Арх. Васил Шилев: Формулата за Пловдив е следвай Общия...
В последните 8 години локалната администрация се занимаваше с елегантни, само че най-вече показни градоустройствени планове: Капана, Колодрума, Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, Малката основна. С реализацията им градът стана по-приветлив, само че усъвършенства ли се виталната среда за пловдивчани? При състояние че те всекидневно се сблъскват с проблемите с трафика, мръсния въздух, неналичието на зелени площи и места за паркиране.
Как да се оправи с всичко това новият кмет на Пловдив? На първо място той би трябвало да разполага с добър екип, само че също по този начин да се вслушва в мнението на жителите и специалистите.
”Марица ” потърси хрумвания от гилдията на локалните архитекти в лицето на арх. Васил Шилев.
- Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив по отношение на визията на града. Откъде да стартира?
- Пловдив и районът му се развиват извънредно динамично, за което спомагат както географското състояние, положителната инфраструктурна обезпеченост на региона, само че също и неналичието на позитивен бизнес климат в близките общини, което притегля работна ръка от други региони на страната и по този начин Пловдив е с позитивна миграция в тези години. Важен фактор за развиването на града е и триумфът на “Тракия икономическа зона ”, която притегли съществени вложители - непознати и български компании. Развитието на агломерацията с център Пловдив предопределя и огромното предизвикателство към новата администрация на града - да развие инфраструктурата по този начин, че тя да дава отговор и да изпреварва развиването на индустриалните мощности. За да се привлекат вложители и работна ръка изключително, внимание би трябвало да се отделя на качеството на живот в града - развиването на обществената и бизнес инфраструктура като обучение, опазване на здравето, обществени действия, просвета. Приоритетно е развиването на техническата инфраструктура: електрическата, топлопроводната системи, системите на тръбопровод и канализация, и най-много транспортната инфраструктура, чието значение е от първостепенна значимост, когато се приказва за качество на живота.
- Вероятно намеквате за все по-усложняващите се проблеми с трафика?
- Въпросът не е единствено до изгубеното време в „ тапите “ по съществени информационни артерии в града, а и в насищането на въздуха с фини прахови частици или CO2 от превоза, които са доста над нормата. Насложени върху неподходящите климатични условия в града - 2/3 от годината с инверсия на въздуха - те основават действителен проблем. В този смисъл построяването на нови улици, заобикалящи централното градско ядро, по този начин, както е в настоящия Общ устройствен план, ще реши доста проблеми на транспортните пътувания север-юг - изток-запад и ще „ развърже “ „ констипацията “ в централната градска част. Изграждането на бул. „ Северен “ сложи положително начало за разсредоточаване на пътникопотоците по източната дъга. Но с цел да се случи това, се изискват още дейности: продължение на бул. „ Северен “ до Карловския надлез, а по-късно и до Голямоконарско шосе. В западна посока трафикът може да се облекчи с построяването на моста над р. Марица по продължението на бул. " Копривщица ". Изключително значимо е да се реализира и пробивът под Централна гара, (за чиято реализация има планувани средства по Оперативна програма „ Транспорт “). Този пробив ще направи директна връзка в посока север-юг, а в комплект с създаване на „ Южната дъга “ - по ул. „ Акад. Петър Динеков ” - ул. „ Кукуш “ - градска автомагистрала южно от жп ареала - ще изнесе и диверсифицира транспортните потоци от Централната градска част, употребявайки пълноценно построения възел Родопи - на изток, чак до Коматевско шосе - на запад. Всички тези действия изискват повече от един мандат, само че даже и половината от тях да се случат, това ще бъде триумф за управлението на града.
- Кой се оказа най-неуспешният и недомислен план за града досега?
- Със сигурност може да се каже кой е най-успешният план на Общината през миналите мандати на кмета - това е кв. Капана. Имам поради пълнокръвния живот на тази градска зона, която преди благоустрояването й беше забравена и изоставена. Вижте какъв брой малко е належащо от време на време за ревитализацията на градските елементи. Малко настилка и благоустрояване, малко организация на придвижването и на събитията и хората ще припознаят територията - ще я изпълнят с функционалности и живот.
Успешно за града е и благоустрояването на тротоарите в центъра - немаловажно за възрастните хора и майките с колички - нека този развой продължи и при новата власт. Със сигурност това, в което Общината не съумя, е да сътвори резистентен план за развиване и преустрояване на терените, заети от някогашните тютюневи хранилища. Тук въпросът не е толкоз градоустройствен, колкото обществен - в намиране на механизъм, при който притежателите да имат интерес да влагат в реорганизация на здания при характерни правила, които да запазят скъпото от съществуващата конструкция. Важно е също къде да се направи компромис, тъй че ползата им да стартира да се реализира. За страдание в тази посока не е направено съвсем нищо.
- Как оферирате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?
- Има формула и тя е доста елементарна - законодателят я е измислил: следвай Общия организационен проект и нещата ще ти се получат. В края на мандата си ще имаш град, в който ще е комфортно да се живее. Тази година се чака да се одобри и актуализацията на Общ устройствен план - осъвременяване на част от прогнозите, слагане на нови, настоящи цели. Необходимо е да се мисли не „ на парче “ за решение на местни или моментни проблеми - би трябвало да се мисли и работи стратегически, да се заделят средства за действия, които ще доведат до синергия. Ако новият кмет стартира да приготвя 10 неща от осъществяването, планувано по Общ устройствен план, и осъществя 5 от тях в мандата си, идващият ще продължи (може би) и по този начин се прави град: с стратегия, поредност и струпване. Другият метод - с разрушение на неуместното и „ ново начало “ се погубва сила, запас и време.
- Пловдивчани дълго време чакаха и новата художествена изложба на " Гладстон ". Какво мислите за визията й вие, архитектите?
- С реализацията й Пловдив изпусна шанса си да получи своята съвременна изложба, отговаряща на упоритостите му да бъде културен център. В целия свят построяването на сходни здания с обществени средства са реформаторски като визия, тъй като посредством архитектурния си облик те приканват посетителите да поддържат връзка с изкуството, а културният туризъм се развива. За страдание обаче с тази архитектура в стилистиката на 70-те и 80-те години на предишния век това не се случи и резултатът е един предупреден крах. Съюзът на архитектите в Пловдив предупреждаваше градското управление, че методологията на този вид обществени вложения е неверна - посредством социална поръчка инженеринг, при единствен аршин - най-ниска цена. Когато към това прибавим и прикрит от обществото план няма по какъв начин да се реализира важен за града резултат. Влагането на обществен запас в сходни градежи изисква известна гласност на дейностите - а точно конкурс и разискване. В случая бързината на реализацията на галерията напълно не оправда изразходваните средства и неосъществения позитивен резултат за града.
Арх. Васил Шилев приключва архитектура през 1981 година и оттогава работи без спиране в Пловдив. По негови планове са осъществени десетки жилищни здания в Пловдив, жилищни здания и хотели в Пампорово - „ Замъците 1 и 2 “, „ Синия хан “ -Чепеларе, в Слънчев бряг - хотели „ Тиа Мария “, „ Бохеми “, „ Амарис “, Вилно населено място „ Аркутино “, логистични центрове в Бургас, жилищни здания в Хисаря, Батак - хотел „ Сезони “ и други Участник в няколко състезанието за Пловдив. Участва в изработването на Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване. Днес ръководи Фирма „ Ригел 99 “ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и сътрудници / architect VASIL SHILEV & PARTNERS ”.
Как да се оправи с всичко това новият кмет на Пловдив? На първо място той би трябвало да разполага с добър екип, само че също по този начин да се вслушва в мнението на жителите и специалистите.
”Марица ” потърси хрумвания от гилдията на локалните архитекти в лицето на арх. Васил Шилев.
- Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив по отношение на визията на града. Откъде да стартира?
- Пловдив и районът му се развиват извънредно динамично, за което спомагат както географското състояние, положителната инфраструктурна обезпеченост на региона, само че също и неналичието на позитивен бизнес климат в близките общини, което притегля работна ръка от други региони на страната и по този начин Пловдив е с позитивна миграция в тези години. Важен фактор за развиването на града е и триумфът на “Тракия икономическа зона ”, която притегли съществени вложители - непознати и български компании. Развитието на агломерацията с център Пловдив предопределя и огромното предизвикателство към новата администрация на града - да развие инфраструктурата по този начин, че тя да дава отговор и да изпреварва развиването на индустриалните мощности. За да се привлекат вложители и работна ръка изключително, внимание би трябвало да се отделя на качеството на живот в града - развиването на обществената и бизнес инфраструктура като обучение, опазване на здравето, обществени действия, просвета. Приоритетно е развиването на техническата инфраструктура: електрическата, топлопроводната системи, системите на тръбопровод и канализация, и най-много транспортната инфраструктура, чието значение е от първостепенна значимост, когато се приказва за качество на живота.
- Вероятно намеквате за все по-усложняващите се проблеми с трафика?
- Въпросът не е единствено до изгубеното време в „ тапите “ по съществени информационни артерии в града, а и в насищането на въздуха с фини прахови частици или CO2 от превоза, които са доста над нормата. Насложени върху неподходящите климатични условия в града - 2/3 от годината с инверсия на въздуха - те основават действителен проблем. В този смисъл построяването на нови улици, заобикалящи централното градско ядро, по този начин, както е в настоящия Общ устройствен план, ще реши доста проблеми на транспортните пътувания север-юг - изток-запад и ще „ развърже “ „ констипацията “ в централната градска част. Изграждането на бул. „ Северен “ сложи положително начало за разсредоточаване на пътникопотоците по източната дъга. Но с цел да се случи това, се изискват още дейности: продължение на бул. „ Северен “ до Карловския надлез, а по-късно и до Голямоконарско шосе. В западна посока трафикът може да се облекчи с построяването на моста над р. Марица по продължението на бул. " Копривщица ". Изключително значимо е да се реализира и пробивът под Централна гара, (за чиято реализация има планувани средства по Оперативна програма „ Транспорт “). Този пробив ще направи директна връзка в посока север-юг, а в комплект с създаване на „ Южната дъга “ - по ул. „ Акад. Петър Динеков ” - ул. „ Кукуш “ - градска автомагистрала южно от жп ареала - ще изнесе и диверсифицира транспортните потоци от Централната градска част, употребявайки пълноценно построения възел Родопи - на изток, чак до Коматевско шосе - на запад. Всички тези действия изискват повече от един мандат, само че даже и половината от тях да се случат, това ще бъде триумф за управлението на града.
- Кой се оказа най-неуспешният и недомислен план за града досега?
- Със сигурност може да се каже кой е най-успешният план на Общината през миналите мандати на кмета - това е кв. Капана. Имам поради пълнокръвния живот на тази градска зона, която преди благоустрояването й беше забравена и изоставена. Вижте какъв брой малко е належащо от време на време за ревитализацията на градските елементи. Малко настилка и благоустрояване, малко организация на придвижването и на събитията и хората ще припознаят територията - ще я изпълнят с функционалности и живот.
Успешно за града е и благоустрояването на тротоарите в центъра - немаловажно за възрастните хора и майките с колички - нека този развой продължи и при новата власт. Със сигурност това, в което Общината не съумя, е да сътвори резистентен план за развиване и преустрояване на терените, заети от някогашните тютюневи хранилища. Тук въпросът не е толкоз градоустройствен, колкото обществен - в намиране на механизъм, при който притежателите да имат интерес да влагат в реорганизация на здания при характерни правила, които да запазят скъпото от съществуващата конструкция. Важно е също къде да се направи компромис, тъй че ползата им да стартира да се реализира. За страдание в тази посока не е направено съвсем нищо.
- Как оферирате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?
- Има формула и тя е доста елементарна - законодателят я е измислил: следвай Общия организационен проект и нещата ще ти се получат. В края на мандата си ще имаш град, в който ще е комфортно да се живее. Тази година се чака да се одобри и актуализацията на Общ устройствен план - осъвременяване на част от прогнозите, слагане на нови, настоящи цели. Необходимо е да се мисли не „ на парче “ за решение на местни или моментни проблеми - би трябвало да се мисли и работи стратегически, да се заделят средства за действия, които ще доведат до синергия. Ако новият кмет стартира да приготвя 10 неща от осъществяването, планувано по Общ устройствен план, и осъществя 5 от тях в мандата си, идващият ще продължи (може би) и по този начин се прави град: с стратегия, поредност и струпване. Другият метод - с разрушение на неуместното и „ ново начало “ се погубва сила, запас и време.
- Пловдивчани дълго време чакаха и новата художествена изложба на " Гладстон ". Какво мислите за визията й вие, архитектите?
- С реализацията й Пловдив изпусна шанса си да получи своята съвременна изложба, отговаряща на упоритостите му да бъде културен център. В целия свят построяването на сходни здания с обществени средства са реформаторски като визия, тъй като посредством архитектурния си облик те приканват посетителите да поддържат връзка с изкуството, а културният туризъм се развива. За страдание обаче с тази архитектура в стилистиката на 70-те и 80-те години на предишния век това не се случи и резултатът е един предупреден крах. Съюзът на архитектите в Пловдив предупреждаваше градското управление, че методологията на този вид обществени вложения е неверна - посредством социална поръчка инженеринг, при единствен аршин - най-ниска цена. Когато към това прибавим и прикрит от обществото план няма по какъв начин да се реализира важен за града резултат. Влагането на обществен запас в сходни градежи изисква известна гласност на дейностите - а точно конкурс и разискване. В случая бързината на реализацията на галерията напълно не оправда изразходваните средства и неосъществения позитивен резултат за града.
Арх. Васил Шилев приключва архитектура през 1981 година и оттогава работи без спиране в Пловдив. По негови планове са осъществени десетки жилищни здания в Пловдив, жилищни здания и хотели в Пампорово - „ Замъците 1 и 2 “, „ Синия хан “ -Чепеларе, в Слънчев бряг - хотели „ Тиа Мария “, „ Бохеми “, „ Амарис “, Вилно населено място „ Аркутино “, логистични центрове в Бургас, жилищни здания в Хисаря, Батак - хотел „ Сезони “ и други Участник в няколко състезанието за Пловдив. Участва в изработването на Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване. Днес ръководи Фирма „ Ригел 99 “ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и сътрудници / architect VASIL SHILEV & PARTNERS ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ