В поредицата в рубриката Книги гостува Силвия Чолева - поетеса,

В поредицата в рубриката " Книги " гостува Силвия Чолева - поетеса, културен публицист и книгоиздател. Името й е неразривно обвързвано с редакция " Култура " на стратегия " Христо Ботев " на БНР и предаването " Артефир ". Има голям брой изявления в културната периодика. Водила е курс " Писане на есе " в Нов български университет.

Чолева е създател на книгите: " Детето на глухонемите " (1993), " Вход " (1996), " Отиване Връщане " (1997), " Внимателно " (2001), " Зими и лета " (2001), " Картички " (2007), " Писма " (2007, " Зелено и златно " (2010), " Гошко " (2013)). За първата си стихосбирка " Детето на глухонемите " получава премията " Южна пролет ". Два пъти е отличена с Националната премия за лирика " Иван Николов " (2002, 2007). През 2007 година получава премията " Христо Г. Данов " в категорията " Представяне на българската книга ", а през 2008 година - и премия " Рицар на книгата ". Била е в журито на разнообразни литературни състезания.

Защо четете?

- За да не преставам да бъда жива, да туптят мозъкът и сърцето.

Как избирате четива?

- Избирам по създателите. Освен тези, които към този момент съм чела и не преставам да чета техни книги, доста се веселя, когато открия някое ново име, което ми подхожда. В този смисъл съм признателна на работата си като публицист в региона на културата, тъй като без нея можеше да не стигна до разнообразието от имена. Това изключително важи за актуалната литература.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

- Повече от една книга, лирика и прозаичност. Тъй като всяка седмица представям книги в " Артефир " на стратегия " Христо Ботев " на БНР, книгите " на нощното ми шкафче " се сменят и са доста. И все би трябвало бързо да се прочетат. Това е много изморително и нека дочакам времето, когато ще предпочитам сама какъв брой дълго да чета една книга и да я претърпявам.

Мигове от животаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

В момента: Вирджиния Улф " Мигове от живота ", Йосефине Клоугарт " Всичко това можеше да е твое ", Елена Алексиева " Вулкан ", Бохумил Храбал " Vita Nuova ", Виолета Кунева " Кучето на Персефона " и Тон Телехен " Писма до всеки и до всички ".

Всичко това можеше да е твоеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Коя е последната книга, която ви впечатли?

Vita NuovaС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Няколко, само че ето три последни: Гюнтер Грас " Кучешки години ", Йосефине Клоугарт " Всичко това можеше да е твое " и Аня Мугерли " Пчелно семейство ".

ВулканС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?

- Постоянно, на всички места, нямам обред. Предпочитам късно вечер, нощта, в леглото, на безшумно. Много прелестно е на чардака на село през лятото.

Пчелно семействоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Електронна книга, аудио или на хартия?

- На хартия. Незаменимо чувство. Главата ми е препълнена със звуци, не ми се слуша различен глас. За електронната - правилно, че не ти цялостни жилището с хартия, която събира прахуляк, само че навикът да чета книжна книга е по-силен.

Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

ГошкоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Не. Понякога лирика, само че рядко. Предпочитам положителния превод на български. Имаме доста положителни преводачи! Да не напомням думите на Жозе Сарамаго.

Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?

- Всичко това. Изпитвам наслаждение да чета, даже физическо.

Предпочитаният от вас род?

- Поезия, само че има прозаичност, която ми влияе по същия метод, тъй че желанието ми е да чета добра литература, все едно в какъв род е.

Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?

- Не мога да отделя една.

Любимият ви книжовен воин?

- Швейк, магарето Йори и Прасчо от " Мечо Пух ".

На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?

- Ще кажа за поезията. Особено оценявам Ани Илков, Борис Христов, а също и креативен дълголетния Иван Теофилов. Възхищавам се на мъртвите ни поети като Георги Рупчев, Иван Методиев, Борис Роканов, Марин Бодаков, София Бранц, Ивайло Иванов, Маша Вирхов, Екатерина Йосифова, Малина Томова, има и други, несъмнено. Надежда Радулова, Яна Букова, Кирил Василев, Кристин Димитрова, Илко Димитров, Палми Ранчев, Цочо Бояджиев да вземем за пример са поети, които са ми значими, с които " си съпоставям часовника ", това са единствено част от, описите постоянно са непълни.

Възлагам очаквания на някои от най-младите, които работят съществено, като Белослава Димитрова, Никола Петров, Марианна Георгиева, Виолета Кунева, Галина Николова, а и към този момент не толкоз младите Стефан Иванов, Людмила Миндова, Николай Бойков, Владислав Христов, не, не мога да изброя всички и няма смисъл!

Има доста положителни поети у нас. За сценаристите въпроса не го разбирам, ха-ха. Ценя тези публицисти (не пиари), които работят в региона на културата, тъй като у нас това е най-пренебрегнатата част от тази колегия. Във всяко отношение. Шапка им смъквам.

Как съхранявате книгите си?

- Трудно, целият апартамент е цялостен с тях, мазето - също.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- " Избрано " от Людмил Станев и " Макс и Мориц " от Вилхелм Буш, таман излезе нов превод на Любомир Илиев.

Коя ви разплака?

- " Изтокът " от Анджей Сташук и " Дебютант " на Сергей Лебедев - от смут, " Макгахански блусове и балади " от Юли Шумарев - от неспокойствие.

Последната книга, която ви разочарова?

- " Кажи довиждане напразно " на Дж. Г. Балард. Очаквах повече почит към читателя.

Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?

- Марин Бодаков, само че към този момент няма по какъв начин да стане, за жалост. Затова - книгите ми я пишат, само че ненапълно, не може напълно да им се има вяра, не са автобиография.

Как ще се споделя вашата автобиография?

- Няма да пиша такава.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- На български създател е, само че няма да го кажа, че ще ме тричат, обвинят в хейт и какво ли още не.

Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?

- " Буденброкови " на Томас Ман, нека се отвори време да я прочета. Не ми е неловко да кажа, че не обичам научна фантастика, фентъзи също, а и престъпни романи. С историческите също се държа на разстояние, само че въпреки всичко чета някои от тях.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- Поезията на Емили Дикинсън.

Как се трансформира усетът ви във времето?

- Винаги ме е интересувало по какъв начин е написана книгата - жанр, език, останалото е настрана. Не претърпявам " истории ", които разчитат само на себе си, само че не претърпявам и " мъдрости ", казани от последна инстанция.

Напоследък сместа сред тези двете доста се харчи и награждава. Не претърпявам да ми се приказва " от авмона ".

Жалко, че хуморът, иронията, сарказмът съвсем изчезнаха от книгите, а това е висшият пилотаж, както се споделя. Солидаризирам се с отговора на надарения Йордан Д. Радичков в поредицата ви - онази която ме кара да мисля, да спирам, до момента в който чета, да се връщам и да прелиствам, да разтварям книгата по доста пъти във времето.

Оловна тишина. Историята на един разстрелС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Читателите отвикнаха от това и избират бързо да прелетят през текста, да не се разстройват също. Затова и има такова количество междинна писателска продукция, която се пробва да им угоди.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?

- Фактите за Вапцаров от " Оловна тишина " на Ивайла Александрова.

Всичко, което би трябвало да знаете за: