Какво научихме от опита на МОН да махне частните електронни дневници?
В последната седмица на август се развихри стихия в ръководството на учебното обучение, която беше прекъсната тъкмо толкоз бързо, колкото и породи. Става дума, несъмнено, за опита на МОН да ограничи конкуренцията при избора на електронни дневници, който след острата реакция на професионалната общественост и гражданското общество като цяло беше бързо отдръпнат. Въпреки позитивната като цяло развръзка, въпросът навежда на няколко значими извода, които не трябва да подминаваме.
Нека първо обобщаваме събитията в няколко фрази. Преди десетина дни в портала за публични съвещания беше публикуван проект на разпоредба, която трансформира съществуващите условия за използването на осведомителни системи в учебното обучение. Промените бяха очевидно прицелни към ограничението на конкуренцията при електронните дневници, където понастоящем множеството учебни заведения избират решенията на частни (външни) снабдители, а не „ държавния “, създаден по поръчка на просветителното министерство.
Последиците от предлагането биха били няколко. От една страна, учебните заведения и техните шефове и преподаватели, които до през днешния ден имаха избор коя електронна платформа дава отговор най-добре на потребностите им щяха да изгубят забележителна част от свободата си. От друга, екипите профилирани разработчиците на електронни дневници щяха да понесат тежък удар, защото с няколко реда в разпоредба опцията за пазарна реализация на продуктите им на практика изчезва. На трето място, преподавателите и родителите – главните консуматори на този вид програмен продукт – щяха да бъдат принудени да употребяват артикул, който в случай че съдим по всеобщите реакции е нежелателен, неуместен и в актуалната среда, неконкурентен. Четвърто, щеше да се сътвори взаимозависимост на цялата учебна система от разработчиците на този програмен продукт и „ хранилка “ за поддръжка и основаване на нови функционалности. Пето, както се случва неизбежно при натрапен монопол – качеството на услугата „ електронен дневник “ щеше да е доста ниско и без никаква причина да се усъвършенства.
За благополучие към този момент развръзката на този проблем е позитивна – бурната реакция на всички страни, които имат отношение към учебното обучение, включително преподаватели, шефове, родители, цивилен организации, специалисти по осведомителни технологии, даже депутати, докара до отдръпването на плана за изменение, най-малко до следващо разискване. На този декор можем да създадем няколко значими изводи.
Извоюваната един път автономност не е приключен факт – битката за нея тече непрекъснато. Ако се придържаме към образците от образованието – не трябва да преглеждаме като дадености нито финансовата самостоятелност на обособените учебни заведения във тип на делегирани бюджети, нито свободата на избор на учебници, при които имаше опит за ограничение преди няколко години. Тъкмо противоположното – завоюваната независимост, право на извор и овластяване на шефове и родители може да бъде елементарно отнета.Понякога значимите промени се случат на назад във времето. Почти седмица изтече сред публикуването на плана за разпоредба и първите изявления в медиите, които бяха последвани от вълна от обществени мнения. Предвид сезона – в разгара на летните почивки – надалеч не наподобява необикновен сюжет, в който „ промяната “ беше останала зарината в портала за съвещания досега на влизането ѝ в действие, когато блокирането ѝ щеше да бъде надалеч по-трудно.Общественият коректив на дейностите на страната е основен. Случаят е изключително чист образец за това – МОН се отхвърля от концепцията си единствено часове след острите и на практика еднопосочни реакции срещу нея. Подобни реакции обаче няма по какъв начин да има в случай че липсва интензивно гражданско общество, подкрепено и от разнообразни самостоятелни специалисти в разнообразни сфери на ръководството, което е и повода, заради които опитите за неговото ограничение са изключително рискови.
Да обобщим – този път наподобява че ограничението на свободата и конкуренцията ни се размина, най-малко към този момент. Това обаче не значи, че опитите за това ще спрат, надлежно борбата за автономност би трябвало да се води непрекъснато, във всеки миг – другояче ще бъде изгубена.
Източник: Институт за пазарна икономика
Нека първо обобщаваме събитията в няколко фрази. Преди десетина дни в портала за публични съвещания беше публикуван проект на разпоредба, която трансформира съществуващите условия за използването на осведомителни системи в учебното обучение. Промените бяха очевидно прицелни към ограничението на конкуренцията при електронните дневници, където понастоящем множеството учебни заведения избират решенията на частни (външни) снабдители, а не „ държавния “, създаден по поръчка на просветителното министерство.
Последиците от предлагането биха били няколко. От една страна, учебните заведения и техните шефове и преподаватели, които до през днешния ден имаха избор коя електронна платформа дава отговор най-добре на потребностите им щяха да изгубят забележителна част от свободата си. От друга, екипите профилирани разработчиците на електронни дневници щяха да понесат тежък удар, защото с няколко реда в разпоредба опцията за пазарна реализация на продуктите им на практика изчезва. На трето място, преподавателите и родителите – главните консуматори на този вид програмен продукт – щяха да бъдат принудени да употребяват артикул, който в случай че съдим по всеобщите реакции е нежелателен, неуместен и в актуалната среда, неконкурентен. Четвърто, щеше да се сътвори взаимозависимост на цялата учебна система от разработчиците на този програмен продукт и „ хранилка “ за поддръжка и основаване на нови функционалности. Пето, както се случва неизбежно при натрапен монопол – качеството на услугата „ електронен дневник “ щеше да е доста ниско и без никаква причина да се усъвършенства.
За благополучие към този момент развръзката на този проблем е позитивна – бурната реакция на всички страни, които имат отношение към учебното обучение, включително преподаватели, шефове, родители, цивилен организации, специалисти по осведомителни технологии, даже депутати, докара до отдръпването на плана за изменение, най-малко до следващо разискване. На този декор можем да създадем няколко значими изводи.
Извоюваната един път автономност не е приключен факт – битката за нея тече непрекъснато. Ако се придържаме към образците от образованието – не трябва да преглеждаме като дадености нито финансовата самостоятелност на обособените учебни заведения във тип на делегирани бюджети, нито свободата на избор на учебници, при които имаше опит за ограничение преди няколко години. Тъкмо противоположното – завоюваната независимост, право на извор и овластяване на шефове и родители може да бъде елементарно отнета.Понякога значимите промени се случат на назад във времето. Почти седмица изтече сред публикуването на плана за разпоредба и първите изявления в медиите, които бяха последвани от вълна от обществени мнения. Предвид сезона – в разгара на летните почивки – надалеч не наподобява необикновен сюжет, в който „ промяната “ беше останала зарината в портала за съвещания досега на влизането ѝ в действие, когато блокирането ѝ щеше да бъде надалеч по-трудно.Общественият коректив на дейностите на страната е основен. Случаят е изключително чист образец за това – МОН се отхвърля от концепцията си единствено часове след острите и на практика еднопосочни реакции срещу нея. Подобни реакции обаче няма по какъв начин да има в случай че липсва интензивно гражданско общество, подкрепено и от разнообразни самостоятелни специалисти в разнообразни сфери на ръководството, което е и повода, заради които опитите за неговото ограничение са изключително рискови.
Да обобщим – този път наподобява че ограничението на свободата и конкуренцията ни се размина, най-малко към този момент. Това обаче не значи, че опитите за това ще спрат, надлежно борбата за автономност би трябвало да се води непрекъснато, във всеки миг – другояче ще бъде изгубена.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ