Да, брошката пак е на мода - и е по-смислена от всякога
В последните години брошките още веднъж се върнаха в света на модата – от червени килими до стайлинг визии в TikTok. Но зад тази класическа винтидж хармония се крие освен това от просто аксесоар. За някои хора брошките са форма на себеизразяване, обръщение без думи, знак на поддръжка или просто метод да си върнеш увереността в сложен миг, написа Vogue.
Брошките имат богата история – освен като декоративни детайли, а и като знак на позиция. Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт е известна с това, че употребява брошки, с цел да показва политически послания, а сбирката ѝ през днешния ден се съхранява в Националния музей на американската дипломация. Актьори като Алън Къминг и Ричард Гад също постоянно носят брошки, с които поддържат обществени дела – от транс права до битка със половото принуждение.
Но какво ще стане, в случай че използваме брошката не за обръщение към света, а като персонална поддръжка? Една жена открива, че този дребен аксесоар може да бъде доста повече от декорация – той може да се трансформира в инструмент за справяне с тревогата.
След тежка паник офанзива на летище, породена от боязън от пътешестване със аероплан, тя взема решение, че няма да разреши на страха да диктува живота ѝ. Търси способи да се оправи – терапия, медитации, даже импровизационни курсове. А на първия урок по импровизация, с цел да прикрие треперенето и напрежението, си поставя брошка – дребен таралеж, платен по време на пътешестване в Париж.
Изненадващо, точно този подробност притегля вниманието на друга участничка, която ѝ прави комплимент. Малкият жест разчупва леда и носи първото чувство за успокоение. Оттогава брошката се трансформира в неин амулет – всяка седмица поставя друга, и всяка седмица някой я вижда и разяснява. Това става нещо като „ персонален обред “, който ѝ оказва помощ да се почувства уверена, без значение от събитията.
Тя стартира да ги назовава своите „ Брошки на увереността “ – носи ги на вечеря, обществени събития, и, несъмнено, при идващото си пътешестване със аероплан. Брошката тогава е сребърна с червен камък – фамилна светиня, предадена от бабата на брачна половинка ѝ. Никой не я вижда на летището, само че тя усеща силата ѝ в себе си, когато сяда в самолета и излетява без боязън.
Това не е роман за магическо изцеление на тревогата, а за дребни стъпки към огромни победи. Всеки от нас има свои " брошки на увереността " – било то обичан аксесоар, мирис, мантра или жест. Те ни оказват помощ да останем в сегашното, да не се изгубим в мислите си и да преминем през сложните моменти.
Ако и вие търсите своята брошка на увереността, насочете се към винтидж находки, пазари, фамилни реликви или дребни бутици по време на пътуванията си. Изберете такава, която ви кара да се усмихнете. Защото от време на време най-малките неща имат най-голямото значение.
Брошките имат богата история – освен като декоративни детайли, а и като знак на позиция. Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт е известна с това, че употребява брошки, с цел да показва политически послания, а сбирката ѝ през днешния ден се съхранява в Националния музей на американската дипломация. Актьори като Алън Къминг и Ричард Гад също постоянно носят брошки, с които поддържат обществени дела – от транс права до битка със половото принуждение.
Но какво ще стане, в случай че използваме брошката не за обръщение към света, а като персонална поддръжка? Една жена открива, че този дребен аксесоар може да бъде доста повече от декорация – той може да се трансформира в инструмент за справяне с тревогата.
След тежка паник офанзива на летище, породена от боязън от пътешестване със аероплан, тя взема решение, че няма да разреши на страха да диктува живота ѝ. Търси способи да се оправи – терапия, медитации, даже импровизационни курсове. А на първия урок по импровизация, с цел да прикрие треперенето и напрежението, си поставя брошка – дребен таралеж, платен по време на пътешестване в Париж.
Изненадващо, точно този подробност притегля вниманието на друга участничка, която ѝ прави комплимент. Малкият жест разчупва леда и носи първото чувство за успокоение. Оттогава брошката се трансформира в неин амулет – всяка седмица поставя друга, и всяка седмица някой я вижда и разяснява. Това става нещо като „ персонален обред “, който ѝ оказва помощ да се почувства уверена, без значение от събитията.
Тя стартира да ги назовава своите „ Брошки на увереността “ – носи ги на вечеря, обществени събития, и, несъмнено, при идващото си пътешестване със аероплан. Брошката тогава е сребърна с червен камък – фамилна светиня, предадена от бабата на брачна половинка ѝ. Никой не я вижда на летището, само че тя усеща силата ѝ в себе си, когато сяда в самолета и излетява без боязън.
Това не е роман за магическо изцеление на тревогата, а за дребни стъпки към огромни победи. Всеки от нас има свои " брошки на увереността " – било то обичан аксесоар, мирис, мантра или жест. Те ни оказват помощ да останем в сегашното, да не се изгубим в мислите си и да преминем през сложните моменти.
Ако и вие търсите своята брошка на увереността, насочете се към винтидж находки, пазари, фамилни реликви или дребни бутици по време на пътуванията си. Изберете такава, която ви кара да се усмихнете. Защото от време на време най-малките неща имат най-голямото значение.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ