В последните дни преди спектакъла си в рамките на 17-то

В последните дни преди спектакъла си в границите на 17-то издание на Европейския музикален фестивал Варна, испанската фламенко звезда Давид Перес, признава готовността си да допре сърцата на българската аудитория. Перес ще танцува на 11 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна. Аплодираният в Европа, Азия и Близкия Изток фламенко танцьор ще играе във Варна спектакъла на възприятията " Puntal “.

Преди да тръгне към България Давид Перес беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

-Вашият театър " Puntal “ е определян като театър на възприятията. Какви усеща събира той и по какъв начин ги предавате на публиката?

- " Puntal “ е чиста страст, защото е театър онлайн, който се сътворява още веднъж и още веднъж всякога. Моментът, времето, пространството и прочувственото положение на актьора са извънредно значими в това живо битие. Това е зрелище с музикална, хореографска и театрална основа и нещата се случват в него с огромна доза импровизация. Така че всичко, което усещаме сега, в който излезем на сцената, цялото ни неспокойствие, се насочва към публиката. Всяко зрелище на " Puntal “ е друго, вълшебно и само, тъй като нашето душевно положение и протичащото се на сцената е част от замисъла на самия театър. Фламенкото е живо и ние, артистите, предаваме на хората в залата нашите наслади, тъги, пристрастености. Това ни носи огромното задоволство.

- Спектакълът има за тематика основите - кои са основите на фламенкото?

- " Пунтал “ възпява произхода на фламенкото, с китарата и с танците. Това са трите опорни стълба на фламенкото – пеенето, от което то произлиза, свиренето – китарата, и танцът. Ще ги видите показани на сцената във Варна от китарата на Мигел Перес, гласа на Хавиер Ривера и от моя танц.

- Признават ви за водещо лице на актуалното фламенко. Какво отличава актуалното от обичайното фламенко?

-Смятам, че съм по-скоро традиционалист, въпреки да съм в крайник с нашето време. Отнасям се с почитание към музиката на фламенкото, към неговата образна и театрална хармония, и не диря резултата непременно. Адаптирам традицията към актуалните времена, тъй като изкуството на фламенкото е живо, в непрекъсната еволюция, в синтез и напредък. То се обогатява в миксове с друга музика, с други танци и изкуства. Бих споделил, че методът ми на изложение е още типичен, само че в същото време с духа на новото време. Не съм авангарден, не комбинирам стиловете безсмислено, а се пробвам да прибавя към традицията моите прекарвания, тъй като, каквото и да приказваме – обичайното изкуство постоянно се схваща, до момента в който актуалното от време на време е неясно и недостъпно за всеки.

- Как предавате посланията на фламенкото на хората от разнообразни други култури - вие имате огромен триумф и в Азия, и в Близкия Изток?

-Всяка просвета има своя страст, собствен метод на изложение на възприятията. И защото самото фламенко е примес от разнообразни културни обичаи, в случай че то е направено със сърцето, публиката на всички места по света може да разпознае в него детайли, които са близки до нейната психика. Всяко изкуство, което носи душа, има харизма и в действителност не се нуждае от пояснение. То би трябвало единствено да бъде поднесено пред възприемчива аудитория, която е с отворено сърце за прекарването.

- Знаете ли нещо за българските фолклорни танци?

-Преди няколко години по време на един от моите гастроли в София имах опцията да посетя подготовка на балетната натрупа на Софийската опера и балет. Очарован съм от фолклорните претекстове, които те интерпретираха, влюбих се в танца им.

- Познавате ли българската аудитория и какъв е вашият метод към нея - ще ни накарате ли да се влюбим във фламенкото? Каква е разликата сред обичайното и актуалното?

-За наслада познавам българската аудитория, тъй като имах опцията да експортирам няколко пъти спектакли в България. Мисля, че това е готова аудитория, привикнала на положителни мостри на изкуството. Хората правят оценка нашето шоу, усещат неговите ритмични и музикални основи. Много съм благополучен от обстоятелството, че в България фламенкото се схваща и приема добре. Затова във Варна на 11 октомври ще дойдем с подготвеност да дадем най-хубавото от себе си, да се раздадем от цялото си сърце и да поднесем на публиката темп, музика, танци и фламенко изкуство, което да допре всички в Зала 1 на Фестивалния комплекс.

Давид Перес танцува с голям брой фламенто трупи. Най-значимите му спектакли са: " В духа на 6 струни " на Хосе Луис Ортис Нуево, " Разтърсвания " и " Два гласа за един танц " с Ниньо де Пура и Маноло Франко (китаристи) и Карлос Пиняна (певец), финалната вечер на фламенко биеналето в Рим 2009 със спектакъла " Севилска вечер ", спектакълът " Четири вечери " на фламенко биеналето в Севиля 2008, " Фламенко въздишка " на танцьорката Мануела Карраско, " Кармен " на Салвадор Табора.

Откакто е почнал своя креативен път, Давид Перес танцува в най-различни " таблаос ": " Ел Аренал ", " Лос Гайос " (Петлите), " Каса де ла Мемория (Дом на паметта), " Севилско патио " или " Каса Патас ". Критикът Хуан Верхильос го дефинира като " Прочувствен до мозъка на костите ", а Хавиер Прието споделя, че Перес танцува " новата фламенко традиция ".

От 2004 година Давид Перес се изявява и като хореограф. Неговият театър " Фламенкос “ покорява с огъня си Нидерландия, Турция, Азия, Кения и Кувейт. Постановката му " Фламенкото “ се играе 6 месеца в Токио, показана е и в София и Русе. Артистът съчетава многочислените си турнета в чужбина с преподавателска активност в академията на Мануел Бетансос.

Европейският музикален фестивал Варна се провежда от организация " Елит проджектс мениджмънт “. Изданието за 2020 година се реализира с финансовата поддръжка на Фонд Култура на Община Варна.