Проф. Димитър Масларов: Рискът от инсулт нараства с до 30% през зимата
В последните години броят на инсултите в България е намалял с към 20%. Работим за това да намалеят още. Това сподели началникът на Клиниката по неврология към Първа МБАЛ в София проф. Димитър Масларов в предаването " Метроном " на Радио " Фокус " .
В интервала 2016-2018 година инсултите са над 50 000 годишно. Статистиката на НЗОК от 2020 година насам демонстрира, че са регистрирани по-малко от 40 000 исхемични мозъчни инсулта годишно, което значи, че броят им понижава, уточни той.
Инсултът е многофакторно заболяване. " Тук би трябвало да се отчетат първичната профилактика, организацията на дейностите и грижите при изострен инсулт, вторичната профилактика, рехабилитацията и животът след инсулта. Това са главните точки и цели на Европейския проект за битка с инсулта, който България приема във всичките му форми “, изясни проф. Масларов.
Рискът от приемане на инсулт се усилва след 50-годишна възраст поради повишение на рисковите фактори, свързани с развиването на инсулт. " Артериална хипертония, тютюнопушене, висок холестерол, нездравословно хранене и затлъстяване, метаболитен синдром, дългогодишна мигрена с аура, корист с медикаменти, с алкохол, слаба физическа интензивност, недобре следен захарен диабет, нарушавания на сърдечния темп са кумулативно или поотделно задоволително мощно изразени рискови фактори за развиването на инсулт “, изброи проф. Масларов.
Тези фактори касаят и други хронични болести – сърдечносъдови, деменции, злокачествени, добави той.
Профилактиката минава през смяна метода на живот и надзор на медицинските проблеми. " Преди всичко би трябвало да се увеличи информираността на популацията за мозъчния инсулт. Хората би трябвало да бъдат насърчавани да покачват своята здравна просвета по този начин, че да вършат по-добър избор за здравето и метода си на живот. Това би могло да бъде облечено и под формата на социална здравна намеса, която да улеснява здравословния метод на живот и надзор на рисковите фактори “, уточни началникът на Клиниката по неврология към Първа МБАЛ.
Проф. Димитър Масларов означи, че ниските температури и огромните съмнения водят до смяна в концентрацията на кръвта, податливост към повишение на кръвосъсирването и конвулсия на съдовете. Това са главните фактори, които въздействат върху увеличението на сърдечносъдовите болести през зимата. Допълнително въздействие оказва понижената физическа интензивност, потреблението на повече и по-мазна храна и алкохол. " Това води до смяна в стойностите на артериалното налягане. Рискът от инсулт нараства до 30% през зимата “, разясни той.
Замърсяването на въздуха също е един от факторите, които въздействат върху сърдечносъдовата система, добави той.
В интервала 2016-2018 година инсултите са над 50 000 годишно. Статистиката на НЗОК от 2020 година насам демонстрира, че са регистрирани по-малко от 40 000 исхемични мозъчни инсулта годишно, което значи, че броят им понижава, уточни той.
Инсултът е многофакторно заболяване. " Тук би трябвало да се отчетат първичната профилактика, организацията на дейностите и грижите при изострен инсулт, вторичната профилактика, рехабилитацията и животът след инсулта. Това са главните точки и цели на Европейския проект за битка с инсулта, който България приема във всичките му форми “, изясни проф. Масларов.
Рискът от приемане на инсулт се усилва след 50-годишна възраст поради повишение на рисковите фактори, свързани с развиването на инсулт. " Артериална хипертония, тютюнопушене, висок холестерол, нездравословно хранене и затлъстяване, метаболитен синдром, дългогодишна мигрена с аура, корист с медикаменти, с алкохол, слаба физическа интензивност, недобре следен захарен диабет, нарушавания на сърдечния темп са кумулативно или поотделно задоволително мощно изразени рискови фактори за развиването на инсулт “, изброи проф. Масларов.
Тези фактори касаят и други хронични болести – сърдечносъдови, деменции, злокачествени, добави той.
Профилактиката минава през смяна метода на живот и надзор на медицинските проблеми. " Преди всичко би трябвало да се увеличи информираността на популацията за мозъчния инсулт. Хората би трябвало да бъдат насърчавани да покачват своята здравна просвета по този начин, че да вършат по-добър избор за здравето и метода си на живот. Това би могло да бъде облечено и под формата на социална здравна намеса, която да улеснява здравословния метод на живот и надзор на рисковите фактори “, уточни началникът на Клиниката по неврология към Първа МБАЛ.
Проф. Димитър Масларов означи, че ниските температури и огромните съмнения водят до смяна в концентрацията на кръвта, податливост към повишение на кръвосъсирването и конвулсия на съдовете. Това са главните фактори, които въздействат върху увеличението на сърдечносъдовите болести през зимата. Допълнително въздействие оказва понижената физическа интензивност, потреблението на повече и по-мазна храна и алкохол. " Това води до смяна в стойностите на артериалното налягане. Рискът от инсулт нараства до 30% през зимата “, разясни той.
Замърсяването на въздуха също е един от факторите, които въздействат върху сърдечносъдовата система, добави той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ