В поредицата Задочна България“ се връщаме към спасяването на българските

...
В поредицата Задочна България“ се връщаме към спасяването на българските
Коментари Харесай

„Задочна България“: Има ли неспасени български евреи и коя е песента на българския Холокост?

В поредицата „ Задочна България “ се връщаме към спасяването на българските евреи, 82 години след този исторически за света акт. Има ли неспасени такива, допускани ли са концлагери у нас и за какво радостната ария за конския вагон до Лом крие доста горест?

Редом със сълзите и страха, евреите по света претърпяват Холокоста и с музика в сърцето, където и да се намират.

Етиен Леви е правоприемник на музиканта Херцел Леви. Той е на 21, когато интернират българските евреи в трудовата тегоба или така наречен лагери. Строят пътища и други обекти с социална изгода. Херцел - бащата на Етиен - е бил в лагер край Русе.

 Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са годни за интервала на акцията или до привършване на наличностите. Всички цени са в лв. с включен Данък добавена стойност.  Advertisement

„ Най-тежкото нещо е било отношението на някои от надзирателите. Позволявали са си да им викат мръсни евреи, чифути. Той е бягал от тези трудови лагери, когато е имало нечовешко отношение, тъй като са ги биели със сопи и тояги. „ Защо си такава луда глава? “ - питат баба ми и дядо ми, и са събирали пари, с цел да дават рушвет, с цел да не го пребиват с тези тояги “, споделя проф. Етиен.

Снимка: bTV

Съдбата на Херцел Леви споделят близо 50 000 евреи, български жители, които не отиват към лагерите на гибелта.

Лелята на Етиен Леви обаче няма този шанс.

„ За страдание, по това време тази моя вуйна Естер е била във Франция. Гестапо идва и ги арестува - нея, брачна половинка ѝ и огромния ѝ наследник. Години по-късно моят татко, който работеше в Полша и Германия, намира сестра си в листата на Освиенцим, „ Аушвиц-Биркенау “.

11 343 души. Толкова са евреите, които България не съумява да избави. Те са жителите на Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот или така наречен новоприсъединени територии. Превозват ги с вагони към Лом, откъдето ги депортират в Полша. Именно за тези близо 11 000 неспасени български евреи се пее в остарелия шлагер, който в оригинал е писан за еврейски мюзикъл.

Снимка: bTV

„ България е единственият невоюващ съдружник, единственият, който не е на Източния фронт и всички останали задължения, би трябвало да ги извършва “, споделя доцент доктор Румяна Христиди, историк и рък. познавач. „ Хебраистика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “.

Пред bTV тя разпростира тъмните страници от историята на българската антиеврейска политика.

Тя стартира през декември 1940, когато Народното събрание у нас приема Закона за отбрана на нацията. Министър-председател тогава е археологът Богдан Филов. Срещу антиеврейското законодателство стачкуват видни общественици и интелектуалци.

На 1 май 1941 година всички евреи на възраст сред 20 и 40 години са мобилизирани в трудови групи. Подготовката за депортацията на евреите от „ старите граници “ на България стартира с арести по описи. Годината е 1943, датата - 3 март.

Снимка: bTV

„ Много е мъчно да назовем цар Борис избавител, защото и с негов декрет е въведено антиеврейското законодателство. Цар Борис не е антисемит, само че той е съдружник на Германия “, споделя доцент доктор Христиди.

Въпреки компликациите, през март 1943 година цар Борис III издава заповед, с която депортирането на евреите с българско поданство е спряно. Преди неговите дейности духовници като пловдивския митрополит Кирил и депутатът Димитър Пешев правят редица митинги и брожения. Зад тях е цялото българско общество.

„ Целият Свети синод на Българската православна черква застава в отбрана на българските евреи с директни дейности. Разбира се, депутатите също. Подписката на Димитър Пешев е подписана от 43-ма народни представители “, прецизира доцент доктор Христиди.

Малко прочут факт за българската антиеврейска политика са концентрационните лагери. През 1943 година в България са основани три концлагера за евреи – „ Табакова чешма “ и „ Кайлъка “ край Плевен, както и Сомовит, Никополско. Те са разнообразни от трудовите лагери, в които са интернирани множеството евреи като бащата на Етиен Леви.

„ Всички доста добре знаят, че българският народ е извънредно търпелив. Нормално е да има избрани групи, които да са били антисемитски настроени, само че татко ми не е попадал на тях “, споделя проф. Етиен.

След 09.09.1944 година Законът за отбрана на нацията е анулиран, държавното управление на Отечествения фронт застава на страната на евреите.

„ 1948-1949 година съвсем всички с изключение на моя татко и чичо - братовчедите ми, лелите ми, отпътуват за Израел. Разбира се, просто шанс са имали. Невероятен шанс на българските евреи, че са родени в прелестната ни татковина “, споделя още Етиен.

Днес, когато конските вагони са затихнали, не можем да забравим песента на Холокоста. Не стопираме да чуваме и хора на всички тези евреи, признателни на България. Белег за това, че с изключение на великодушие, нашето общество е способно и на висока държавност.

Последвайте ни за още настоящи новини в  Гугъл News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във  VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в  INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във  FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в  TIKTOK

Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР