Миеха телата с маркучи, за да ги разпознаят: Оргомна вълна отнема над 100 живота във Врачанско
В понеделник се навършват 57 години от една покруса, която хората във не могат да не помнят повече от половин век. Голямото наводняване в село Згориград лишава живота на над 100 души, а 1/3 от жителите остават без дом. Години наред се приказва, че това е можело да се предотврати.
На 1 май 1966 година България чества Деня на труда с митинги. Подготвят се софри с печено агне. Така е и във Враца, където всичко наподобява напълно умерено. До 11.25 часа…
Тогава, от скъсаната стената на хвостохранилището по коритото на река Лева, с голяма скорост,
към Вратцата политат над 500 хиляди тона
тежки метали, тиня, вода и дървета. Те опустошават всичко по пътя си.
По това време Катина Живкова е на 11 години. С група други деца играели до реката и забелязали, че нещо се случва. Водите ѝ почнали да се повишават и станали мътни. Възрастни хора ги изгонили нагоре към високото и по този начин след това избавили живота им. Катина обаче още помни ужаса от тътена и голямата вълна. Както и Цеца Кръстева, която губи цялото си семейство в бедствието – майка си, татко си и 6-годишното си братче.
„ Ковчезите просто вървяха един след различен. Беше нещо доста ужасно за нашето село ”, споделя Катина.
Според формалната информация жертвите са малко над 100, само че хората в Згориград и Враца и до през днешния ден настояват, че са били доста повече. Над 300 фамилии остават без дом, а ранените са към 2 хиляди.
„ На една поляна докарваха с хеликоптер всичките ковчези с умрелите. Като ги отвориш, хората вътре изглеждаха извънредно – бяха блъскани от камъните ”, спомня си Катина.
„ Другото, което е доста болно, е споменът ми за стадиона с телата – миеха ги с маркучи, с цел да се разпознаят ”, споделя Цеца.
А съгласно хората
в Згориград тази покруса е можело да се предотврати.
Година по-рано се говорело сред локалните поданици, че има огромни пукнатини в стената на хвостохранилището. Твърди се още, че международно прочут съветски академик, с писмо от миналата година, предизвестил тогавашния Комитет по химия и металургия, че целостта на стената е нарушена и има свлачищни процеси. В писмото си той даже оракулски декларира: „ През април и май идната година може да се чака злополука, обвързвана с човешки жертви и огромни вреди ”.
Затова хората са към момента доста ядосани на властимащите, които пазили злокобната загадка за заплахата, а след нещастието даже не разрешили разпространение на информация, с цел да не прекъсне Празника на труда.
На дело, водено при закрити врата, след това са наказани четирима души от ниските управителни равнища. Двама са лишени от независимост за 12, един за 10, а четвъртият – за 5 години.
Днес белег за нещастието в селото е бял монумент до църквата. Другият са стърчащите остатъци от кулите на хвостохранилището. Почвата там още е безусловно като изгорена.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 1 май 1966 година България чества Деня на труда с митинги. Подготвят се софри с печено агне. Така е и във Враца, където всичко наподобява напълно умерено. До 11.25 часа…
Тогава, от скъсаната стената на хвостохранилището по коритото на река Лева, с голяма скорост,
към Вратцата политат над 500 хиляди тона
тежки метали, тиня, вода и дървета. Те опустошават всичко по пътя си.
По това време Катина Живкова е на 11 години. С група други деца играели до реката и забелязали, че нещо се случва. Водите ѝ почнали да се повишават и станали мътни. Възрастни хора ги изгонили нагоре към високото и по този начин след това избавили живота им. Катина обаче още помни ужаса от тътена и голямата вълна. Както и Цеца Кръстева, която губи цялото си семейство в бедствието – майка си, татко си и 6-годишното си братче.
„ Ковчезите просто вървяха един след различен. Беше нещо доста ужасно за нашето село ”, споделя Катина.
Според формалната информация жертвите са малко над 100, само че хората в Згориград и Враца и до през днешния ден настояват, че са били доста повече. Над 300 фамилии остават без дом, а ранените са към 2 хиляди.
„ На една поляна докарваха с хеликоптер всичките ковчези с умрелите. Като ги отвориш, хората вътре изглеждаха извънредно – бяха блъскани от камъните ”, спомня си Катина.
„ Другото, което е доста болно, е споменът ми за стадиона с телата – миеха ги с маркучи, с цел да се разпознаят ”, споделя Цеца.
А съгласно хората
в Згориград тази покруса е можело да се предотврати.
Година по-рано се говорело сред локалните поданици, че има огромни пукнатини в стената на хвостохранилището. Твърди се още, че международно прочут съветски академик, с писмо от миналата година, предизвестил тогавашния Комитет по химия и металургия, че целостта на стената е нарушена и има свлачищни процеси. В писмото си той даже оракулски декларира: „ През април и май идната година може да се чака злополука, обвързвана с човешки жертви и огромни вреди ”.
Затова хората са към момента доста ядосани на властимащите, които пазили злокобната загадка за заплахата, а след нещастието даже не разрешили разпространение на информация, с цел да не прекъсне Празника на труда.
На дело, водено при закрити врата, след това са наказани четирима души от ниските управителни равнища. Двама са лишени от независимост за 12, един за 10, а четвъртият – за 5 години.
Днес белег за нещастието в селото е бял монумент до църквата. Другият са стърчащите остатъци от кулите на хвостохранилището. Почвата там още е безусловно като изгорена.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ