Трансферната политика на Ливърпул е отегчителна, колкото seen от момиче
В последните дни обратите към бъдещите. Объркаха се тъкмо, както се объркват връзки сред хора, когато липсва какъвто и да било тип връзка. Да те „ оставят на seen ” е вероятно едно от най-деликатните неща, с които хората в наши дни би трябвало да се сблъскат, а в сходна е обстановката и при мениджъра на " алените " – Юрген Клоп. Той просто беше оставен на " seen " последните трансферни лета, както беше комфортно, единствено че до този миг.
Германският експерт, родом от Щутгарт, донесе такава екзалтираност у феновете на 19-кратния първенец на Англия от октомври 2015-а до момента, която не е изживявана вероятно от техните родители, гледали тимовете на грандиозния Ливърпул на Боб Пейсли и Джо Фейгън, а вероятно и по-възрастните с иконата и ентусиазъм на „ алените “ - Бил Шенкли.
Последните новини за„ отдръпването “ на клуба от северозападна Англия в бъдещи договаряния с Джюд Белингам разрази мащабни и грандомански полемики в обществените мрежи измежду почитателите на „ алените “. Известен факт е, че младият полузащитник дълго време се котираше като трансферна цел №1 за клуба от „ Анфийлд “, само че вечерта на 11-и април срещна информацията от Пол Джойс (бел.ред – задоволително влиятелен и правоверен в информацията си публицист, обвързван до ливърпулските отбори), че клубът няма да хвърля повече от 80% от заделените си летни финанси за един нов играч. Дори в противен случай, ще се насочи към няколко други възможности, които да запълнят отворилата се пропаст в средата на терена. Бездна, която зее от няколко години, само че от ФСГ и бордът не се започнаха положителни и нужните съществени ограничения, с цел да може да продължи наред Юрген Клоп да „ строи “ своя Ливърпул 2.0. Бездействие, което отвращава. И Белингам надалеч не е толкоз обезпокоителен в трансферната политика на този клуб. Начинът и държанието е.
Трансферът на младия халф нямаше да бъде просто договорка, а поръчка. Такава, в която Ливърпул щеше да тропне по масата и косвено да съобщи " ние отново сме тук, още веднъж ще се борим, още веднъж ще сме извънредно конкурентни ".
Знаците през последните години за тази бездна бяха прекалено много и не биваше да бъдат подценявани. Никога не би трябвало и да бъдат.
Сезон 2022/2023 за Ливърпул със сигурност може да се квалифицира като неуспех все още. Провал, защото просто всички свикнахме стандартите, които този тим на Клоп зададе през последните години, да са толкоз високи, че да имаме автоматизирано по мислене късмет за класиране в Топ 4 на Англия в края на акцията. Топ 4 в последна сметка е мощно евентуално и да не бъде доближат, само че надалеч това не е казусът пред мърсисайдци в този момент.Проблемът вероятно е тъкмо тази илюстративна картина за финансите, генерирани от клуба от 2019-а година, както и изхарчените пари за нови играчи от този момент до момента.
Безспорен факт, че по получени пари от разнообразни наградни фондове, рекламни контракти и всички звена, то Ливърпул е акумулирал малко над 700 милиона евро в последните четири години. Това е и изцяло разумно и правоприемно с оглед триумфите, които отборът реализира в тези лета, само че е меко казано цинична гледката в дясната част от таблицата, където са сложени само и единствено британските тимове. Ливърпул се подрежда на 11-о място от 12-те по изхарчени футболисти за играчи с 283 милиона паунда (321 млн. евро, с цел да бъдем правилни с лявата таблица).
Далеч не се упреква в този текст ръководството на Fenway Sports Group, който на процедура е диригентът и задаващият тона консорциум за политиката в клуба. В хода на тези години клубът се разви неимоверно доста, изграждайки вероятно най-модерната подготвителна база до този миг, както и надграждането на трибуната Anfield Road Stand на своя стадион - неща, които ще " тежат " години наред в просперитета на този клуб.
Всяка една от тези вести е повече от положителна, даже надалеч оттатък това, единствено че футболът е повтаряем спорт и всеки, който е замесен в този развой би следвало да е наясно с тези обстоятелства. Самият факт, че Нюкасъл Юнайтед към този момент е похарчил повече пари за нови играчи от шесткратния европейски шампион досега е индикативен. Отбелязва се също по този начин, че „ свраките “ бяха закупени от новите си притежатели от Саудитска Арабия през октомври 2021-а. Това обаче надалеч не е проблем на славния клуб от Севера.
Изнурителният интервал в първите шест години на тима, воден от Клоп, беше явен, че ще отприщи някъде и като че ли първите сигнали пристигнаха в онази акция, когато Ливърпул гордо носеше званието „ първенец на Англия “. Но контузиите на разнообразни играчи, кои с трайно дълги, кои краткосрочни, направиха по този начин, че отборът трябваше да чака последния кръг, с цел да се намести в последна сметка в Топ 4 като настоящ първенец в страната, където се обитава най-силният и конкурентен футбол от години насам на Стария континент.
И с известна тайнственост тогава тимът реагира с пазаруването на един централен бранител, въпреки огромните проблеми в хода на миналата акция да бяха точно в тази линия по терена – Ибрахима Конате, от Република България Лайпциг. През тази година Ливърпул трябваше да играе без Върджил ван Дайк в хода на цялата акция, а хора като Рийс Уилиямс, Натаниел Филипс и отдаденият чартърен Озан Кабак, получиха водеща роля.
Вече френският национал беше единственият входящ трансфер през лятото, до момента в който Луис Диас дойде от Порто през зимата, и то в последния ден на трансферния пазар през зимата след луда сага с Тотнъм Хотспър. Сумарните пари, дадени за двамата възлизаха на 73 милиона английски лири, само че Ливърпул прибра от изходящи прехвърляния тогава 45 милиона паунда в хода на годината. Клубът продаде играчи като Камил Грабара, Лиам Милър, Марко Груич, Тайво Авоний, Хари Уилсън и Джердан Шакири за 45 млн. паунда. Тук надалеч не трябва да се ползват и сумите, които Ливърпул генерира от билети, телевизионни права, класиране във Висшата лига, мърчъндайзинг, билети и прочие
И тъкмо след тези два входящи прехвърлянето в хода на целия сезон, то Ливърпул беше на „ една численост “ от „ футболното величие “... Дълго време ще се приказва за евентуалния квадрупъл, който отборът въпреки всичко не успя да реализира, въпреки да беше на минути от това историческо събитие за футбола в Англия.
И когато към този момент целият този състав на Ливърпул като че ли тежко съобщи и изпя„ лебедовата си ария “, то лято 2022 беше отегчаващо. Логично „ тримата тенори “ напред в хода на годините, а точно Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане трябваше да поемат по своя път и всеки го стори. Сенегалецът се яви „ жертва “ и беше продаден след големия собствен дан, дал за клуба и мина в Байерн Мюнхен и Ливърпул реагира с привличането на Дарвин Нунес. За Салах пък бе препоръчан нов контракт, който разумно го направи най-скъпоплатеният футболист в тима, до момента в който за Фирмино прекомерно евентуално е оставащите мачове в Премиър лийг да бъдат „ финалния му танц “ на „ Анфийлд “ под звуците на „ Si Señor “.
За парите, които са дадени и реинвестирани в хода на този сезон още веднъж не трябва да приказваме. Няма и смисъл.
И в случай че е време да избягаме от статистическите обстоятелства, то тук е времето за намесата на борда, който явно не схваща въпросната „ цикличност “ в този спорт. Нехайното изпускане на спортния шеф Майкъл Едуардс, който беше един от основоположнциите на построяването на шампионския тим на Юрген Клоп напусна без безусловно никакви придвижвания и дейности. На негово място беше подложен Джулиан Уорд, който също ще се раздели по всяка възможност с тази си позиция в края на този сезон.
Уорд сигурно не е човек, който си няма никаква концепция от работата, само че единственото, с което ще остане известен към този миг е, че е спомогнал за договорката с Луис Диас от " драконите ",,,, до момента в който към момента състезателен шеф беше Майкъл Едуардс.
И до момента в който не се промени моделът на господата, чийто бизнес е основан в изящния американски Бостън, то смяната няма да е реалност. Принципалът е явен в Ливърпул, ясни са и методите на работа, единствено че хората, докоснали се до този тим, не им е ясно какъв брой тъкмо време ще се издържи на този ритъм. Със сигурност от FSG са повече от удовлетворени от това, което този им бизнес носи дял, само че тези хора край Мърсисайд неслучайно си задават някои въпроси.
Парите, които Ливърпул „ хвърля “ за нови футболисти и нововъведения са обезпокоително малко за това, което изисква модерния свят, това е безапелационен факт. Категоричен факт е, че Юрген Клоп би трябвало да се бори с всевъзможен тип мелници, с цел да устои тима си на местата, които самичък му зададе в последните сезони, само че явен факт е, че тази бездейност е отегчителна.
Истина е, че те съумяха да възродят бейзболът в един от най-традииционните за този спорт градове в Щатите. Успяха и да възродят Ливърпул, който сигурно е най-традиционният тимове по триумфи в Англия, що се отнася за печелене на титли.От 2002-а Fenway Sports Group имат бейзболния Бостън Ред Сокс. И в случай че помним Шенкли, Пейсли и Фейгън, то се помни и Бейб Рут. Само че тримата в Ливърпул и великата звезда в американския спорт, ще останат в историята, то придвижването на футболната игра е към този момент в кошмарни мащаби. Мащаби, които не е ясно дали са по силите на FSG.
Само че Ливърпул за спорта в Европа не е това, което е бейзболният Бостън Ред Сокс в Съединени американски щати. Никога и няма да бъде.
Мантрата, че Юрген Клоп е оставен да работи край река Мърси по своя метод за разлика от интервала му в Борусия Дортмунд почва съществено да стихва. Култът към треньора в Англия, повярвайте, е по-сериозно изразен даже от сходен вид изказвания в България. И отпечатъкът на Клоп в северозападна Англия ще остане, вечно. Въпросът е освен за фенското досада, въпросът е за и неговата отегчителна настройка.
Точно толкоз отегчителна, тъкмо когато момиче те остави на сийн в друг тип връзка.
Германският експерт, родом от Щутгарт, донесе такава екзалтираност у феновете на 19-кратния първенец на Англия от октомври 2015-а до момента, която не е изживявана вероятно от техните родители, гледали тимовете на грандиозния Ливърпул на Боб Пейсли и Джо Фейгън, а вероятно и по-възрастните с иконата и ентусиазъм на „ алените “ - Бил Шенкли.
Последните новини за„ отдръпването “ на клуба от северозападна Англия в бъдещи договаряния с Джюд Белингам разрази мащабни и грандомански полемики в обществените мрежи измежду почитателите на „ алените “. Известен факт е, че младият полузащитник дълго време се котираше като трансферна цел №1 за клуба от „ Анфийлд “, само че вечерта на 11-и април срещна информацията от Пол Джойс (бел.ред – задоволително влиятелен и правоверен в информацията си публицист, обвързван до ливърпулските отбори), че клубът няма да хвърля повече от 80% от заделените си летни финанси за един нов играч. Дори в противен случай, ще се насочи към няколко други възможности, които да запълнят отворилата се пропаст в средата на терена. Бездна, която зее от няколко години, само че от ФСГ и бордът не се започнаха положителни и нужните съществени ограничения, с цел да може да продължи наред Юрген Клоп да „ строи “ своя Ливърпул 2.0. Бездействие, което отвращава. И Белингам надалеч не е толкоз обезпокоителен в трансферната политика на този клуб. Начинът и държанието е.
Трансферът на младия халф нямаше да бъде просто договорка, а поръчка. Такава, в която Ливърпул щеше да тропне по масата и косвено да съобщи " ние отново сме тук, още веднъж ще се борим, още веднъж ще сме извънредно конкурентни ".
Знаците през последните години за тази бездна бяха прекалено много и не биваше да бъдат подценявани. Никога не би трябвало и да бъдат.
Сезон 2022/2023 за Ливърпул със сигурност може да се квалифицира като неуспех все още. Провал, защото просто всички свикнахме стандартите, които този тим на Клоп зададе през последните години, да са толкоз високи, че да имаме автоматизирано по мислене късмет за класиране в Топ 4 на Англия в края на акцията. Топ 4 в последна сметка е мощно евентуално и да не бъде доближат, само че надалеч това не е казусът пред мърсисайдци в този момент.Проблемът вероятно е тъкмо тази илюстративна картина за финансите, генерирани от клуба от 2019-а година, както и изхарчените пари за нови играчи от този момент до момента.
Безспорен факт, че по получени пари от разнообразни наградни фондове, рекламни контракти и всички звена, то Ливърпул е акумулирал малко над 700 милиона евро в последните четири години. Това е и изцяло разумно и правоприемно с оглед триумфите, които отборът реализира в тези лета, само че е меко казано цинична гледката в дясната част от таблицата, където са сложени само и единствено британските тимове. Ливърпул се подрежда на 11-о място от 12-те по изхарчени футболисти за играчи с 283 милиона паунда (321 млн. евро, с цел да бъдем правилни с лявата таблица).
Далеч не се упреква в този текст ръководството на Fenway Sports Group, който на процедура е диригентът и задаващият тона консорциум за политиката в клуба. В хода на тези години клубът се разви неимоверно доста, изграждайки вероятно най-модерната подготвителна база до този миг, както и надграждането на трибуната Anfield Road Stand на своя стадион - неща, които ще " тежат " години наред в просперитета на този клуб.
Всяка една от тези вести е повече от положителна, даже надалеч оттатък това, единствено че футболът е повтаряем спорт и всеки, който е замесен в този развой би следвало да е наясно с тези обстоятелства. Самият факт, че Нюкасъл Юнайтед към този момент е похарчил повече пари за нови играчи от шесткратния европейски шампион досега е индикативен. Отбелязва се също по този начин, че „ свраките “ бяха закупени от новите си притежатели от Саудитска Арабия през октомври 2021-а. Това обаче надалеч не е проблем на славния клуб от Севера.
Изнурителният интервал в първите шест години на тима, воден от Клоп, беше явен, че ще отприщи някъде и като че ли първите сигнали пристигнаха в онази акция, когато Ливърпул гордо носеше званието „ първенец на Англия “. Но контузиите на разнообразни играчи, кои с трайно дълги, кои краткосрочни, направиха по този начин, че отборът трябваше да чака последния кръг, с цел да се намести в последна сметка в Топ 4 като настоящ първенец в страната, където се обитава най-силният и конкурентен футбол от години насам на Стария континент.
И с известна тайнственост тогава тимът реагира с пазаруването на един централен бранител, въпреки огромните проблеми в хода на миналата акция да бяха точно в тази линия по терена – Ибрахима Конате, от Република България Лайпциг. През тази година Ливърпул трябваше да играе без Върджил ван Дайк в хода на цялата акция, а хора като Рийс Уилиямс, Натаниел Филипс и отдаденият чартърен Озан Кабак, получиха водеща роля.
Вече френският национал беше единственият входящ трансфер през лятото, до момента в който Луис Диас дойде от Порто през зимата, и то в последния ден на трансферния пазар през зимата след луда сага с Тотнъм Хотспър. Сумарните пари, дадени за двамата възлизаха на 73 милиона английски лири, само че Ливърпул прибра от изходящи прехвърляния тогава 45 милиона паунда в хода на годината. Клубът продаде играчи като Камил Грабара, Лиам Милър, Марко Груич, Тайво Авоний, Хари Уилсън и Джердан Шакири за 45 млн. паунда. Тук надалеч не трябва да се ползват и сумите, които Ливърпул генерира от билети, телевизионни права, класиране във Висшата лига, мърчъндайзинг, билети и прочие
И тъкмо след тези два входящи прехвърлянето в хода на целия сезон, то Ливърпул беше на „ една численост “ от „ футболното величие “... Дълго време ще се приказва за евентуалния квадрупъл, който отборът въпреки всичко не успя да реализира, въпреки да беше на минути от това историческо събитие за футбола в Англия.
И когато към този момент целият този състав на Ливърпул като че ли тежко съобщи и изпя„ лебедовата си ария “, то лято 2022 беше отегчаващо. Логично „ тримата тенори “ напред в хода на годините, а точно Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане трябваше да поемат по своя път и всеки го стори. Сенегалецът се яви „ жертва “ и беше продаден след големия собствен дан, дал за клуба и мина в Байерн Мюнхен и Ливърпул реагира с привличането на Дарвин Нунес. За Салах пък бе препоръчан нов контракт, който разумно го направи най-скъпоплатеният футболист в тима, до момента в който за Фирмино прекомерно евентуално е оставащите мачове в Премиър лийг да бъдат „ финалния му танц “ на „ Анфийлд “ под звуците на „ Si Señor “.
За парите, които са дадени и реинвестирани в хода на този сезон още веднъж не трябва да приказваме. Няма и смисъл.
И в случай че е време да избягаме от статистическите обстоятелства, то тук е времето за намесата на борда, който явно не схваща въпросната „ цикличност “ в този спорт. Нехайното изпускане на спортния шеф Майкъл Едуардс, който беше един от основоположнциите на построяването на шампионския тим на Юрген Клоп напусна без безусловно никакви придвижвания и дейности. На негово място беше подложен Джулиан Уорд, който също ще се раздели по всяка възможност с тази си позиция в края на този сезон.
Уорд сигурно не е човек, който си няма никаква концепция от работата, само че единственото, с което ще остане известен към този миг е, че е спомогнал за договорката с Луис Диас от " драконите ",,,, до момента в който към момента състезателен шеф беше Майкъл Едуардс.
И до момента в който не се промени моделът на господата, чийто бизнес е основан в изящния американски Бостън, то смяната няма да е реалност. Принципалът е явен в Ливърпул, ясни са и методите на работа, единствено че хората, докоснали се до този тим, не им е ясно какъв брой тъкмо време ще се издържи на този ритъм. Със сигурност от FSG са повече от удовлетворени от това, което този им бизнес носи дял, само че тези хора край Мърсисайд неслучайно си задават някои въпроси.
Парите, които Ливърпул „ хвърля “ за нови футболисти и нововъведения са обезпокоително малко за това, което изисква модерния свят, това е безапелационен факт. Категоричен факт е, че Юрген Клоп би трябвало да се бори с всевъзможен тип мелници, с цел да устои тима си на местата, които самичък му зададе в последните сезони, само че явен факт е, че тази бездейност е отегчителна.
Истина е, че те съумяха да възродят бейзболът в един от най-традииционните за този спорт градове в Щатите. Успяха и да възродят Ливърпул, който сигурно е най-традиционният тимове по триумфи в Англия, що се отнася за печелене на титли.От 2002-а Fenway Sports Group имат бейзболния Бостън Ред Сокс. И в случай че помним Шенкли, Пейсли и Фейгън, то се помни и Бейб Рут. Само че тримата в Ливърпул и великата звезда в американския спорт, ще останат в историята, то придвижването на футболната игра е към този момент в кошмарни мащаби. Мащаби, които не е ясно дали са по силите на FSG.
Само че Ливърпул за спорта в Европа не е това, което е бейзболният Бостън Ред Сокс в Съединени американски щати. Никога и няма да бъде.
Мантрата, че Юрген Клоп е оставен да работи край река Мърси по своя метод за разлика от интервала му в Борусия Дортмунд почва съществено да стихва. Култът към треньора в Англия, повярвайте, е по-сериозно изразен даже от сходен вид изказвания в България. И отпечатъкът на Клоп в северозападна Англия ще остане, вечно. Въпросът е освен за фенското досада, въпросът е за и неговата отегчителна настройка.
Точно толкоз отегчителна, тъкмо когато момиче те остави на сийн в друг тип връзка.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ