, работещи в цялата страна. Преобладаващата част от тези момчета са родени след 2001 година и точно върху този и идващите 10 набора ще се градят упованията ни за подготовката на голям брой мощни български футболисти от европейска величнина.
Разбира се, количествените натрупвания надалеч не са задоволителни за качествени промени, изключително в характерна спортно-социална и обществено-икономическа активност като футбола. За да чакаме Възраждане на българския футбол, на първо място би трябвало той да продължи да се развива и реформира: (1) Детско-юношеският по хоризонтала на масовизирането и вертикала на по-доброто образование и (2) Професионалният с цялостна смяна на системата на ръководство, целеполагането и ежедневните средства за справяне с провокациите – от политическа взаимозависимост, схеми, скучновато слаб футбол и занемаряване на българските момчета, към блян за мощен, бърз и сполучлив футбол с доста повече солидни български играчи, с което клубовете да стартират да генерират съществени доходи от прехвърляния, спонсори, реклами, тв права, билети и продажба на фенски продукти.
Така те биха били устойчиви на измененията в политическата обстановка и надалеч по-успешни на домашната и интернационалната сцена.
В последните седем години детско-юношеският футбол доста по-успешно от професионалния следва стратегическите си цели и е от изключителна значимост босовете на клубовете от Първа и Втора лига в обозримо бъдеще да премислят и трансформират отношението си към играта. И тук, както и в доста други сфери на публичната активност, честността е най-хубавата политика. В противоположен случай резултатът от развиването на футбола при подрастващите ще има най-вече обществена стойност, а огромна част от добре селектираните и квалифицираните млади играчи ще предпочетат да играят на дребни малки врати в множащите се любителски шампионати и шампионати, в сравнение с да потънат в „ професионалното ” тресавище. Малцина надарени късметлии ще имат опция да развият капацитета си - да играят на положително равнище в чужбина и от това може да се възползва националният ни тим, а домашните ни шампионати ще си останат все по този начин периферни във всяко отношение.
Българският футбол, значима, разумна и в прочут смисъл представителна извадка на обществото ни, се намира в същото застойчиво положение. Изминалата година единствено удостовери нерадостното му настояще. В него има и позитивни трендове, само че те към момента не са обект на медиен интерес и необятната общност си няма и концепция за тях. Ще им обърнем внимание в края на текста, само че да стартираме обзора по реда на номерата.
В последната за 2018 година класация на ФИФА България заема нежеланото 46-то място (29-то в УЕФА). Може да се преглежда като триумф влизането ни в топ 50 за трети път в последните 9 години, за доста по-добро от 84-тото място през 2011 или 89-тото през 2016 година, само че е явно, че към момента сме много надалеч от страните, които постоянно се класират на международни и европейски шампионати, които са част от елита на модерния футбол. За това не е нужно да се обръщаме към ранглистите, а единствено да си напомним, че сме се класирали единствено на едно от последните 10 огромни шампионати и то през към този момент далечната 2004 година на Европейското в Португалия. Още по-неприятно е, че в тези девет несполучливи квалификационни акции не успяхме да достигнем най-малко до един бараж, а за похлупак един път завършихме и на последното място в групата си.
През миналата година България взе участие с изменчив триумф в дебютното издание на новия шампионат Лига на нациите. Нашият тим стартира шампионата с три победи, само че го приключи със загуба и две равенства и по този начин остана на второ място в крайното класиране зад Норвегия. Пропуските в Кипър и сивата игра против Словения в София ясно ни демонстрираха, че още сме надалеч от класиране на финалите на огромно състезание, за което се желаят победи и то над много по-силни противници.
Освен отрицателната наклонност, за това приказва и неналичието на български футболисти в 98-те тима от европейските Топ 5 шампионати. През актуалният зимен трансферен прозорец единствено Кирил Десподов от ЦСКА-София има действителен късмет за сходен трансфер, само че даже и той да бъде сбъднат това надалеч няма да е задоволително за внезапното възстановяване на националния ни тим. За него, от времето на Четвъртите в света, е ясно, че може да се бори за класиране единствено, в случай че разполага с гръбнак от 4-5 опитни футболисти, които да играят в първите дивизии на Испания, Германия, Италия, Англия и Франция. Очевидно е, че сега българският футбол не разполага с играчи, които да са на сходно равнище, тъй като в противоположен случай вместо у нас, в Румъния, Кипър, Русия или Турция, те щяха да играят в някое от водещите европейски шампионати.
Тук е мястото да отбележим, че от елита на европейския футбол отсъстват и българските треньори, съдии и мениджъри, само че аргументите за това маргинализиране са тематика на обособен разбор.
В този ред на мисли жребият за Евро 2020 не е по никакъв начин благоразположен за нас, тъй като всеки един от нашите противници - Англия (21 играчи), Чехия (9), Черна гора (5) и Косово (3), ни превъзхожда по футболисти от Топ 5. Разбира се, това може да се промени до началото на квалификациите, само че най-малко за момента изгледите за серия български прехвърляния в Бундеслигата или Примера не са огромни.
Представянето на идващите ни три национални тима също нямаше с какво да ни зарадва. Младежите до 21 година приключиха на предпоследно място в квалификациите за Евро 2019 и записаха две загуби от последния в групата – Люксембург.
Юношите до 19 година не съумяха да прескочат първия квалификационен кръг за Евро 2019, откакто в последния мач от групата си отстъпиха на Гърция с 0:3 и по този начин останаха на трето място в класирането, изпреварвайки единствено Гибралтар. Подобно бе и представянето на юношите до 17 година, които отстъпиха на Австрия и Словения и победиха единствено Малта в първия кръг на квалификациите за Евро 2019.
Кризата на професионалните клубове
С поддръжката на голям брой непознати футболисти и треньори най-малко българските клубни тимове имаха късмет да оставят по-добра диря в шампионатите на УЕФА, само че не демонстрираха благоприятни условия за това. Шампионът Лудогорец отпадна от унгарския МОЛ Види във 2-рия квалификационен кръг на Шампионската лига и приключи на последно място в групата си в Лига Европа без победа, с четири равенства, две загуби и двама българи в стартовите 11.
С два пъти повече българи в състава си ЦСКА отпадна от датския Копенхаген с общ резултат 2:4 в 3-ия квалификационен кръг на Лига Европа. Левски удари историческо дъно с отпадането си в 1-вия квалификационен кръг на същия шампионат от микроскопичния Вадуц (Лихтенщайн). На реванша в София в стартовите 11 на „ сините ” имаше двама българи и девет чужденци. За втора поредна година в квалификациите на Лига Европа игра тимът на Славия, който отпадна във втория кръг от хърватския Хайдук (Сплит) с общ резултат 2:4 и девет българи в състава.
С сходно криво-ляво показване, което, като изключим няколкото мощни сезона на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа, към този момент е обичайно, нашето състезание заема далечното 28-о място в европейската класация. Така УЕФА запрати трите наши евроучастници след първенеца в новия, трети по мощ континентален шампионат, който за момента има работното заглавие Лига Европа 2. Връщането им в Лига Европа ще изисква шампионата ни да се изкачи с над 10 позиции, което сега наподобява необикновено.
Да обобщим футболния ни застой: Има ни картата, само че сме в нейната далечна външна страна и то във всяко едно отношение.
Умерен оптимизъм в детско-юношеския ни футбол
Много по-вероятно е българският футбол да се радва на същинско Възраждане в идващите десетина години. Основната причина за това е големият растеж на трениращите деца и юноши в цялата страна от 2012 година насам. Тази наклонност се усеща най-силно в София и регионалните градове, само че последователно масовизирането на детския футбол превзема от ден на ден дребни общински центрове и села. През сегашния сезон над 30 000 деца и юноши играят проведен футбол в над 200 клуба, работещи в цялата страна. Преобладаващата част от тези момчета са родени след 2001 година и точно върху този и идващите 10 набора ще се градят упованията ни за подготовката на голям брой мощни български футболисти от европейска величнина.
Разбира се, количествените натрупвания надалеч не са задоволителни за качествени промени, изключително в характерна спортно-социална и обществено-икономическа активност като футбола. За да чакаме Възраждане на българския футбол, на първо място би трябвало той да продължи да се развива и реформира: (1) Детско-юношеският по хоризонтала на масовизирането и вертикала на по-доброто образование и (2) Професионалният с цялостна смяна на системата на ръководство, целеполагането и ежедневните средства за справяне с провокациите – от политическа взаимозависимост, схеми, скучновато слаб футбол и занемаряване на българските момчета, към блян за мощен, бърз и сполучлив футбол с доста повече солидни български играчи, с което клубовете да стартират да генерират съществени доходи от прехвърляния, спонсори, реклами, тв права, билети и продажба на фенски продукти.
Така те биха били устойчиви на измененията в политическата обстановка и надалеч по-успешни на домашната и интернационалната сцена.
В последните седем години детско-юношеският футбол доста по-успешно от професионалния следва стратегическите си цели и е от изключителна значимост босовете на клубовете от Първа и Втора лига в обозримо бъдеще да премислят и трансформират отношението си към играта. И тук, както и в доста други сфери на публичната активност, честността е най-хубавата политика. В противоположен случай резултатът от развиването на футбола при подрастващите ще има най-вече обществена стойност, а огромна част от добре селектираните и квалифицираните млади играчи ще предпочетат да играят на дребни малки врати в множащите се любителски шампионати и шампионати, в сравнение с да потънат в „ професионалното ” тресавище. Малцина надарени късметлии ще имат опция да развият капацитета си - да играят на положително равнище в чужбина и от това може да се възползва националният ни тим, а домашните ни шампионати ще си останат все по този начин периферни във всяко отношение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ