Доц. Ана Кочева: Под игото ще надживее всички експерименти, които се правят с него
" В последните дни чета, че става дума за превод на романа „ Под игото “ . Бих желала да ви припомня, че в действителност да приказваме за превод, значи да предем някакъв текст от един език на различен език. В този случай става дума за „ превод “ съгласно усещанията на издателя и на преводача от българската книжовна норма в края на XIX век, тогава, когато тя се образува от същите тези хора, които в действителност са написали литературата на XIX век – един от тях е Иван Вазов – на днешния актуален български език първоначално само че XXI век. " Това сподели в изявление за организация " Фокус " доцент доктор Ана Кочева, Българска академия на науките.
" Езикът е много консервативна система и колкото и да се трансформира в лексикално отношение, във всяко едно друго той е доста резистентен. Така че езикът ни в последна сметка не се е трансформирал чак толкоз доста от епохата на Възраждането, когато са сложени жалоните на книжовния език до наши дни, колкото си фантазираме или колкото им се ще на някои. Пак споделям, най-динамичната система е речниковата лексика, само че това е по този начин на всички места – едни думи влизат, други си отиват. Фактът, че както казахте вие, се протяга ръка – аз не знам дали тази дума е най-точната за Иван Вазов, тъй като тя звучи надали не като обезглавяване, а пък романът „ Под игото “ ще надживее всички опити, които се вършат с него. Всъщност, осакатява се романът, съгласно мен персонално, тъй като губи духа на епохата. Всички тези лексеми, които са изменени, които са от турски генезис, а те са неслучайно там, те не са в романа, тъй като на Вазов по този начин му е хрумнало, а тъй като те носят своята конотация. Тогава, когато имаме чуждици, те са детайл на стила, те разказват героите по един или различен метод. Вие си спомняте в Алековия „ Бай Ганьо “ по какъв начин цялата тирада на Бай Ганьо е изпъстрена с турцизми – това снижава неговата тирада. Това цели да покаже, че този воин е от различен сой, по този начин да се каже. Та, същото е с потреблението на турцизмите и на всевъзможни други чуждици от Иван Вазов. А пък графичната лексика носи духа на епохата – тази ера, която Вазов разказва. Така че ние посягайки на тази лексика, в действителност, посягаме на епохата на Вазов. ", изясни още тя.
По думите ѝ " постоянно са съществували чуждицата с домашната дума, и в последна сметка е побеждавала тази, чиято приложимост е по-фреквентна, по-честа. Но езикът с изключение на всичко останало разполага с един закон за спестовност на средствата, и общо взето се избира по-кратката. Особено пък в нашето прагматично време постоянно в интерес на по-кратката, а не на по-описателната е тази битка. Но аз желая да се върна още малко на „ Под игото “ и по друга една причина, тъй като това, което прочетох като мотивация, мощно ме изуми. Там се правеше един паралел с Шекспир и с нуждата по този начин, както Шекспир е бил приспособен, да се приспособява и Вазов. Само че доколкото аз си припомням, Шекспир въпреки всичко е роден през XVI век. Творил главно в XVI век и напълно при започване на XVII век. Тогава в действителност британският език съществено се разграничава от настоящия. Той е бил в друга фаза от своето развиване от актуалния британски език, и най-вероятно такава акомодация се постанова. Едно е българският език през XVI век, книжнината, която се е писала по манастирите, а друго е актуалният български литературен език през днешния ден. А Вазов е учредител на актуалния български литературен език дружно със своите съвременници, несъмнено. Така че паралелите са доста фриволни. "
" Всичко това, което считаме, че би било непознато на актуалните възпитаници, просто може да се изяснява под линия, в допълнение. Вие нали си спомняте когато сте чели романа „ Война и мир “ по какъв начин началото тече на френски, и то е безусловно умишлено. Епохата е била такава в Русия, че аристокрацията е разговаряла между тях на френски. Та Толстой оставя големи пасажи, безусловно страници на френски в романа си, с цел да пресъздаде ситуацията, атмосферата, за което и аз доскоро приказвах, и под линия изяснява всичко на съветски език. Така че всичко това, което е неразбираемо – това е една процедура, която е открита – може умерено да се изяснява или в скоби, или под линия с препратки, с добавки. По този метод в действителност ние ще създадем услуга и на нашите модерни читатели и на учениците, тъй като вместо да приспособяваме нещо, което би било разбираемо за тяхната по-ограничена лексика, с която оперират, ние ще можем да разтеглим простора на техните литературни знания когато им подадем повече информация, която в действителност Вазов подава. ", сподели още доцент Кочева.
В отговор на въпрос дали медии, учители, родители, общество вършат задоволително сходни български творби да бъдат разпространявани, след това и разбрани доцент Ана Кочева отговори:
" По отношение на учителите аз не считам, че би трябвало да им се вменява виновност, защото „ Под игото “ по този начин или другояче е в техния проект. Зная, че е доста мъчно когато каквото и да е било се преподава в учебно заведение, тъй като актуалната система, изключително за преподаване по литература, е тематика на обособен диалог. Там борбата е за всяка една душа по настрана – безусловно го споделям, тъй като го знам и от свои познати, които се занимават с преподавателска активност. Така че учителите сигурно вършат всичко, което е належащо. Но мислех си тъкмо в този подтекст – дали пък да не се прави, щом би трябвало да търсим модерно измерение на този прочит, една аудио книга на „ Под игото “ с гласовете на известни артисти, и освен на „ Под игото “, с цел да може по някакъв метод „ Под игото “ да стигне до повече хора, до повече възпитаници. Няма какво да се лъжем – модерно потомство не чете. За сметка на това то избира да поема информацията с другите си сетива. И една аудио книга в духа на тогавашния, както ние го разбирахме, аудио спектакъл да речем, би било някакъв излаз от обстановката. Но несъмнено, това са импровизации, които ми хрумва на момента, то би трябвало доста съществено да се намерения по този въпрос. "
" Езикът е много консервативна система и колкото и да се трансформира в лексикално отношение, във всяко едно друго той е доста резистентен. Така че езикът ни в последна сметка не се е трансформирал чак толкоз доста от епохата на Възраждането, когато са сложени жалоните на книжовния език до наши дни, колкото си фантазираме или колкото им се ще на някои. Пак споделям, най-динамичната система е речниковата лексика, само че това е по този начин на всички места – едни думи влизат, други си отиват. Фактът, че както казахте вие, се протяга ръка – аз не знам дали тази дума е най-точната за Иван Вазов, тъй като тя звучи надали не като обезглавяване, а пък романът „ Под игото “ ще надживее всички опити, които се вършат с него. Всъщност, осакатява се романът, съгласно мен персонално, тъй като губи духа на епохата. Всички тези лексеми, които са изменени, които са от турски генезис, а те са неслучайно там, те не са в романа, тъй като на Вазов по този начин му е хрумнало, а тъй като те носят своята конотация. Тогава, когато имаме чуждици, те са детайл на стила, те разказват героите по един или различен метод. Вие си спомняте в Алековия „ Бай Ганьо “ по какъв начин цялата тирада на Бай Ганьо е изпъстрена с турцизми – това снижава неговата тирада. Това цели да покаже, че този воин е от различен сой, по този начин да се каже. Та, същото е с потреблението на турцизмите и на всевъзможни други чуждици от Иван Вазов. А пък графичната лексика носи духа на епохата – тази ера, която Вазов разказва. Така че ние посягайки на тази лексика, в действителност, посягаме на епохата на Вазов. ", изясни още тя.
По думите ѝ " постоянно са съществували чуждицата с домашната дума, и в последна сметка е побеждавала тази, чиято приложимост е по-фреквентна, по-честа. Но езикът с изключение на всичко останало разполага с един закон за спестовност на средствата, и общо взето се избира по-кратката. Особено пък в нашето прагматично време постоянно в интерес на по-кратката, а не на по-описателната е тази битка. Но аз желая да се върна още малко на „ Под игото “ и по друга една причина, тъй като това, което прочетох като мотивация, мощно ме изуми. Там се правеше един паралел с Шекспир и с нуждата по този начин, както Шекспир е бил приспособен, да се приспособява и Вазов. Само че доколкото аз си припомням, Шекспир въпреки всичко е роден през XVI век. Творил главно в XVI век и напълно при започване на XVII век. Тогава в действителност британският език съществено се разграничава от настоящия. Той е бил в друга фаза от своето развиване от актуалния британски език, и най-вероятно такава акомодация се постанова. Едно е българският език през XVI век, книжнината, която се е писала по манастирите, а друго е актуалният български литературен език през днешния ден. А Вазов е учредител на актуалния български литературен език дружно със своите съвременници, несъмнено. Така че паралелите са доста фриволни. "
" Всичко това, което считаме, че би било непознато на актуалните възпитаници, просто може да се изяснява под линия, в допълнение. Вие нали си спомняте когато сте чели романа „ Война и мир “ по какъв начин началото тече на френски, и то е безусловно умишлено. Епохата е била такава в Русия, че аристокрацията е разговаряла между тях на френски. Та Толстой оставя големи пасажи, безусловно страници на френски в романа си, с цел да пресъздаде ситуацията, атмосферата, за което и аз доскоро приказвах, и под линия изяснява всичко на съветски език. Така че всичко това, което е неразбираемо – това е една процедура, която е открита – може умерено да се изяснява или в скоби, или под линия с препратки, с добавки. По този метод в действителност ние ще създадем услуга и на нашите модерни читатели и на учениците, тъй като вместо да приспособяваме нещо, което би било разбираемо за тяхната по-ограничена лексика, с която оперират, ние ще можем да разтеглим простора на техните литературни знания когато им подадем повече информация, която в действителност Вазов подава. ", сподели още доцент Кочева.
В отговор на въпрос дали медии, учители, родители, общество вършат задоволително сходни български творби да бъдат разпространявани, след това и разбрани доцент Ана Кочева отговори:
" По отношение на учителите аз не считам, че би трябвало да им се вменява виновност, защото „ Под игото “ по този начин или другояче е в техния проект. Зная, че е доста мъчно когато каквото и да е било се преподава в учебно заведение, тъй като актуалната система, изключително за преподаване по литература, е тематика на обособен диалог. Там борбата е за всяка една душа по настрана – безусловно го споделям, тъй като го знам и от свои познати, които се занимават с преподавателска активност. Така че учителите сигурно вършат всичко, което е належащо. Но мислех си тъкмо в този подтекст – дали пък да не се прави, щом би трябвало да търсим модерно измерение на този прочит, една аудио книга на „ Под игото “ с гласовете на известни артисти, и освен на „ Под игото “, с цел да може по някакъв метод „ Под игото “ да стигне до повече хора, до повече възпитаници. Няма какво да се лъжем – модерно потомство не чете. За сметка на това то избира да поема информацията с другите си сетива. И една аудио книга в духа на тогавашния, както ние го разбирахме, аудио спектакъл да речем, би било някакъв излаз от обстановката. Но несъмнено, това са импровизации, които ми хрумва на момента, то би трябвало доста съществено да се намерения по този въпрос. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ