В последните две петилетки – от 2015 година и особено

В последните две петилетки – от 2015 година и изключително след годините на Ковид пандемията съвсем без изключение въпросите, които се дискутират в Националния съвет за тристранно съдействие завършват с жестове от страната към служащите. И по какъв начин не. Икономиката пораства. Има недостиг на работна ръка. Бизнесът получи всички тласъци, които пожела – помощи за фермери, енергийни доплащания, диференцирани Данък добавена стойност ставки.

На този декор повдигането на осигурителни прагове, оптималния застрахователен приход, минималната работна заплата, наподобяват като почтена договорка, въпреки и задълбоченият взор да демонстрира, че липсва директна връзка и ситуацията е повече „ танто за кукуригу “. Минималната работна заплата касае едни представители на трудовия пазар, а минималните прагове и оптималният застрахователен приход – напълно други. Тази година обаче траекторията, на която се намира Минималната работна заплата зае застрашителна посока по отношение на цялостното развиване на българската стопанска система.

Европейската стопанска система продължава да се влачи по стомах и към този момент седем тримесечия растежът е под половин %, а българският бизнес също ще носи следствията от депресията.

И тъкмо в този миг минималната работна заплата стартира да гони 1100 лв..

Колкото и необикновено да звучи, плануваното нарастване ще направи минималната работна заплата 90% от стартовото публично заплащане за чирак в строителния бранш, което е 1200 лв.. Съгласно настоящият механизъм, сега Минималната работна заплата не се договаря, а се фиксира автоматизирано на 50% от междинната брутна работна заплата, измерена като се имат поради последните две тримесечия на миналата година и първите две на тази, в която повдигането ще с пресмята за идната.

Ако нещо не се промени, минималната работна заплата ще стане 1077 лв., или 97% от междинното публично чисто възнаграждение на продавачите в квартални кафенета и дребните бакалии. Ще стане 100% от заплатата на общите служащи в отглеждането на животни. Не на овчарите, не на краварите, а на тези, които разпръскват храната в яслите и чистят пространствата на животните.

Срамен труд няма. Но статистиката ясно демонстрира, че това, или най-късно идващото покачване на минималната работна заплата ще я трансформира в нормативно натрапен разход за бизнеса на единица нает чиновник. Да, минималната работна заплата е замислена да защищава най-необразованите и най-нискоквалифицирани служащи от евентуални злоупотреби на техните работодатели. Във всички други случаи заплатата е оценка за фактора „ труд “, която се договаря сред шеф и чиновници, или в процеса на групово трудово договаряне.

В контрастност, минималната работна заплата е нормативно спусната оценка. Върху нея се заплащат осигуровки. И в случай че тя стане непостижима за съответни работодатели, ще се окаже, че продавачите в денонощните магазини се водят на четиричасов работен ден, когато дават обичайните 12-часови смени. Ратаите във фермите също са наети почасово, а общите служащи в строителството бъркат мазилките и бетона от 9 до 12, след което си потеглят.

Ако органите си създадат труда да ревизират до каква степен тези декларирани половинчати връзки сред компания и чиновник са действителни, сериозна част от микропредприятията в България ще преустановят активност.

Анализ на Димитър Чобанов, икономист от Институт за нов стопански прогрес към УНСС демонстрира, предходната година минималната работна заплата, която е в действие сега, е надхвърляла 60% от междинната работна заплата в 19 от 28 области през третото тримесечие на предходната година. В пет от тях надхвърляла 70%.

Асоциацията на индустриалния капитал в България оспорва закрепения механизъм за осъвременяване и изключването на обществените сътрудници от процеса на договаряне. Те са срещу базовата МРЗ да е 50% от междинната брутна работна заплата. Протестират, че в несъгласие с европейската инструкция, която сякаш механизмът извършва не се взимат редица фактори, които би трябвало да се вземат поради, и по тази причина към този момент са сезирали Европейската комисия.

В минали години щях да приема това като комичен рев, тъй като откровено имам вяра, че шеф, който не може да заплаща минимална заплата по 800 лв., няма място на пазара. Когато минималната чиста заплата стартира да гони 1100 лв., всеки от нас може да се огледа и ще си даде сметка, че цената не е надалеч от възнагражденията на нископлатени служащи в нашето обграждане.

Уместен е въпросът, що за бизнеси виреят в България, които могат да заплащат единствено толкоз. Но вглеждането в характера на задграничните вложения ще покаже, че България е уловила тренда при всяка промяна на модата. Имахме шивачки, когато се правеха облекла на ишлеме. Привлякохме заводи за авточасти, съставни елементи и електроника. Оказахме се привлекателни и за развойните центрове в осведомителни и телекомуникационни технологии.

Това, което ни липсва е да притеглим мега инвестиция в произвеждане на краен артикул. Нямаме автомобилостроене. Нямаме център за облачни услуги и огромни данни, какъвто Гугъл откри в Гърция и макар високите разноски за изстудяване, печели и краде наши експерти. В битка за обезпечаване с чипове Италия нарушава разпоредбите за държавна помощ и пробва да притегли производители  като ги обгрижва по този начин, както никой на изток не би посмял, тъй като незабавно ще долетят европейските наказания. С малко повече лобизъм и фикция, италианците си осигуриха даже единодушие от страна на Европейската комисия да подтикват своята силициева котловина с 5.4 милиарда евро.

Така за нас си остава въпросът, за какво 20 години не можем да излезем от амплоато на ишлемарска стопанска система. Донякъде е до обучение, ненапълно е до качество на държавното ръководство. В голяма степен е и до визия на работодателите, тъй като същите служащи с ниската продуктивност в родните заводи, като се реалокират в Германия, Англия, или Испания, внезапно подвигат продуктивността си с пъти.

Но минималната работна заплата не може да покрие недостига на работодатели фантазия. Ако тя не може да покрие разноските за живот, то страната би трябвало да признае, че би трябвало да подкрепя и работещи небогати. Не е нужно да се стига до прахосничеството в Обединеното кралство, където за човек е по-изгодно да работи на половин работен ден и да получава помощи вместо да работи на цялостен работен ден. Но до момента в който не измислим по какъв начин да привличаме тези специфични задгранични вложители. Докато България не стане среда, в която родни бизнесмени да основават така наречен „ еднорози “ (млади компании, чиято пазарна оценка – съгласно цената на акциите им, надвишава един милиард евро), най-вредно ще е тежестта на оправянето с бедността да се стовари върху бизнесите с ниска добавена стойност.

Екзотично звучащите в предишното хрумвания за диференцирани минимални заплати по сектори, или по райони би трябвало да се позволен за разискване. Ако не, до няколко години нископлатените „ работещи небогати “, ще станат безработни небогати.