Хранителните алергии и хранителната непоносимост вече са често срещани при децата
В последните години се усилва броят на пациенти, които нямат алергия към глутен, само че имат нетърпимост към него
Д-р Росица Цонева е измежду приетите експерти по Клинична алергология и Педиатрия в Бургас. С огромен опит – повече от 20 години и отдаденост към специалността, експертизата ѝ от дълго време е приета от сътрудници и пациенти. Д-р Цонева е част от екипа на Медицински център „ Д-р Стайков “ Бургас.
Ето какво описа алергологът по тематиката:
Хранителната алергия се среща относително постоянно при децата /около 5%/. С израстването множеството деца преодоляват този проблем към осмата и деветата си година.
Хранителната алергия включва клиничните признаци, провокирани от хранителни алергени, които са медиирани от имунни механизми. При децата от най-голямо значение за предизвикателство на хранителна алергия са следните алергени:
Мляко – алергията към белтъка на краве мляко поражда в ранна детска възраст и понижава към третата година от живота. В последните години се следи нарастване на децата с този тип алергия. Тя се провокира от протеините на млякото – казеин – алфа и бета лактопротеин. Клиничните прояви на тази алергия са – атопичен дерматит, уртикария, гадене, повръщане, диария, коремна болежка, диспнея. Дори дребни количества алерген /мляко/ мога да провокират рискови затруднения / Ангиоедем, анафилаксия/.
Яйца – тази алергия може да бъде рискова при децата. Белтъкът, а не жълтъкът предизвиква алергия. Тя се демонстрира с уртикария, ангиоедем, гадене, повръщане, анафилаксия. Ваксините, които се създават от яйца, от време на време провокират мощна реакция дължаща се на протеинът в тях.
Фъстъци – постоянно се среща измежду децата и възрастните, само че отзвучава към 5 – тата година, а при някои пациенти остава за цялостен живот. На деца под 3 год. възраст да не се дават фъстъци!
Соя – при изкуствено хранените бебета, соевите млека са добър сурогат на млечните формули, само че в случай че се появят признаци на алергия, допустимо е, бебето да е алергично към соя. Соята се намира в доста хранителни артикули / самун, кекс, бисквити, бонбони, млечни каши, макарони и др./
Риба – рибният алерген може да аргументи Ангиоедем, уртикария, астматичен припадък. Освен рибата и другите морски блага / скариди, миди, калмари/ могат да провокират същите оплаквани.
Пшеница - /пшенично брашно/ по – постоянно при децата от колкото при възрастните, може да докара до недоволства сходни както при цьолиакия.
Хранителната нетърпимост или интолеранс се дължи на нетоксични, неимунни реакции към храни:
Ензимни дефицити – най – чести дизахаридазни – лактозен недостиг в лигавицата на тънкото черво – тогава се предлага хранене с безлактозно мляко. Ферментиралите храни съдържат по – огромни количества хистамин и тирамин – консервирана риба, сирене, паламуд, кисело зеле. Те могат също да провокират алергично – сходни реакции.
Глутенова ентеропатия / цьолиакия / се дължи на увреждане на тънкочревната лигавица. Протича със признаци на малабсорбция, дължаща се на основния протеин на пшеницата, овеса и ръжта, именуван глеадин.
Синдром на малабсорбция – без съществуване на цьолиакия, в ранна детска възраст се дължи на сенсибилизация към краве мляко, соя и пшенично брашно.
Ентероколитен синдром от краве мляко и соя;
Диагнозата на хранителната алергия се слага с кръвен тест - характерни IgE, както и с кожно-алергично тестуване с хранителни алергени.
В последните години се усилва броят на пациенти, които нямат алергия към глутен, само че имат нетърпимост към него, която непоносимост се демонстрира със признаци на глутенова назадничавост и се повлияват добре от използването на безглутенова диета.
Голяма е ролята на чревния микробиом за здравословен метод на живот от момента на раждането, като чревния микробиом се развива с доста бързи темпове, достигайки все по – огромно многообразие и едвам към 3 година възраст на детето съставът му е сходен на възрастният субект.
Кърменето е най-хубавото за бебетата, само че доста дами раждат, посредством секцио и не кърмят бебетата си, а ги зареждат с приспособени млека, което заплашва чревното здраве на детето.
При лекуването на алергиите е належащо да се открият взаимовръзките сред алергена и храненето. Претоварването на имунната система води до алергия, тя излиза от равновесие и води до болестно изменение на човешкия организъм: кожата става сензитивна, корема се подува, носът тече, дишането се затруднява, явяват се отоци по клепачите.
„ Ако един път сме алергични за постоянно ли е това? ” – питат пациентите и родителите. Отговорът е „ Не! ”, защото алергиите са лечими, те не са вродени болести, а добити. Важна е ранната диагностика и прецизно лекуване според от клиничните признаци – антихистаминови препарати и кортикостероиди и диетичен режим, с изключение на храната към която е алергичен пациента.
Важна е профилактиката на хранителната алергия.
Майката да заобикаля яйца, мляко и фъстъци през 3 – ти триместър на бременността
Предпочитане за кърмене до 6 месечна възраст.
Да се забави зареждането на детето с твърда храна.
Да се дават на 6 – 12 месечна възраст зеленчуци, ориз, месо, плодове.
На 12 – 18 месечна възраст се включва краве мляко, пшенични храни, царевица, соя.
На 24 месеца- яйца.
На 36 месеца – риба.
При подозрение за хранителната алергия следва общопрактикуващите лекари да насочват пациентите за консултация с алерголог, който най-правилно да реши евентуалния извършител, а също да извърши вярната диагностика и лекуване, разяснява доктор Росица Цонева.
Тя приема пациенти всеки вторник и четвъртък в кабинета по ендокринология на четвъртия етаж в Медицински център „ Д-р Стайков “. Часове за обзор и консултация се записват на тел.: 056 99 60 06 и 0892 99 60 06 или на място на регистратурата.
Д-р Росица Цонева е измежду приетите експерти по Клинична алергология и Педиатрия в Бургас. С огромен опит – повече от 20 години и отдаденост към специалността, експертизата ѝ от дълго време е приета от сътрудници и пациенти. Д-р Цонева е част от екипа на Медицински център „ Д-р Стайков “ Бургас.
Ето какво описа алергологът по тематиката:
Хранителната алергия се среща относително постоянно при децата /около 5%/. С израстването множеството деца преодоляват този проблем към осмата и деветата си година.
Хранителната алергия включва клиничните признаци, провокирани от хранителни алергени, които са медиирани от имунни механизми. При децата от най-голямо значение за предизвикателство на хранителна алергия са следните алергени:
Мляко – алергията към белтъка на краве мляко поражда в ранна детска възраст и понижава към третата година от живота. В последните години се следи нарастване на децата с този тип алергия. Тя се провокира от протеините на млякото – казеин – алфа и бета лактопротеин. Клиничните прояви на тази алергия са – атопичен дерматит, уртикария, гадене, повръщане, диария, коремна болежка, диспнея. Дори дребни количества алерген /мляко/ мога да провокират рискови затруднения / Ангиоедем, анафилаксия/.
Яйца – тази алергия може да бъде рискова при децата. Белтъкът, а не жълтъкът предизвиква алергия. Тя се демонстрира с уртикария, ангиоедем, гадене, повръщане, анафилаксия. Ваксините, които се създават от яйца, от време на време провокират мощна реакция дължаща се на протеинът в тях.
Фъстъци – постоянно се среща измежду децата и възрастните, само че отзвучава към 5 – тата година, а при някои пациенти остава за цялостен живот. На деца под 3 год. възраст да не се дават фъстъци!
Соя – при изкуствено хранените бебета, соевите млека са добър сурогат на млечните формули, само че в случай че се появят признаци на алергия, допустимо е, бебето да е алергично към соя. Соята се намира в доста хранителни артикули / самун, кекс, бисквити, бонбони, млечни каши, макарони и др./
Риба – рибният алерген може да аргументи Ангиоедем, уртикария, астматичен припадък. Освен рибата и другите морски блага / скариди, миди, калмари/ могат да провокират същите оплаквани.
Пшеница - /пшенично брашно/ по – постоянно при децата от колкото при възрастните, може да докара до недоволства сходни както при цьолиакия.
Хранителната нетърпимост или интолеранс се дължи на нетоксични, неимунни реакции към храни:
Ензимни дефицити – най – чести дизахаридазни – лактозен недостиг в лигавицата на тънкото черво – тогава се предлага хранене с безлактозно мляко. Ферментиралите храни съдържат по – огромни количества хистамин и тирамин – консервирана риба, сирене, паламуд, кисело зеле. Те могат също да провокират алергично – сходни реакции.
Глутенова ентеропатия / цьолиакия / се дължи на увреждане на тънкочревната лигавица. Протича със признаци на малабсорбция, дължаща се на основния протеин на пшеницата, овеса и ръжта, именуван глеадин.
Синдром на малабсорбция – без съществуване на цьолиакия, в ранна детска възраст се дължи на сенсибилизация към краве мляко, соя и пшенично брашно.
Ентероколитен синдром от краве мляко и соя;
Диагнозата на хранителната алергия се слага с кръвен тест - характерни IgE, както и с кожно-алергично тестуване с хранителни алергени.
В последните години се усилва броят на пациенти, които нямат алергия към глутен, само че имат нетърпимост към него, която непоносимост се демонстрира със признаци на глутенова назадничавост и се повлияват добре от използването на безглутенова диета.
Голяма е ролята на чревния микробиом за здравословен метод на живот от момента на раждането, като чревния микробиом се развива с доста бързи темпове, достигайки все по – огромно многообразие и едвам към 3 година възраст на детето съставът му е сходен на възрастният субект.
Кърменето е най-хубавото за бебетата, само че доста дами раждат, посредством секцио и не кърмят бебетата си, а ги зареждат с приспособени млека, което заплашва чревното здраве на детето.
При лекуването на алергиите е належащо да се открият взаимовръзките сред алергена и храненето. Претоварването на имунната система води до алергия, тя излиза от равновесие и води до болестно изменение на човешкия организъм: кожата става сензитивна, корема се подува, носът тече, дишането се затруднява, явяват се отоци по клепачите.
„ Ако един път сме алергични за постоянно ли е това? ” – питат пациентите и родителите. Отговорът е „ Не! ”, защото алергиите са лечими, те не са вродени болести, а добити. Важна е ранната диагностика и прецизно лекуване според от клиничните признаци – антихистаминови препарати и кортикостероиди и диетичен режим, с изключение на храната към която е алергичен пациента.
Важна е профилактиката на хранителната алергия.
Майката да заобикаля яйца, мляко и фъстъци през 3 – ти триместър на бременността
Предпочитане за кърмене до 6 месечна възраст.
Да се забави зареждането на детето с твърда храна.
Да се дават на 6 – 12 месечна възраст зеленчуци, ориз, месо, плодове.
На 12 – 18 месечна възраст се включва краве мляко, пшенични храни, царевица, соя.
На 24 месеца- яйца.
На 36 месеца – риба.
При подозрение за хранителната алергия следва общопрактикуващите лекари да насочват пациентите за консултация с алерголог, който най-правилно да реши евентуалния извършител, а също да извърши вярната диагностика и лекуване, разяснява доктор Росица Цонева.
Тя приема пациенти всеки вторник и четвъртък в кабинета по ендокринология на четвъртия етаж в Медицински център „ Д-р Стайков “. Часове за обзор и консултация се записват на тел.: 056 99 60 06 и 0892 99 60 06 или на място на регистратурата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ