В последните години курортния град и полуостров Чешме, до Измир,

...
В последните години курортния град и полуостров Чешме, до Измир,
Коментари Харесай

Много красота и малко ковид привличат туристи на това райско...

В последните години курортния град и полуостров Чешме, до Измир, се постанова като един от туристическите водачи в Турция. Най-посещаваното селце в региона е Алачатъ. Това е водещото място в Турция за уиндсърф и също по този начин е известно със своята архитектура, лозя и вятърни мелници.



Това е един от най-традиционните градове в Турция с каменни къщи, тесни улички, бутикови хотели и заведения за хранене с маси по улиците. Районът също е дом на яхтеното пристанище Алачатъ и фамозното пристанище Порт Алачатъ, основано от френския проектант Франсоа Споери и неговия наследник, Ив Споери.

Алачатъ има каменни къщи с цветни прозорци и тесни павирани улички. В центъра на Алачатъ има османски къщи, които са били на гръцки притежатели преди повече от 100 години. Гръцките къщи се отличават с спомагателна затворена тераса или прозорец наречена „ джумба “ на турски език. Обикновено затворените балкони с джумба са доста колоритни и са боядисани в люлякови или бледосини цветове. Градът е разгласен за исторически обект през 2005 година Сградите са добре съхранени.



Архитект Митхат Олджай напомня, че множеството къщи в Алачатъ са издигнати сред 1850 и 1900 година „ В къщите е употребен вулканичен камък от района. До момента са ремонтирани близо 1500 жилища. В предишното тези къщи са били употребявани като жилищни здания. Приземният им етаж нормално се употребявал като плевня за животни. Има и такива, които са съхранявали грозде и тютюн, от които се препитава районът. Горните етажи се употребяват най-вече като жилищни пространства. Фасадата на къщите е от северната и южната страна. Това има две преимущества. Едното е по-малко слънце през лятото, а второто е, че тези къщи са изправени пред морски бриз през лятото, поддържайки тези къщи хладни. През лятото жегата в тези къщи не ви тормози. Освен това при започване на всички улици има кладенци “, добави Олджай.

Повечето каменни къщи в Алачатъ са превърнати в бутикови хотели, като те са над 600 на брой. Привличайки хората с тези тихи и дребни хотели по време на пандемичния интервал, Алачатъ е също значим център за уиндсърф, защото е прохладен към 300 дни в годината. В региона има доста сърф учебни заведения и се организират редица надпревари по ветроходни спортове. Като сезона тук стартира през март и приключва в края на октомври.



В диалог с държавната Анадолска организация ръководителят на Асоциацията за туризъм на Алачатъ Джелал Байрактароглу сподели, че Алачатъ не е обиден от изменящите се желания за отмора по време на пандемията, както други дестинации.

Посочвайки, че търсенето на дребни летни къщи, както и на дребни хотели, се усилва, Байрактароглу сподели, че Алачатъ е имал шанс в това отношение.

„ Вярвам, че тази година ще имаме по-добър сезон от предходната. Това се дължи на имунизацията и спазването на антивирусните ограничения. Предвиждаме, че задграничните туристи, както и локалните туристи, ще идват тук от втората половина на август, когато вятъра е изклюлчително подобаващ за сърф и други сходни спортове. Работим с Министерството на културата и туризма и локалните общини за разпространение на района. Броят на Covid-19 случаите също е доста дребен тук. Това е нашето преимущество. Разбира се, човешкото здраве е доста значимо. “, сподели той.

Любопитни вкусни специалитети, приготвени с мастикс, се оферират в целия град Алачатъ, както и в Чешме. Някои известни деликатеси от мастикс в града следват като турско мастично кафе или турско кафе, сервирано с вода от мастикс, пудинг, сладолед, сладко, бисквитени топки с мастикс.

Мастиксът е естествена благоуханна смола, която изтича, когато се отреже дърво от мастика (Pistacia lentiscus). То вирее само в региона на Алачатъ и Чешме и прилежащия гръцкия остров Хиос. Мастиксът се използвана още за лакове, мастила, в медицината и други

Мастиксът е съществена съставна част на църковното миро, свещеното масло за помазване в православните църкви.

Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР