Невероятната история на един гард от НСО
В понеделник стартира новата образователна година. Децата и техните учители влизат още веднъж в клас. С всяка година от ден на ден преподаватели навлизат в пенсионна възраст, само че подкрепления идват от най-неочаквани места, оповестява bTV.
Един мъж, подготвен да пази държавни глави, в последна сметка взема решение да се посвети на любовта на живота си - да бъде преподавател.
Кръстю Петров преподава от 3 години. През 2017 година сменя оръжието с учебниците. Повече от половината си живот отдава на опазването на реда за най-важните мъже в страната.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Бях в екипа за защита на президента, стигнах до чин подполковник, старши контрольор, само че през всичките тези години, когато съм бил там съм си мислел, че аз в миналото ще стана преподавател. Когато започнах да работя в НСО това беше най-много поради заплащането, влечеше ме въпреки всичко и този екшън нали… Все отново всеки мъж има предпочитание да работи в такава служба”, споделя Кръстю Петров, в този момент към този момент преподавател по математика.
20 години във военизирания държавен орган не му пречат да сбъдне фантазията на живота си.
„ Всичко в НСО беше супер - имах интелигентни сътрудници, само че желаех да бъда преподавател по математика. И това е някакво вътрешно възприятие, може би тъй като и жена ми е преподавател … Виждах по какъв начин е взимат възпитаници и вървят на абитуриентски балове, каква обич се изпитва от учениците към учителя и може би това ми е държало огъня в мене” споделя Кръстю Петров.
Преди свири на пиано единствено в почивките на нощните смени, а в този момент е любимецът на всички възпитаници. Прекрачил прага на храма на знанието без съмнения.
„ Аз когато приключих следдипломна подготовка взех решение, че ще подам документите и сивито в три частни учебни заведения. И каквото ще да стане. Въобще не имах вяра, че някой ще ме вземе… И минаха 10 дни, аз бях на работа на 24-часово дежурство и ми се обаждат и ми споделят: "Вие сте поканен на изявление след 5 дни в учебното заведение "”, спомня си той за началото.
Решава, че в случай че не го вземат в това учебно заведение, ще откри друго – в държавните учебни заведения има работа за учители по математика, само че незабавно напуща предходната си работа.
Впоследствие Къци, както го назовават и учители, и възпитаници, стартира работа и към момента помни първия си ден в школото. Един от най-щастливите му мигове.
„ Аз още когато стъпих за първи път пред 6-и клас… това са деца нали - то моите деца са към този момент отгледани и си мислех, че съм отвикнал. Още тогава разбрах, че съм на мястото си - просто излязох на дъската и почнах да преподавам. Веднага усетих някакъв прилив на енергия”, споделя учителят.
Казва, че учителството го направило по-усмихнат и трансформирало изцяло живота му. Предишната му работа пък му пособия.
„ Не съм непоколебим преподавател, само че все пак има ред, тъй като въпреки всичко, когато би трябвало да приказвам нещо съществено, аз го споделям съществено и децата ме схващат какво желая да кажа, намерил съм начина”, безапелационен е той.
„ Много изучавам, аз не знам даже кой учи повече - децата от мен или аз от тях, това не съм доста сигурен… Тръгвам си за у дома и не съм изтощен. Понякога ми се е случвало да мисля цяла нощ за някакъв проблем в училище”, отбелязва още Кръстю Петров.
А новите страсти били ентусиазъм за цялото семейство. И към този момент е сигурен, че същински мечтана, смяната в живота ни е изцяло допустима - без значение от събитията.
Един мъж, подготвен да пази държавни глави, в последна сметка взема решение да се посвети на любовта на живота си - да бъде преподавател.
Кръстю Петров преподава от 3 години. През 2017 година сменя оръжието с учебниците. Повече от половината си живот отдава на опазването на реда за най-важните мъже в страната.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Бях в екипа за защита на президента, стигнах до чин подполковник, старши контрольор, само че през всичките тези години, когато съм бил там съм си мислел, че аз в миналото ще стана преподавател. Когато започнах да работя в НСО това беше най-много поради заплащането, влечеше ме въпреки всичко и този екшън нали… Все отново всеки мъж има предпочитание да работи в такава служба”, споделя Кръстю Петров, в този момент към този момент преподавател по математика.
20 години във военизирания държавен орган не му пречат да сбъдне фантазията на живота си.
„ Всичко в НСО беше супер - имах интелигентни сътрудници, само че желаех да бъда преподавател по математика. И това е някакво вътрешно възприятие, може би тъй като и жена ми е преподавател … Виждах по какъв начин е взимат възпитаници и вървят на абитуриентски балове, каква обич се изпитва от учениците към учителя и може би това ми е държало огъня в мене” споделя Кръстю Петров.
Преди свири на пиано единствено в почивките на нощните смени, а в този момент е любимецът на всички възпитаници. Прекрачил прага на храма на знанието без съмнения.
„ Аз когато приключих следдипломна подготовка взех решение, че ще подам документите и сивито в три частни учебни заведения. И каквото ще да стане. Въобще не имах вяра, че някой ще ме вземе… И минаха 10 дни, аз бях на работа на 24-часово дежурство и ми се обаждат и ми споделят: "Вие сте поканен на изявление след 5 дни в учебното заведение "”, спомня си той за началото.
Решава, че в случай че не го вземат в това учебно заведение, ще откри друго – в държавните учебни заведения има работа за учители по математика, само че незабавно напуща предходната си работа.
Впоследствие Къци, както го назовават и учители, и възпитаници, стартира работа и към момента помни първия си ден в школото. Един от най-щастливите му мигове.
„ Аз още когато стъпих за първи път пред 6-и клас… това са деца нали - то моите деца са към този момент отгледани и си мислех, че съм отвикнал. Още тогава разбрах, че съм на мястото си - просто излязох на дъската и почнах да преподавам. Веднага усетих някакъв прилив на енергия”, споделя учителят.
Казва, че учителството го направило по-усмихнат и трансформирало изцяло живота му. Предишната му работа пък му пособия.
„ Не съм непоколебим преподавател, само че все пак има ред, тъй като въпреки всичко, когато би трябвало да приказвам нещо съществено, аз го споделям съществено и децата ме схващат какво желая да кажа, намерил съм начина”, безапелационен е той.
„ Много изучавам, аз не знам даже кой учи повече - децата от мен или аз от тях, това не съм доста сигурен… Тръгвам си за у дома и не съм изтощен. Понякога ми се е случвало да мисля цяла нощ за някакъв проблем в училище”, отбелязва още Кръстю Петров.
А новите страсти били ентусиазъм за цялото семейство. И към този момент е сигурен, че същински мечтана, смяната в живота ни е изцяло допустима - без значение от събитията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ