В поредицата Спасените ще ви срещнем с двама малки-големи герои

В поредицата " Спасените " ще ви срещнем с двама малки-големи герои и техните родители. Това са най-малките и най-преждевременно родените бебета в света, за които лекарите не дадоха късмет за живот.

Само преди дни те публично влязоха в върховете на Гинес, тъй като се бориха, оцеляха и живеят.



Целият свят заприказва за тях. Адиа, родена 330 грама и Адриал, роден 420 грама. Лекарите им дадоха 0% късмет за оцеляване, а те влязоха в върховете на Гинес.

За най-малките и най-преждевременно родени бебета в света, тъй като се бориха. Оцеляха и ни потвърдиха, че чудото е тук.

Кевин, Шакина, благодаря ви, че се съгласихте да разкажете персоналната си история пред феновете на bTV. Близнаците ви влязоха в върховете на Гинес като най-малките преждевремнно родени бебета с 0% късмет за оцеляване. Имате в действителност двама огромни бойци вкъщи. Но каква е историята зад този благополучен край? Всичко стартира при започване на март предходната година, нали по този начин?

Шакина: Да, на 2 март сутринта се разсъниха с болки в корема и с кървене. Тогава бях в 21 гестационна седмица и пет дни от бременността ми. Преди този ден всичко си вървеше добре, не бях имала безусловно никакви здравословни проблеми и не съм предполагала, че нещо неприятно ще се случи. И когато се разсъниха с това кървене, незабавно се обадих на гинеколога ми, който ме посъветва неотложно да отида в болница. На лекаря му бяха нужни единствено няколко секунди, с цел да ме прегледа, и да ми каже, че бебетата евентуално ще се родят още в този ден. И че е съвсем несъмнено, че няма да оцелеят, в случай че се родят толкоз рано. Шансът им да живеят е нула %.

Шакина споделя, че в този момент земята се срутва под краката ѝ. Две седмици преди да чуе тези думи на лекаря, звучащи като присъда, контролният й обзор бил наред – видели на видеозона, че чакат момиче и момче и че са в съвършено здраве.



„ И когато ти кажат, че губиш бременността, когато сякаш всичко е наред, беше доста трагично. Не знаехме какво да кажем, какво да вършим, бяхме съкрушени. Първият ни въпрос беше, в случай че бебетата се родят в действителност в този ден, дали лекарите ще създадат всичко допустимо да ги спасят? Те ни дадоха отговор, че политиката на болничното заведение е да обезпечат по този начин наречената палиативна грижа – да изродят бебетата, да ги слагат върху гърдите ми и върху гърдите на Кевин и просто да ги оставим да си отидат “, прибавя майката на близнаците.

Това е нещото, което в действителност ме шокира, когато го прочетох в разнообразни публикации – че просто ще оставят бебетата да си отидат сами. И извинявай, че те прекъснах, само че видях, че един от дребните бойци се появи на екран.

Шакина: Да, тя се разсъни доскоро и Кевин отиде да я вземе. В момента носи специфичен шлем, който да поправя формата на главата, защото те прекараха месеци наред в интензивното поделение, спейки на едната страна на главата и там тази част е една концепция по-плоска. И по тази причина носят тези бебешки каски.

Лекарите споделиха, че бебетата на възраст от 21 гестационни седмици не се считат за живо-родени – по този начин е в доста лечебни заведения по света, в това число и в Канада. Тук се смятат за живородени след 24-тата гестационна седмица. Така че лекарите в болничното заведение ми споделиха, че това по медицински стандарти се смята за изгубена бременност, за аборт.

Семейството почнало да получава и съболезнователни поздрави от медицинския личен състав, от близки и другари. Но бързо стъпват на краката си, откакто откриват, че в Торонто има профилирана болница за грижа на по този начин наречените микробебета, родени във 22 гестационна седмица.

„ Бях компактно до Шакина, не можех да дремя, плаках, молих се на Господ да се случи знамение и бебетата да оцелеят. И внезапно получих известие от един мой другар – два скрийншота – единият беше за майка, която е била в 21-ва гестационна седмица, а вторият скрийншот беше на двете ѝ бебета девойки, които в този момент са на по 3 години и са здрави. Тази майка е родила в 22 гестационна седмица. И като видях тези две фотоси си споделих, че това е знак от ориста, че има смисъл да се надяваме. Започнах да дълбая в Инстаграм профила на тази майка и открих доста скъпа информация – че има болница в Торонто, където в действителност избавят микробебета “, декларира бащата на близнаците Кевин.

На идната заран фамилията провежда превоза си до " Маунт Синай " – болничното заведение, в която се борят за живота даже при 0% късмет за оцеляване. Шакина е в 21 седмица и шести ден от бременността.



„ Пристигнах там към 12 на обяд, което означаваше, че имах още цели 12 часа, до момента в който направя публично 22 гестационни седмици. Лекарите и там ми споделиха, че в случай че се родят даже няколко минути преди 22 седмица, това значи, че е аборт. И там се придържат прецизно към разпоредбите. Затова трябваше някак да задържа плода до среднощ, с цел да навърша 22-те седмици и да има късмет за децата ми. Беше доста сложен ден за нас, прочувствено и физически съсипващ. През цялото време трябваше да бъда неподвижна, в легнало състояние, с цел да задържа децата най-малко до среднощ. Бях се втренчила в стенния часовник и обезверено се надявах, че мога да ги задържа още малко, въпреки да усещах, че желаят към този момент да са на бял свят “, изяснява Шакина.

И Шакина съумява, когато часовникът удря среднощ, стартират контракциите. 15 минути по-късно на бял свят се появяват две бебета. Денят е 4 март 2022 година.

Кои бяха първите думи, които лекарите ви споделиха, откакто родихте?

Шакина: Мисля, че Кевин приказва с тях на първо време. Аз бях толкоз изтощена, незабавно ме реалокираха в болнична стая.

Кевин: Не ни споделиха доста. Ситуацията беше доста напрегната. Първо на бял свят се появи Адиа, 23 минути по-късно и Адриал. Показаха ни ги безусловно за 1-2 секунди и непосредствено ги реалокираха в интензивното на неонатологията.

Шакина: Първото нещо, което ни споделиха, откакто оставиха децата в интензивното, е, че те са с 0% късмет за оцеляване, имат кръвоизливи в мозъка, които водят до гибел или ще доведат до съществени увреждания.

Кевин и Шакина дават специфични имена на новородените. Адиа Лейлин означва " Божи подарък " и " цвете на вярата ". А Адриал Лука значи " принадлежащ на Бога " и " притежател на светлината ". Защото вярата и молитвите били в основата на тяхната битка.

С какво тегло се родиха децата?

Шакина: Адиа беше 330 грама, беше по-малка от дланта на ръката ми. Адриал беше малко по-голям – 420 грама. Той беше с размерите на дланта на Кевин.

Кевин: И единствено за параленост – едно кенче сода е към 370 грама, т.е. Адиа беше по-малка и по-лека от едно кенче сода.

Следват тежки дни на битка. Често самите лекари губят вяра, че ще спасят децата.
Или в случай че ги спасят, че ще са с тежки увреждания.



„ В първите дни те на няколко пъти ни споделяха, че доближават оня стадий, в който нищо повече не могат да създадат, с цел да спасят децата. Главният доктор идваше в болничната стая и ни споделяше, че самите бебета изпитват болежка от всички интервенции и че може би би трябвало да преосмислим и да прекратим битката. Тези моменти бяха доста тежки и сложни за нас, но…през цялото време се молихме “, декларира татко им.

„ В един миг даже стигнахме и до тематиката за заравяне на Адриал, тъй като той беше доста зле. Но някак самите лекари, които първо се обезверяха, идваха след това при нас с новината за усъвършенствания при децата, които самите те оприличаваха като " знамение " “, прибавя майка им.

Колко дълго останаха в интензивното поделение?

Шакина: Адиа беше там 161 дни, т.е. към 5 месеца и половина. Адриал се прибра у доба седмица по-късно, т.е. прекара там 167 дни.

Шест месеца без децата ви вкъщи. Какво ви даваше сили през това време?

Шакина: Аз и Кевин се опитвахме да прекарваме колкото се може повече в болничното заведение. Слава богу ни позволяваха да влизаме вътре, да ги държим, да им приказваме, да ги храним, да им четем приказки. Лекарите ни споделяха, че това е значимо, тъй като даже и да са толкоз дребни, те ни чуват. И че ние бихме им дали сили да продължат да се борят. Така и ние не загубихме вяра и продължихме да се молим и да се надяваме, че всичко ще бъде наред, тъй като виждахме, че те самите не се отхвърлят.

И Кевин, и Шакина си давали взаимно сили през тези месеци. Когато единият се сривал, другият бил опората и назад, с цел да дочакат най-щастливия миг.

„ Може би най-милият ни момент беше, когато ги изписаха от интензивното поделение, беше сладко-горчив миг, тъй като лекарите, медицинските сестри и целият личен състав там се трансфораха в наше семейство, а болничното заведение в наш дом. Беше някак тъжно, че си споделяме " довиждане " с тях, само че в това време бяхме толкоз щастливи, че към този момент можем да се приберем в нашия дом и да стартираме един естествен живот “, споделя Кевин.

Децата се развиват добре и без затруднения. Адиа е със мощна имунна система и откогато е вкъщи, е нямала даже простуда. За няколко месеца Адриал имал потребност от спомагателен О2, само че към този момент белите дробове действат напълно обикновено. Ходят на постоянни профиликатични прегледи и на физиотерапия, с цел да наваксат двигателните умения на връстниците си. Носят наслада вкъщи и горделивост.

Различни характери ли са, какви деца са те?

Кевин: Адиа е по-социална, постоянно има лично мнение, комуникира с хората, основава връзка с тях, помни ги, желае да я прегръщат, да я държат. Адриал е по-срамежлив, само че е доста чаровно момче. Има огромна усмивка и като се усмихне, разнежва всички към него.

Адиа и Адриал

Снимка: bTV

Шакина: Да, и е доста интелигентен. Каквото и да го научиш, той помни от първия път. Ще бъде едно необикновено момче.

Благодаря ви, че споделихте тази история със феновете на bTV. Изпращаме обятия и целувки на близнаците от България.