В последните 10-15 години България се наложи като един от

В последните 10-15 години България се наложи като един от факторите в автомобилната промишленост и то сносно разрастващ се. Да, правилно е, че към момента нямаме изцяло произвеждане на коли, камиони или рейсове. Но у нас работят десетки предприятия, които са неразделна част от автомобилната промишленост по света, за която създават и доставят всевъзможни елементи, съставни елементи. Като стартираме от кабели и електрическо съоръжение, минем през арматурни табла, екрани, климатици, седалки, фарове, стъкла, блокове за мотори, алуминиеви профили и детайли и стигнем даже по този начин дефицитните в последните близо две години микрочипове. Също по този начин компании, основани у нас, създават и програмен продукт за всевъзможни марки. Заводи в България отвориха, а с времето и разшириха, международни компании като Yazaki, Behr-Hella Thermocontrol, Montupet (които към този момент се споделят Linamar), Bosch, ABB, VOOS, Festo, Kostal, Witte, Teklas, Sensata, Magna, Siemens, Visteon, ETEM-Gestamp и доста други. Клиенти на всички, изброено дотук, са имена от международната автомобилна промишленост като Mercedes, BMW, General Motors, Volvo, FIAT, Renault, Ford, Nissan, Peugeot и доста други. И все пак това България вся още е една от доста дребното страни в Европа (континентална, не ЕС), в която няма нито един цех, от който да излизат съединени коли, които да потеглят по пътищата. Макар вярата да е налице с плана на Next.e.GO в Ловеч. И макар неналичието на изцяло асемблиране на коли в България, тази промишленост обезпечава работа на няколко десетки хиляди души. Според данни на Българската организация за вложения (БАИ) от края на предходната година, у нас 270 предприятия работят отчасти или напълно в областта на автомобилостроенето. Те обезпечават работа на близо 68 000 души. Годишният оборот на фирмите от бранша у нас възлиза на към 4.3 млрд евро, а в към 80-90% от създадените в Европа коли има елементи и съставни елементи с български генезис. Предвид всичко това родната автомобилна промишленост се оказва много сериозен фактор на европейския и международен пазар, а като подобен обезпечава работа и на немалка част от трудоспособните хора у нас. Това се удостоверява и от данните на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА). Според тях автоиндустрията на Европейски Съюз обезпечава директно 2.6 млн. работни места, което съставлява 8.6% от общата претовареност в производството в 27-те държави-членки. А индиректно заетите са 3.5 млн., което се равнява на 11.6 на 100 от заетите в промишлеността на Евросъюза. Естествено в обособените страни делът е друг, като разумно при тези с изцяло произвеждане на коли, камиони и рейсове тази промишленост дава работа на по-голяма част от хората в трудоспособна възраст, а в тези без – на по-малка. Но от данните излиза, че това не е предписание, а има редица изключения и в двете направления. Едно от тях е точно нашата страна. България и съперниците Както стана ясно, междинният % заети в автомобилната промишленост на Европейски Съюз е 8.6. В България тя дава работа на 4.2 на 100 от хората в трудоспособна възраст. И все пак по този индикатор ние изпреварваме няколко страни, в които има освен произвеждане на автомобилни съставни елементи и елементи, само че и на цели транспортни средства. Така да вземем за пример тъкмо зад нас в тази ранглиста попада Нидерландия. И макар че в Страната на лалетата има няколко автомобилни завода, които създават леки и лекотоварни коли, камиони, рейсове, профилирана техника и даже суперавтомобили, тази промишленост дава работа на 3.5 на 100 от трудоспособното население. Още по-назад в подреждането е Финландия. В Скандинавската страна има фабрики, от чиито поточни линии излизат леки коли, тежкотоварни камиони и профилирана техника. И въпреки страната да може да се похвали с такива производства, автоиндустрията там обезпечава работни места за 3% от трудоспособните. Хърватия също е страна, в която се създават коли, само че е много по-назад в класацията за дял от работните места, обезпечавани от автоиндустрията – 1.1%. Причината се крие във обстоятелството, че страната може да се похвали единствено с една такава фабрика – Rimac. Която обаче създава не какви да е, а едноименните електрически суперколи, които също по този начин са и локална марка, основана от хърватин. Зад България по дял обезпечени от автомобилната промишленост работни места се подреждат и страни, в които както и у нас се създават единствено елементи и съставни елементи. Такива са Естония, Литва, Дания, прилежаща Гърция и Кипър, който е в дъното на таблицата. И макар обстоятелството, че някои от тях са много по-силни стопански системи от България, автомобилната им промишленост обезпечава работа на сред 2.8 и 0.2% от трудоспособното население. Лидерите От друга позиция по-напред в тази ранглиста от България няма нито една страна от Европейски Съюз, в която да няма изцяло произвеждане на транспортни средства. Впечатление вършат и други обстоятелства, като да вземем за пример водещи в автомобилната промишленост страни, които обаче регистрират доста близки индикатори до този у нас. Или пък, че водещите по него надалеч не са измежду страните с най-сериозно застъпено автомобилно произвеждане на Стария континент. Така да вземем за пример Италия, която е третият по величина пазар на коли в Европа и измежду водещите производители се намира на единствено едно място пред България. Ние заемаме 15-ата позиция, а италианците са 14-и с 4.7% обезпечена претовареност от автоиндустрията. И това макар над 20-те си завода за коли, камиони, рейсове, суперколи, профилирана техника, мотори и т.н. Подобно е ситуацията и при Франция. Страната също е измежду водещите автомобилни производители в континентална Европа и на нейна територия също работят над 20 завода за изцяло асемблиране на коли от разнообразни видове. Но даже дружно с производителите на части и съставни елементи, тази промишленост обезпечава 7.7% от работните места в страната, което даже е под междинния резултат за Европейски Съюз. Над него е Германия, която е водещият авто производител на Стария континент. Там автоиндустрията дава работа на 11.3 на 100 от трудоспособното население. Но в това време тази страна се намира едвам на шесто място по този индикатор измежду 27-те страни членки макар лидерския си статут в автомобилната промишленост. От което следва и различен забавен факт - всички страни, изпреварващи я по този индикатор, са с много по-скромно автомобилно произвеждане от нея. Като много по-малката откъм индустриален потенциал в тази сфера Унгария, където автоиндустрията обезпечава 12.8% от работните места. Пред нея е Чехия с 13.7 на 100. В Швеция автопроизводството дава работа на 14.4% от трудоспособното население. Следващата изненада са водачите в класацията. Вече стана ясно, че в случай че човек си показва това да са Германия, Франция и Италия, има неверни показа. Но даже и да е учудващо, че не те са водещите страни в Европа по заети в автомобилните им промишлености, то още по-голяма изненада са действителните водачи. А това са Словакия и прилежаща Румъния. И в двете страни автомобилната промишленост обезпечава работа на 15.7% от хората в трудоспособна възраст. В първата от двете страни работят 4 завода, които създават леки коли от марките Volkswagen, Audi, Skoda, Seat, Porsche, Peugeot, Citroen, Jaguar, Range Rover и Kia. В северната ни съседка заводите са 3, от които два вършат леки коли – Dacia и Ford, а третият камионите и рейсовете ROMAN, както и мотори. Присъствието на изцяло асемблиране на коли в Словакия и Румъния естествено е привлякло и редица компании, профилирани в производството на части и съставни елементи за автомобилната промишленост. Много такива сдружения избират заводите им да бъдат по-близо до клиентите от гледна точна на съкращаването на разноските за превоз, времето за доставки, респективно подобряването на облагите. Но все пак, както и по-евтината работна ръка в съпоставяне със западните страни, въпреки всичко е леко изненадващо, че точно страни от Източна Европа и то с по-скромни обичаи в бранша, са на челните места по дял на работните места в автомобилната промишленост. Потенциалът на нашата страна Доброто развиване на автомобилната промишленост в България продължава и сега. Редица от стъпилите към този момент у нас производители на части и съставни елементи към този момент разшириха индустриалните си бази, някои отвориха и спомагателни, вложенията с времето не стопират, дори се усилват. Дори единствено в границите на последните три седмици две от тези компании стартираха нови вложения за разширение на производството си в България. На 28 февруари ETEM-Gestamp разгласи план за 120 млн. лева, посредством който ще бъде осъвременено и разширено производството на алуминиеви профили и кутии за акумулатори за електрически автомобили. Според изнесената информация в границите на 2 години ще бъдат разкрити и нови 130 работни места за квалифицирани експерти. На 14 март пък Festo разгласи нова инвестиция от 20 млн. лева, която ще бъде осъществена единствено в границите на тази година. От една страна парите ще бъдат ориентирани към разширение и рационализация на производството, включващо датчици, такъми към тях, както и присъединителни кабели. От друга обаче ще се усили и потенциалът на развойния център у нас. В момента в него работят 100 души, само че броят им ще бъде повишен до към 130. Така той ще стане вторият по величина след този в Германия, с който българският работи в тясно съдействие във всички посоки на бизнеса на Festo - програмен продукт, хардуер, механика и лабораторни проби. Разбира се разрастването на тези действия и бизнес в България изисква и нови и висококвалифицирани експерти. За каквито промишлеността у нас и то освен автомобилната, от доста години изпитва сериозен апетит. Поради което компании, браншови организации и други от дълго време упорстват страната да облекчи привличането на фрагменти с нужната специализация от чужбина и най-много от страни отвън Европейски Съюз. При по този начин стеклата се сега обстановка, хора от автомобилния отрасъл считат, че за разрастването на автоиндустрията у нас може да се разчита и на фрагменти измежду украинските бежанци. В страната, в която сега се води война, също има редица предприятия, разрастващи активност в областта на производството на автомобилни елементи и съставни елементи. Нещо повече, там още от времената на Съюз на съветските социалистически републики има и изцяло произвеждане, което значително се е запазило и през днешния ден (преди началото на войната), като в Украйна се вършат леки коли, рейсове и камиони. Съответно измежду идващите у нас украинци по всяка възможност ще има и такива експерти, които елементарно биха могли да си намерят работа в заводите, разрастващи такава активност в България. А даже биха били способни да допринесат и за развиването на сектора, в това число след старта на производството на електрическите автомобили e.GO в Ловеч. Или пък за привличането на нови вложители и разкриването на нови производства.