Спечели ли Тръмп войната с футбола?
В последните 2 седмици Доналд Тръмп поведе същинска война с американския футбол. И очевидно президентът на Съединени американски щати има дарбата да заповядва на хората и те да го слушат. Дори и в действителност да не са длъжни.
Играчите коленичели на химна? Да се уволнят!
Феновете? Да бойкотират мачовете! Шефовете на Националната футболна лига? Да кажат на играчите да станат и да стоят спокойно!
Няма проблем, който този човек да не може да реши, даже и това въобще да не е негова работа… Звучи ви иронично?
Да, само че Тръмп съумя! Само вижте какво се случва в дните след експлоадирането на абсурда. Футболистите, които коленичат по време на осъществяването на националния химн, към този момент са надалеч по-малко. Вероятно идващия уикенд ще намалеят още повече. Езикът на тялото на поддържащите митинга също не е толкоз безапелационен. От героичната поза на пионера Колин Каперник с ниско наведена глава не остана нищо. Спортистите наподобяват надалеч по-несигурни в жестовете си, някои към този момент не държат ръка на сърцето или пък не стискат пестник. Други са на колене преди този момент, само че се изправят, когато стартира „ Знаме, обсипано със звезди “. От истинския тип на митинга действително не остана нищо.
„ Не мога да се гордея със страна, която потиска хората с друг цвят на кожата – разгласи коутърбекът на „ Сан Франсиско 49 “ Каперник преди година, когато стартира да коленичи поради зачестилите случаи на полицейско принуждение в Съединени американски щати. – По улиците се въргалят трупове, а на някои хора им заплащат, с цел да убиват други. Това е по-важно от футбола. “
Но в този момент цялото обръщение се разводни в разнородни апели в обществените мрежи, като всеки състезател показва митинга си със лична позиция и мотивация, разнообразни една от друга. Собствениците на тимовете пък държат да подчертаят какъв брой обичат страната си и даже на думи да поддържат играчите, като цяло не желаят да се конфронтират с президента на Съединени американски щати.
Още по-мощен е резултатът от позицията на Тръмп измежду почитателите. Призивът му за протест откри почва – единствено за седмица продажбите на билети са намалели с 18%, а спадът в телевизионните рейтинги е 11%. Това несъмнено може да разубеди част от протестиращите. Все отново, много от тях се причислиха най-много възмутени от първичното отношение на Лигата към Каперник, а не толкоз тъй като споделят концепциите зад митинга. А и отливът на почитатели потвърждава – Тръмп в действителност има въздействие. Хората, които стопираха да вървят на стадиона или да заплащат телевизионния абонамент, очевидно са съгласни с него, че спортът е политика.
Това демонстрират и социологическите изследвания. По-голямата част от почитателите не утвърждават митингите. 62% от белите последователи на играта са срещу колениченето по време на химна, което предстоящо намира поддръжка най-вече у по-малобройната афроамериканската аудитория. Почти една трета признават, че биха бойкотирали мачовете, в случай че играчите продължат с митингите, макар че 48% от тях не утвърждават и позицията на Тръмп. Но болшинството е надалеч по-възмутено от превръщането на действителен обществен проблем в неправилен и безуспешен театър от страна на хора, които са виновни за шоуто на терена. Просташките туитове очевидно не нервират толкоз доста хора.
В последна сметка завоюва ли Тръмп войната с НФЛ? Да, в случай че приемем, че съумя да се възползва от особеностите на бойното поле при започване на борбата. Той се изкачи на гребена на предубежденията (или дано го признаем – расизма) на най-вече бялата аудитория, с цел да нанесе удар в слабото място на Лигата – телевизионните рейтинги и посещаемостта. Някои сочат това като най-голямото му достижение от първите 9 месеца на президентския пост. Други настояват, че това е… единственото му достижение.
От друга позиция Тръмп сигурно е изгубил тази война. Разделението по породист симптом сред почитателите и част от играчите още веднъж сподели какъв брой надалеч е футболът от равенството. Поколения наред черните играчи се бореха с предразсъдъците. Първо трябваше да си извоюват място на игрището, а след това да получават постове, които до тогава се пазеха за „ мислещи “ играчи. Дори и през днешния ден се счита, че в случай че не си бял, не ставаш за „ куотърбек “, „ център “ или „ тайт енд “. В момента 70% от играчите в НФЛ са черни, а голямото болшинство от треньорите, съдиите, мениджърите, притежателите и почитателите са бели.
Тръмп просто ни напомни, че американският футбол остава това, което постоянно е бил – развлечение, което черните обезпечават на белите. И колкото повече продължава този развой, толкоз по-добре ще се вижда това.
Изобщо, изпълняването на националния химн преди вътрешно съревнование към момента се смята за чудноват обред. Практиката е въведена след Втората международна война като проява на национализъм и отбелязване на успеха. Това обаче вкарва огромен политически миг в спорта. И по този начин, след доста години рутинно самопоздравление на световния хегемон, химнът още веднъж значи нещо. И дава късмет на някой да изрази политическата си позиция. А Тръмп надали желае тъкмо това.
Играчите коленичели на химна? Да се уволнят!
Феновете? Да бойкотират мачовете! Шефовете на Националната футболна лига? Да кажат на играчите да станат и да стоят спокойно!
Няма проблем, който този човек да не може да реши, даже и това въобще да не е негова работа… Звучи ви иронично?
Да, само че Тръмп съумя! Само вижте какво се случва в дните след експлоадирането на абсурда. Футболистите, които коленичат по време на осъществяването на националния химн, към този момент са надалеч по-малко. Вероятно идващия уикенд ще намалеят още повече. Езикът на тялото на поддържащите митинга също не е толкоз безапелационен. От героичната поза на пионера Колин Каперник с ниско наведена глава не остана нищо. Спортистите наподобяват надалеч по-несигурни в жестовете си, някои към този момент не държат ръка на сърцето или пък не стискат пестник. Други са на колене преди този момент, само че се изправят, когато стартира „ Знаме, обсипано със звезди “. От истинския тип на митинга действително не остана нищо.
„ Не мога да се гордея със страна, която потиска хората с друг цвят на кожата – разгласи коутърбекът на „ Сан Франсиско 49 “ Каперник преди година, когато стартира да коленичи поради зачестилите случаи на полицейско принуждение в Съединени американски щати. – По улиците се въргалят трупове, а на някои хора им заплащат, с цел да убиват други. Това е по-важно от футбола. “
Но в този момент цялото обръщение се разводни в разнородни апели в обществените мрежи, като всеки състезател показва митинга си със лична позиция и мотивация, разнообразни една от друга. Собствениците на тимовете пък държат да подчертаят какъв брой обичат страната си и даже на думи да поддържат играчите, като цяло не желаят да се конфронтират с президента на Съединени американски щати.
Още по-мощен е резултатът от позицията на Тръмп измежду почитателите. Призивът му за протест откри почва – единствено за седмица продажбите на билети са намалели с 18%, а спадът в телевизионните рейтинги е 11%. Това несъмнено може да разубеди част от протестиращите. Все отново, много от тях се причислиха най-много възмутени от първичното отношение на Лигата към Каперник, а не толкоз тъй като споделят концепциите зад митинга. А и отливът на почитатели потвърждава – Тръмп в действителност има въздействие. Хората, които стопираха да вървят на стадиона или да заплащат телевизионния абонамент, очевидно са съгласни с него, че спортът е политика.
Това демонстрират и социологическите изследвания. По-голямата част от почитателите не утвърждават митингите. 62% от белите последователи на играта са срещу колениченето по време на химна, което предстоящо намира поддръжка най-вече у по-малобройната афроамериканската аудитория. Почти една трета признават, че биха бойкотирали мачовете, в случай че играчите продължат с митингите, макар че 48% от тях не утвърждават и позицията на Тръмп. Но болшинството е надалеч по-възмутено от превръщането на действителен обществен проблем в неправилен и безуспешен театър от страна на хора, които са виновни за шоуто на терена. Просташките туитове очевидно не нервират толкоз доста хора.
В последна сметка завоюва ли Тръмп войната с НФЛ? Да, в случай че приемем, че съумя да се възползва от особеностите на бойното поле при започване на борбата. Той се изкачи на гребена на предубежденията (или дано го признаем – расизма) на най-вече бялата аудитория, с цел да нанесе удар в слабото място на Лигата – телевизионните рейтинги и посещаемостта. Някои сочат това като най-голямото му достижение от първите 9 месеца на президентския пост. Други настояват, че това е… единственото му достижение.
От друга позиция Тръмп сигурно е изгубил тази война. Разделението по породист симптом сред почитателите и част от играчите още веднъж сподели какъв брой надалеч е футболът от равенството. Поколения наред черните играчи се бореха с предразсъдъците. Първо трябваше да си извоюват място на игрището, а след това да получават постове, които до тогава се пазеха за „ мислещи “ играчи. Дори и през днешния ден се счита, че в случай че не си бял, не ставаш за „ куотърбек “, „ център “ или „ тайт енд “. В момента 70% от играчите в НФЛ са черни, а голямото болшинство от треньорите, съдиите, мениджърите, притежателите и почитателите са бели.
Тръмп просто ни напомни, че американският футбол остава това, което постоянно е бил – развлечение, което черните обезпечават на белите. И колкото повече продължава този развой, толкоз по-добре ще се вижда това.
Изобщо, изпълняването на националния химн преди вътрешно съревнование към момента се смята за чудноват обред. Практиката е въведена след Втората международна война като проява на национализъм и отбелязване на успеха. Това обаче вкарва огромен политически миг в спорта. И по този начин, след доста години рутинно самопоздравление на световния хегемон, химнът още веднъж значи нещо. И дава късмет на някой да изрази политическата си позиция. А Тръмп надали желае тъкмо това.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ