Експерти коментират: Приложима ли е четиридневна работна седмица в България?
В последните години в Европа се дискутират разнообразни хрумвания за понижаване на работната седмица от пет на четири дни . В Гърция на публично разискване е подложен законопроект, който планува по-гъвкави форми на работно време, както и опция на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа дневно. В Полша пилотно вкараха четиридневна работна седмица за чиновниците да отделят повече време за фамилиите си. Подобни начинания има и в други европейски страни.
Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с естествена дълготрайност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица демонстрира, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39.
Ето отзиви на работодатели и синдикати дали концепцията за понижаване на работната седмица е използвана в България.
Страната ни не е подготвена за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се резервира осемчасовият работен ден и възнагражденията, сподели за зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева . Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и в случай че те работят по-малко часове, ще създават по-малко продукция, аргументира се специалистът. Нямаме задоволително високо равнище на заменяне на ръчния труд посредством цифровизация и автоматизация, с цел да може хората да разполагат с повече свободно време, изясни тя.
От тази седмица в Гърция се разяснява законопроект , съгласно който 40-часовата работна седмица ще се резервира , само че вместо пет дни по осем часа, гръцките жители биха работили по 10 часа , по четири дни в седмицата, изясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, акцентира специалистът. Според нея обаче това също не е използвано в България, тъй като допуска да се работи дълги часове при един шеф, а у нас има ограничаване за това какъв брой часа труд може да се поставят в границите на деня, изясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи единствено за обособени предприятия, само че с редица ограничавания, свързани с вида на предприятието, какъв брой подписани трудови контракта има служителят, по какъв начин се заплаща изключителният труд и други. Минчева уточни, че сходно изменение на работната седмица може да се случи единствено със законодателни промени.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би понижила с 20% продуктивността на артикули и услуги , а против това стоят 20% разноски за работодателите, сподели зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата интензивност, редуциране на работни места и понижаване на приходите в бюджета. Такива хрумвания не могат да работят при отворена стопанска система като българската, където борбата е за всеки служащ, работно място и създаден лев продукция, счита Бошев.
Производителността на труда в България е надалеч под междинното равнище на тази в Европа, която е надалеч под междинното равнище на тази в Америка или Китай, добави той. По думите му българската стопанска система не може да се съпоставя с тази на други страни и има своите особености.
По отношение на гръцката концепция за четиридневна работна седмица, само че с 10-часов работен ден, Бошев уточни, че „ хората не са роботи “. Според него служащите и чиновниците не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще понижи продуктивността и мотивацията и също ще рефлектира отрицателно. Това е и интервенция в свободното договаряне на връзките на служащ –работодател, което е стълбът на пазарната стопанска система, уточни още Бошев.
За да се промени работната седмица, би трябвало да има разговор с служащите и чиновниците, сподели конфедералният секретар на КТ „ Подкрепа “ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и метода, по който се регистрират за него, което би им основало компликации, добави той.
Загоров уточни, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните браншове, като да вземем за пример ИТ секторът. Има и позволение от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно което в някои компании от време на време петък може да бъде взет като „ персонален ден “, добави той. Загоров означи, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.
Споразумение би могло да се реализира посредством груповия трудов контракт. Работниците, чиновниците и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, добави Загоров. Според него в България не се следи търсене на четиридневна работна седмица от страна на служащите.
Има образци на български компании, които към този момент опитват с четиридневна седмица, при изискване че заплащането на чиновниците остава непроменено, сподели вицепрезидентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов . Дали сходен модел е използван, зависи най-много от естеството на работата, счита той. В сфери като търговия на дребно, опазване на здравето или превоз моделът е по-трудноприложим, добави Капитанов.
Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, в сравнение с юридически, сподели той. Кодексът на труда позволява гъвкави решения при единодушие сред шеф и чиновник, само че по-сериозният проблем е дефицитът на фрагменти, изясни той. Според него в България чиновниците постоянно извършват две или повече функционалности на работното си място, по тази причина работодателите са по-предпазливи, тъй като мъчно си показват по какъв начин ще понижат работните дни, в случай че и в този момент мъчно покриват потребностите на бизнеса с наличния личен състав. В някои браншове организационните компликации могат да се окажат непреодолими, изключително когато е нужна непрекъсната активност, счита още той.
Заплащането е основният фактор в полемиката, означи Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като тласък за по-висока успеваемост, само че в случай че работодателите опитат да компенсират с понижени заплати, резултатът ще бъде противоположен – служащите и чиновниците ще се усещат ощетени, изгодите за тях ще се изгубят и няма да поддържат смяната.
Четиридневната работна седмица не е новос т и към този момент се ползва в разнообразни страни и компании по света.
Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с естествена дълготрайност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица демонстрира, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39.
Ето отзиви на работодатели и синдикати дали концепцията за понижаване на работната седмица е използвана в България.
Страната ни не е подготвена за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се резервира осемчасовият работен ден и възнагражденията, сподели за зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева . Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и в случай че те работят по-малко часове, ще създават по-малко продукция, аргументира се специалистът. Нямаме задоволително високо равнище на заменяне на ръчния труд посредством цифровизация и автоматизация, с цел да може хората да разполагат с повече свободно време, изясни тя.
От тази седмица в Гърция се разяснява законопроект , съгласно който 40-часовата работна седмица ще се резервира , само че вместо пет дни по осем часа, гръцките жители биха работили по 10 часа , по четири дни в седмицата, изясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, акцентира специалистът. Според нея обаче това също не е използвано в България, тъй като допуска да се работи дълги часове при един шеф, а у нас има ограничаване за това какъв брой часа труд може да се поставят в границите на деня, изясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи единствено за обособени предприятия, само че с редица ограничавания, свързани с вида на предприятието, какъв брой подписани трудови контракта има служителят, по какъв начин се заплаща изключителният труд и други. Минчева уточни, че сходно изменение на работната седмица може да се случи единствено със законодателни промени.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би понижила с 20% продуктивността на артикули и услуги , а против това стоят 20% разноски за работодателите, сподели зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата интензивност, редуциране на работни места и понижаване на приходите в бюджета. Такива хрумвания не могат да работят при отворена стопанска система като българската, където борбата е за всеки служащ, работно място и създаден лев продукция, счита Бошев.
Производителността на труда в България е надалеч под междинното равнище на тази в Европа, която е надалеч под междинното равнище на тази в Америка или Китай, добави той. По думите му българската стопанска система не може да се съпоставя с тази на други страни и има своите особености.
По отношение на гръцката концепция за четиридневна работна седмица, само че с 10-часов работен ден, Бошев уточни, че „ хората не са роботи “. Според него служащите и чиновниците не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще понижи продуктивността и мотивацията и също ще рефлектира отрицателно. Това е и интервенция в свободното договаряне на връзките на служащ –работодател, което е стълбът на пазарната стопанска система, уточни още Бошев.
За да се промени работната седмица, би трябвало да има разговор с служащите и чиновниците, сподели конфедералният секретар на КТ „ Подкрепа “ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и метода, по който се регистрират за него, което би им основало компликации, добави той.
Загоров уточни, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните браншове, като да вземем за пример ИТ секторът. Има и позволение от правилника за вътрешния трудов ред, съгласно което в някои компании от време на време петък може да бъде взет като „ персонален ден “, добави той. Загоров означи, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.
Споразумение би могло да се реализира посредством груповия трудов контракт. Работниците, чиновниците и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, добави Загоров. Според него в България не се следи търсене на четиридневна работна седмица от страна на служащите.
Има образци на български компании, които към този момент опитват с четиридневна седмица, при изискване че заплащането на чиновниците остава непроменено, сподели вицепрезидентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов . Дали сходен модел е използван, зависи най-много от естеството на работата, счита той. В сфери като търговия на дребно, опазване на здравето или превоз моделът е по-трудноприложим, добави Капитанов.
Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, в сравнение с юридически, сподели той. Кодексът на труда позволява гъвкави решения при единодушие сред шеф и чиновник, само че по-сериозният проблем е дефицитът на фрагменти, изясни той. Според него в България чиновниците постоянно извършват две или повече функционалности на работното си място, по тази причина работодателите са по-предпазливи, тъй като мъчно си показват по какъв начин ще понижат работните дни, в случай че и в този момент мъчно покриват потребностите на бизнеса с наличния личен състав. В някои браншове организационните компликации могат да се окажат непреодолими, изключително когато е нужна непрекъсната активност, счита още той.
Заплащането е основният фактор в полемиката, означи Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като тласък за по-висока успеваемост, само че в случай че работодателите опитат да компенсират с понижени заплати, резултатът ще бъде противоположен – служащите и чиновниците ще се усещат ощетени, изгодите за тях ще се изгубят и няма да поддържат смяната.
Четиридневната работна седмица не е новос т и към този момент се ползва в разнообразни страни и компании по света.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ