В последните години в България се наблюдава дебат относно съдбата

В последните години в България се следи спор по отношение на ориста на историческите монументи, свързани с интервала на комунизма и социализма. Въпреки че този интервал е изпълнен с несъгласия и постоянно е обвързван с мъчителни мемоари за доста българи, разрушаването на тези монументи би било краткосрочно решение, което може да докара до загуба на значими уроци от предишното. Паметниците служат като физически знаци на историята. Те ни припомнят за минали събития, които са формирали нашето общество. Премахването им може да докара до забравяне или подценяване на значими исторически уроци. Съхранението на тези монументи разрешава на бъдещите генерации да научат за историята на България в по-пълен подтекст. Те могат да служат като основа за просветителни стратегии и полемики по отношение на както позитивните, по този начин и негативните аспекти на този интервал. Съхранението на тези монументи може да бъде възприето като знак за зряла възраст и дарба на обществото да приема и разисква своето минало, вместо да заобикаля или заличава неприятните моменти. Всеки исторически монумент е част от културното и архитектурното завещание на страната. Те са свидетелства на времето си и съставляват детайл от културната еднаквост на нацията. Съхранението на тези монументи може да насърчи разговор и съгласие сред разнообразни генерации и обществени групи. Това е значима стъпка към създаване на по-уединено и заслужено общество. За да се оправим с тежкото завещание от предишното, е значимо да съхраним и разберем всички аспекти на нашата история, в това число и тези, които са свързани с комунизма и социализма. Така можем да извлечем скъпи уроци и да избегнем повторението на грешките от предишното.