В поредицата в рубриката Книги гостува Антоний Димов - журналист

В поредицата в рубриката " Книги " гостува Антоний Димов - публицист в Радио Шумен на БНР. Докторант е по Нова българска литература в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ". Автор е на поетичните книги " Дивергенции ", " Съвсем ", след " Вестибулария ", " Наръчник за креативно писане " и " Е_липса ".

Защо четете?

- Аз чета. Ние не четем. Четенето е било групова активност през Средновековието, в този момент за благополучие е самостоятелна. Въпреки че всеобщото обучение го завръща към средновековната му форма като четене в час.

Навярно чета по табиет. Защото си коства. Понеже развива въображението и паметта, а при мен и двете май са дефицитни. За да мога да проследявам накъде крачи актуалната ни художествена литература. За да ревизира за какво други не четат. Или да си предизвиквам жанровото схващане, в случай че ми е останало такова. За да откривам нови светове, тъй като този, в който сме, от ден на ден не ми пасва. За да избягам от действителността или с цел да се потопя по-дълбоко в нея. За да намеря други възможности или разнообразни ракурси.

Хаосът в играта на джагиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Как избирате четива?

- Не одобрявам леки четива. Не ми подхожда, когато литературата е сведена до развлечение или когато единствено споделя или фиксира вербално действителности. Криминалета, любовни романи и исторически такива рядко са ми в близост. Избягвам ги, в случай че някой инцидентно реши да ми ги популяризира.

Предпочитам книги, които са окуражени да осмислят действителности, да задават въпроси, да се обръщат към смисъла. Иначе предпочитам най-често книги от създатели, които към този момент съм оценил или такива, които са дейни в отстояването на естетически, политически или други позиции в или отвън литературното. Понякога, протягам ръка към книга поради заглавието, в случай че ми се рискува. С възрастта прочитът вероятно се замества със серия препрочитания, а по никакъв начин не ми се желае да имам вяра, че се свива и лимитира. Въз неприятно ще е, в случай че най-после се окаже, че сме фанатици, които спорят коя е Книгата на книгите и свеждаме всичко до едно.

Запокитеност, лирика 1995-2000С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

- Винаги съм мислил, че самата концепция за нощно шкафче е блъф. Още повече с книги върху него. Сигурно тъй като през множеството време съм живял, без да си глезя дотолкоз, че да мога да подредя като хората книгите в жилището ми. И без да имам нощно шкафче.

Изданията с лирика, прозаичност, рецензия и доктрина, които имам, са из една библиотека, няколко шкафа за облекла и едно компютърно бюро. Държа и най-малко две книги в тоалетната, тъй като тя е от неизбежните пространства на усамотение и е грехота да не се употребява за четене. Естествено всички купчини порастват. Както и да се чете, с какъвто и ритъм да се прави. Сега да вземем за пример в най-близката до окото купчина са: " Ето какво ", " Уроци по калиграфия ", " Хаосът в играта на джаги ", " Николай Бердяев. Революция и философия ", " Запокитеност ". Мисля, че поезията ще има преимущество при избора в какъв ред ще са ми пред очите.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- " Игра без край " на Георги Геров. Много добре построена къса прозаичност. Бих добавил и " Рентгенова фотография на свободата " от Михаела Илиева. Също градска модерна прозаичност. И в двата случая имах пред себе си създатели, които срещнах с тези им текстове за първи път. И сигурно ще проследявам какво ще разгласяват в бъдеще. Възрастта и на двамата, както и литературната им компетентност, разрешават да се чака доста.

Рентгенова фотография на свободатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?

- Между две партии онлайн шахмат, преди да колоездя към работа, след труд, в случай че имам нерви и сили да срещам още текстове и думи. Но четенето е обред позволявам единствено за суеверните и религиозните натури, а не съм от тях. За мен то е рационална активност. Може би не толкоз неотменима, колкото храненето, дишането, секса и любовта, само че да речем колкото милването на котка или разходката на куче заран и вечер.

Иначе през днешния ден допускам всички живеем с виновността, че пропущаме доста. Имаме обаче ChatGPT, който има шанса да съумява да преглежда, проучва, конспектира и артикулира огромна част от оповестеното, та в случай че въпросът е за количества, към този момент имаме въпреки и изкуствен интелект, който да се оправя. За нас четенето остава незадължително наслаждение, което носи доста позитиви.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Предпочитам четенето от издания на хартия. Колебая се дали ме нервира повече четенето онлайн или слушането на нечия вербална интерпретация по текста. Мистически речено с хартията текстът се снабдява с тяло ражда се в греховния ни скотски свят. Рационално речено - на листа постоянно елементарно можеш да си отбележиш или подчертаеш нещо. А в случай че книгата разочарова, постоянно можеш да я окачиш на пирон... Така виртуалните действителности не можеш да ги унижиш и префункционализираш. Нито аудиото.

Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- Монолингвистичен съм. Ползвам за четене и писане единствено български. Сигурно е неприятен избор, тъй като ме прави подвластен от преводите, които постоянно се бавят, от време на време с десетилетия. А също по този начин ме лишава от удоволствието да проследя изричането на текста в неговия оригинал. Понеже светът ще бъде все по-свързан и все го световно вписан, позволявам, че броят на хората, употребяващи единствено един език, ще намалее в идващите десетилетия.

Стратегията на литературните създатели също ще се промени и вероятно ще се ориентира непосредствено към писане на езици, употребявани от по-голяма и по-богата езикова общественост. Българският ще се употребява единствено за кавги на маса. Тогава безспорно дребното поети ще сме велики или заслужили.

Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?

- В книгите диря смисъл и автентичност. За мен надалеч не е задоволително, в случай че сред кориците просто тече едно добре структурирано деяние, изречено с един допустим или обмислен език. Трябва да има изненада в това, което се споделя, или по какъв начин се споделя, а най-добре и в двете по едно и също време. Предпочитам създатели, които не се стопират на малозначителни тематики, макар че всичко може да бъде значимо, зависи от това какво у него е изведено напред.

Предпочитаният от вас род?

- Не имам вяра в жанровете. Литературата е несекваща дивергенция. Всяка книга е по-различна с нещо. Ние ги групираме жанрово, само че това е принуждение над тяхната характерност. Понеже идва и различен, който ги подрежда по-другояче. И до момента в който си подредим библиотеката, току виж пристигнало време да ни подреждат в дъбови ковчези. Или в урни след кремация. Важен в последна сметка е текстът, не съвпадението с упованията ни за серията, към която той принадлежи.

Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?

- Може би " Енциклопедия на съветската душа " на Виктор Ерофеев, по рекомендация от Владислав Христов. Щях да стигна до този съветски постмодернист по този начин или другояче, само че се веселя, че стана по-рано.

Добрият СталинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Така съумях да си купя повече негови неща, преведени на български. Чест му прави и че в редица изявленията в този момент е на страната на истината, против тоталитарната си татковина по време на геноцидите, убийствата и насилията, които прави кремълският режим в Украйна.

Хората се разделят на четящи и нечетящи

Любимият ви книжовен воин?

- Нямам подобен. Литературните герои са, с цел да придвижат действието, да изпълнят някаква функционалност в текста, не с цел да ги обичаме. Идентификацията с тях или прочувственото обвързване вероятно са симптом на прочувствена и интелектуална незрялост. Имам неприятна вест. Любовта ви към книжовен воин постоянно ще е несподелена.

На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?

- Възхищението е форма на идеализиране. Поставяш някого високо и му ахкаш, до момента в който забравиш за какво е там и ти къде си въобще. Нямам публицисти, на които се дивя. Има литературни създатели, които одобрявам, които чета на драго сърце и чиито нови книги очаквам. Няма да скрия, че избирам да обръщам повече внимание на новите имена в литературата ни, макар че несъмнено Милен Русков, Георги Господинов, Петър Чухов, Йорданка Белева, Георги Гаврилов постоянно е любопитно какво ново ще разгласяват.

Как съхранявате книгите си?

- Признавам си - зле. Първо ги надрасквам и сгъвам погрешно. После, в случай че корицата не се разпадне, ги поставям измежду други книги по шкафове и лавици, където ги грее естествена и изкуствена светлина, почиства ги случайно опашка на котка и се случва да ги удари кормило на велосипед. Освен това рядко им шетам праха. И не ми пука. Книгите не са сакрални. Те съществуват поради нас, не ние поради тях. Текстът е значим, не книжната му обвивка.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- " Игра без край ", с един от първите разкази за татуирания с китайски писмени знаци пенис. После с различен, при разминаването сред мъж, който си мечтаел да си легне с пианистка, и момиче, дето си падало по синеоки, които след първата нощ се разделили, тъй като тя излъгала, че свири на пиано, а той в действителност носел лещи.

Коя ви разплака?

- Не рева на книги. Не рева и на филми. Въпреки че май на млади години съм циврил на " Защо тъгува Гилбърт Грейп ". С възрастта ставам все по-пестящ сълзите си. Надявам се да икономисвам и тези на близките.

Последната книга, която ви разочарова?

- Библията. Твърде анонимно авторство, прекалено много повторения. Твърде огромен тираж. Твърде шумна много продължителна рекламна акция. И представете си още има хора, които си я държат из къщите.

Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?

- Ако я написа различен, ще е къса. И ще приключи със съобщително изречение. Бих предпочел да си я пиша самичък, по опция след пенсия и, в случай че може, да завърши с въпросителна.

Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никогоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- Пак Библията. Телефонният справочник. Също биографията на Борисов и книгата на Първанов. Ако Пеевски и Горанов издадат монографии и тях едва ли ще ги дочета.

Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?

- Не изпитвам стеснение от непрочетеното, а от прочетеното. Особено в случай че разочарова, изключително в случай че съм стигнал до финалния надпис. Иначе не съм чел май книгите на ръководителя на Съюз на българските писатели. Май не съм отварял и нищо от ръководителите на Комунистическа партия на Съветския съюз, макар че много от тях също са разгласили какво ли не.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- Няколко са: " Тъй рече Заратустра ", " Завладяването на Америка. Въпросът за другия ", " Трилогия на номите ", " За робството и свободата на индивида ".

Завладяването на АмерикаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Как се трансформира усетът ви във времето?

- Харесвам все по-кратки и все по-концентрирани форми. Иначе не преставам да избирам бял и свободен стих в поезията и къса прозаичност, без упоритост да обговаря 1000 сюжетни разклонения с 4000 персонажа.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?

- Може би, че на софиянци би трябвало да им обясняваш, че Попа в действителност е патриарх. Винаги съм го допускал, само че в този момент имам и текстово доказателство. За благополучие такива литературни доказателства не се употребяват за доказване на виновност и след тях не следват присъди, само че пък свидетелстват за загуба наизуст и еднаквост. Литературата е единствено кратковременен опит да запазим, спорен, преобърнем или върнем и двете.

Всичко, което би трябвало да знаете за: