В поредица от срещи в Situation Room президентът Доналд Тръмп

В поредност от срещи в Situation Room президентът Доналд Тръмп претегля инстинктите си против сериозните опасения на своя вицепрезидент и песимистичните оценки на разузнаването, преди да вземе съдбоносното решение да се причисли към Израел в офанзива против Иран.

Решението е мощно повлияно от презентация на израелския министър председател Бенямин Нетаняху през февруари, която слага началото на интензивни разисквания в Белия дом. На 11 февруари Нетаняху идва дискретно, отвън вниманието на медиите, за среща с Тръмп и най-близкия му екип. В строго секретна конюнктура, рядко употребена за срещи с задгранични водачи, той показва причините си в Situation Room, подсилен от висши представители на израелското разузнаване и армията.

Нетаняху разказва Иран като страна, достигнала миг, в който промяната на режима е допустима. Според него иранската ракетна стратегия може да бъде унищожена в границите на седмици, рискът от сериозен ответен удар е стеснен, а вътрешното неодобрение може да прерасне в всеобщи митинги, които да доведат до рухването на режима. В един миг на Тръмп е показано видео с евентуални бъдещи водачи на Иран, измежду които и Реза Пахлави, синът на последния шах.

Презентацията прави мощно усещане на американския президент. „ Звучи добре “, споделя той на Нетаняху — имитация, която израелската страна възприема като сигнал за идно утвърждение на взаимна интервенция.



Давид Барнеа, директор на „ Мосад “ и Бенямин Нетаняху, дружно с израелски военни представители участваха в ключовата среща с Доналд Тръмп в Situation Room на Белия дом.

Още на идващия ден американските разследващи служби показват личен разбор. Те одобряват, че е допустимо да бъдат отстранени основни фигури от иранското управление и да бъде отслабен военният потенциал на страната, само че дефинират като нереалистични прогнозите за вътрешно въстание и бърза промяна на режима. Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф разказва тези сюжети като „ фарс “, а държавният секретар Марко Рубио ги обобщава още по-рязко.

Въпреки това Тръмп не трансформира главната си настройка. За него въпросът за промяната на режима не е решителен фактор при вземането на решение за военна интервенция. Той остава фокусиран върху опцията да бъде нанесен бърз и съдбоносен удар против иранското управление и военна инфраструктура.

Вътре в администрацията се обрисува ясно разделяне. Най-сериозният съперник на войната е вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който предизвестява, че сходен спор може да докара до районен безпорядък, големи човешки загуби и политически последствия за самия Тръмп. Той вижда войната като отклоняване от обещанието за завършек на „ безкрайните войни “ и като риск за раздробяване на политическата коалиция на президента.

Други фигури заемат по-умерени позиции, предпочитайки продължение на натиска върху Иран без директна военна ескалация, до момента в който министърът на защитата е измежду най-силните последователи на военна интервенция. Военните също предизвестяват за съществени опасности — привършване на муниции, компликации при обезпечаване на Ормузкия пролив и опция за разгръщане на спора. Тръмп обаче остава уверен, че войната ще бъде къса и сполучлива.

В края на февруари се появява нова разследваща информация, която форсира процеса. Иранското управление следва да се събере на едно място — рядка опция за удар против върха на режима. В същото време дипломатическите старания се провалят, а договарянията не дават резултат.

На 26 февруари се организира финалната среща в Situation Room. Всички участници към този момент са изложили позициите си. Ванс още веднъж показва противоречие, само че декларира, че ще поддържа решението на президента. Останалите съветници, въпреки и с запаси, оставят окончателния избор в ръцете на Тръмп.

„ Мисля, че би трябвало да го създадем “, споделя президентът.

На идващия ден, от борда на Air Force One, той дава окончателната заповед: „ Операция Epic Fury е утвърдена. Без анулация. Успех. “

Източник: 

Превод: " "