Защо улица в Пловдив носи името на англичанката Лейди Странгфорд
В поредицата за имената на улиците, които постоянно подминаваме, без да се замислим, през днешния ден обръщаме внимание на една чужденка, оставила дълбока диря в българската история — Лейди Странгфорд. Нейното име е притежател на съчувствие, хуманизъм и поддръжка в едни от най-мрачните дни за българския народ.
Макар да не е родена в България, нейната роля след Априлското въстание от 1876 година я прави изключителна персона в публичната ни памет. Улици в няколко български града носят нейното име – в символ на благодарност към една жена, която не просто съчувствала от разстояние, а пристигнала персонално, с цел да оказва помощ на потърпевшите.
Коя е тази британска благородничка, която оставя комфорта на родината си, с цел да строи лечебни заведения в България? И за какво през днешния ден към момента улици носят нейното име? В идващите редове ще ви разкажем за Лейди Емили Ан Странгфорд – англичанката със сърце за България.
Родена през 1826 година в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт, основател на скалата за премерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има 4 братя и 2 сестри. Младостта ѝ минава в пътувания на кораба на татко ѝ, които през 1858 година взема решение да опише в книга.
През 1861 година в Лондон е оповестена двутомната ѝ книга „ Египетски гробници и сирийски светилища “, която била известна за времето си. Книгата получава остра негативна критика в „ Saturday Review “ от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд (Percy Ellen Frederick William Smythe Strangford), човек със задълбочени ползи в културологичните и лингвистичните проучвания и ориенталистиката. Резултатът от негативната критика обаче е необикновен: рецензентът и авторката се влюбват и подписват брак на идната година.
Съпругът лорд Пърси Странгфорд е дълготраен посланик в английското посолство в Истанбул и експерт по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на битката за църковна самостоятелност. Смята се, че той е първият английски посланик, който е разкрил пред британската общност националната еднаквост и просвета на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. В своите записки лейди Странгфорд написа: „ Покойният ми мъж постоянно е заявявал да направя това, което е допустимо, въпреки и малко да е то, в интерес на българите “.
След гибелта на брачна половинка си през 1869 година тя редактира и издава алманах от определени негови текстове по политически, географски и обществени проблеми (A Selection from the Writings of Viscount Strangford on Political, Geographical and Social Subjects, 1869). Записва се в учебно заведение за медицински сестри и посвещава живота си на щедрост и подкрепяне на лечебни заведения, домове и кухни за небогати.
Интересът на лейди Странгфорд към България, наследен ѝ от брачна половинка ѝ, се ускорява след известията за жестокото потушаване на Априлското въстание в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в България. Заедно с Джанюариъс Макгахан – публицист и сътрудник на „ Дейли Нюз “, Емили Странгфорд също има роля за образуването на английското публично мнение за тежката орис на българите.
Тя се обръща с апел към английската общност и европейците в Цариград да подкрепят българите и основава фондация за набиране на средства, наречена „ Bulgarian Present Relief Fund “. Пристига в България през септември 1876 и до пролетта на 1877 година със събраните съвсем 30 000 английски лири оборудва 6 лечебни заведения в най-опустошените селища след въстанието – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и с. Петрич. Обикаля общо към 59 селища в Пловдивско и Пазарджишко, снабдявайки жителите им с облекла, храни, лекарства, мебелировка. Накратко за нейния престой в Перущица в свои монографии пишат проф. Константин Гълъбов и Иван Кепов. Иван Вазов ѝ посвещава написаното на 19 септември 1876 година стихотворение „ На леди Странгфорд “, част от стихосбирката „ Тъгите на България “.
По време на Англо-египетската война от 1882 година Емили Странгфорд отпътува за Египет, където открива болничното заведение „ Виктория “ в Кайро. При завръщането си в Англия кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.
За повторно лейди Странгфорд посещава България през 1884 година, още веднъж по маршрута Цариград – Пловдив. Според вестник „ Народний глас “ при пребиваването си в България тя остава удовлетворена да види забележителните триумфи на българите, реализирани след Освобождението
През 1887 година Емили Странгфорд събира пари за изграждане на болница в Порт Саид. Въпреки разтърсеното си здраве тя отпътува по море на 5/17 март, с цел да открие болничното заведение, само че умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и по-късно изпратено в Англия, където е заровена на 6/18 април до гроба на нейния брачен партньор.
След гибелта на брачна половинка си лейди Странгфорд разгласява редактираните от нея негови писма и текстове: Original Letters and Papers upon Philology and Kindred Subjects (Оригинални писма и публикации по лингвистика и сродни теми).
Макар да не е родена в България, нейната роля след Априлското въстание от 1876 година я прави изключителна персона в публичната ни памет. Улици в няколко български града носят нейното име – в символ на благодарност към една жена, която не просто съчувствала от разстояние, а пристигнала персонално, с цел да оказва помощ на потърпевшите.
Коя е тази британска благородничка, която оставя комфорта на родината си, с цел да строи лечебни заведения в България? И за какво през днешния ден към момента улици носят нейното име? В идващите редове ще ви разкажем за Лейди Емили Ан Странгфорд – англичанката със сърце за България.
Родена през 1826 година в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт, основател на скалата за премерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има 4 братя и 2 сестри. Младостта ѝ минава в пътувания на кораба на татко ѝ, които през 1858 година взема решение да опише в книга.
През 1861 година в Лондон е оповестена двутомната ѝ книга „ Египетски гробници и сирийски светилища “, която била известна за времето си. Книгата получава остра негативна критика в „ Saturday Review “ от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-и виконт Странгфорд (Percy Ellen Frederick William Smythe Strangford), човек със задълбочени ползи в културологичните и лингвистичните проучвания и ориенталистиката. Резултатът от негативната критика обаче е необикновен: рецензентът и авторката се влюбват и подписват брак на идната година.
Съпругът лорд Пърси Странгфорд е дълготраен посланик в английското посолство в Истанбул и експерт по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на битката за църковна самостоятелност. Смята се, че той е първият английски посланик, който е разкрил пред британската общност националната еднаквост и просвета на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. В своите записки лейди Странгфорд написа: „ Покойният ми мъж постоянно е заявявал да направя това, което е допустимо, въпреки и малко да е то, в интерес на българите “.
След гибелта на брачна половинка си през 1869 година тя редактира и издава алманах от определени негови текстове по политически, географски и обществени проблеми (A Selection from the Writings of Viscount Strangford on Political, Geographical and Social Subjects, 1869). Записва се в учебно заведение за медицински сестри и посвещава живота си на щедрост и подкрепяне на лечебни заведения, домове и кухни за небогати.
Интересът на лейди Странгфорд към България, наследен ѝ от брачна половинка ѝ, се ускорява след известията за жестокото потушаване на Априлското въстание в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в България. Заедно с Джанюариъс Макгахан – публицист и сътрудник на „ Дейли Нюз “, Емили Странгфорд също има роля за образуването на английското публично мнение за тежката орис на българите.
Тя се обръща с апел към английската общност и европейците в Цариград да подкрепят българите и основава фондация за набиране на средства, наречена „ Bulgarian Present Relief Fund “. Пристига в България през септември 1876 и до пролетта на 1877 година със събраните съвсем 30 000 английски лири оборудва 6 лечебни заведения в най-опустошените селища след въстанието – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и с. Петрич. Обикаля общо към 59 селища в Пловдивско и Пазарджишко, снабдявайки жителите им с облекла, храни, лекарства, мебелировка. Накратко за нейния престой в Перущица в свои монографии пишат проф. Константин Гълъбов и Иван Кепов. Иван Вазов ѝ посвещава написаното на 19 септември 1876 година стихотворение „ На леди Странгфорд “, част от стихосбирката „ Тъгите на България “.
По време на Англо-египетската война от 1882 година Емили Странгфорд отпътува за Египет, където открива болничното заведение „ Виктория “ в Кайро. При завръщането си в Англия кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.
За повторно лейди Странгфорд посещава България през 1884 година, още веднъж по маршрута Цариград – Пловдив. Според вестник „ Народний глас “ при пребиваването си в България тя остава удовлетворена да види забележителните триумфи на българите, реализирани след Освобождението
През 1887 година Емили Странгфорд събира пари за изграждане на болница в Порт Саид. Въпреки разтърсеното си здраве тя отпътува по море на 5/17 март, с цел да открие болничното заведение, само че умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и по-късно изпратено в Англия, където е заровена на 6/18 април до гроба на нейния брачен партньор.
След гибелта на брачна половинка си лейди Странгфорд разгласява редактираните от нея негови писма и текстове: Original Letters and Papers upon Philology and Kindred Subjects (Оригинални писма и публикации по лингвистика и сродни теми).
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ