Финансист за 2024 година: Прогнозите са мрачни
" В последната година – година и половина българската стопанска система се характеризира с инфлационен взрив ". Това сподели проф. Красимир Петров – учител по стопанска система и финанси в редица страни.
Той изясни, че това е феномен в стопанската система, при който страната взема задължения и натрупа дефицити, а тези задължения са мощно стимулиращи за стопанската система.
" Това се комбинира с банков заем. Тази година до ноември, по публични данни на Българска народна банка, банките тази година са нараснали заема с 20% по отношение на предходната година ", добави финансистът.
" Имаме нападателна парична и фискална проинфлационна, т.е. стимулираща, политика. Резултатът като цяло е обща бурна инфлация в стопанската система. Все още имаме някакъв порядъчен и логичен стопански напредък. Може би един от най-високите растежи в цяла Европа и Европейски Съюз ".
По думите на проф. Петров в този момент сме в последната фаза на инфлационния взрив, в която хората стартират да обедняват. Доходите порастват, само че не могат да изпреварят инфлацията и по тази причина хората не се усещат осезаемо по-добре, изясни той.
Финансистът предвижда, че през идната година ни чака рецесия.
" Държавата евентуално ще опита да направи още една година с рекордни дефицити, още една година с рекордни непознати заеми, с цел да държи стопанската система подтиквана. Банките не е ясно дали ще съумеят да създадат още веднъж следващ кредитен връх. Но инфлацията постоянно застига стопанската система и постоянно приключва с някаква форма на рецесия ", разяснява той в изявление за предаването " Хоризонт за вас " по БНР.
По думите му заемът само и единствено взема решение настоящо казуса, само че го отсрочва във времето и го задълбочава. " Целият български народ ще плащаме тези заеми в някакъв миг с лихви ", безапелационен бе проф. Красимир Петров. Според него за благополучие към момента не сме затънали, тъй като имаме извънредно невисок външен дълг.
" Фундаменталният стопански проблем е, че страната взема заеми по 5% рента извън, след което парите, налети в нашата банкова система, банките получават действително безвъзмездна дотация за сметка на българския народ, заплащат на депозантите нулеви лихви, до момента в който страната можеше да взема вътрешен заем и да имитира ипотеки на българите и българите да получават тези 3-4-5% да влизат в техния джоб, а не назад – ние да плащаме тези лихви на страната, с цел да може да субсидират те банките. Този способ е непочтен, неправдив, има детайл на корупция, той е перверзен и нормално се прави от разрастващи се страни, където политиката е фундаментално рецесия, счупена или неработеща ", изясни финансистът.
Според него това е " храната ", която продължава да надува " жилищния балон " в България. Той чака идната година този балон да се спука.
Златото, съгласно него, остава най-хубавата средносрочна отбрана против инфлацията.
Той изясни, че това е феномен в стопанската система, при който страната взема задължения и натрупа дефицити, а тези задължения са мощно стимулиращи за стопанската система.
" Това се комбинира с банков заем. Тази година до ноември, по публични данни на Българска народна банка, банките тази година са нараснали заема с 20% по отношение на предходната година ", добави финансистът.
" Имаме нападателна парична и фискална проинфлационна, т.е. стимулираща, политика. Резултатът като цяло е обща бурна инфлация в стопанската система. Все още имаме някакъв порядъчен и логичен стопански напредък. Може би един от най-високите растежи в цяла Европа и Европейски Съюз ".
По думите на проф. Петров в този момент сме в последната фаза на инфлационния взрив, в която хората стартират да обедняват. Доходите порастват, само че не могат да изпреварят инфлацията и по тази причина хората не се усещат осезаемо по-добре, изясни той.
Финансистът предвижда, че през идната година ни чака рецесия.
" Държавата евентуално ще опита да направи още една година с рекордни дефицити, още една година с рекордни непознати заеми, с цел да държи стопанската система подтиквана. Банките не е ясно дали ще съумеят да създадат още веднъж следващ кредитен връх. Но инфлацията постоянно застига стопанската система и постоянно приключва с някаква форма на рецесия ", разяснява той в изявление за предаването " Хоризонт за вас " по БНР.
По думите му заемът само и единствено взема решение настоящо казуса, само че го отсрочва във времето и го задълбочава. " Целият български народ ще плащаме тези заеми в някакъв миг с лихви ", безапелационен бе проф. Красимир Петров. Според него за благополучие към момента не сме затънали, тъй като имаме извънредно невисок външен дълг.
" Фундаменталният стопански проблем е, че страната взема заеми по 5% рента извън, след което парите, налети в нашата банкова система, банките получават действително безвъзмездна дотация за сметка на българския народ, заплащат на депозантите нулеви лихви, до момента в който страната можеше да взема вътрешен заем и да имитира ипотеки на българите и българите да получават тези 3-4-5% да влизат в техния джоб, а не назад – ние да плащаме тези лихви на страната, с цел да може да субсидират те банките. Този способ е непочтен, неправдив, има детайл на корупция, той е перверзен и нормално се прави от разрастващи се страни, където политиката е фундаментално рецесия, счупена или неработеща ", изясни финансистът.
Според него това е " храната ", която продължава да надува " жилищния балон " в България. Той чака идната година този балон да се спука.
Златото, съгласно него, остава най-хубавата средносрочна отбрана против инфлацията.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ