В понеделник почва първият рунд от битката на Надежда Йорданова срещу Иван Гешев във ВСС
В понеделник почва първият рунд от борбата Надежда Йорданова против Иван Гешев във Висш съдебен съвет
Защо политиците от ръководещата коалиция са недоволни от основния прокурор Иван Гешев и за какво правосъдният министър Надежда Йорданова желае отстраняването му? Ако потърсите отговор на този въпрос в предлагането, което министърката обещаваше да внесе във Висшия правосъден съвет още преди Коледа, само че стори това чак след два месеца и половина, едва ли ще го намерите.
Веднъж основният прокурор трябвало да дава отговор за това, че дал изказвания по значими за обществото тематики, а различен път – че не е давал. Веднъж бил отговорен, че прокуратурата уведомила какво е свършено по значимо дело, а не трябвало, а различен път, че не е уведомила, а трябвало. Трети път - че информацията пристигнала, само че след време, а не когато някой в някакъв миг чака.
Остава усещането, че основният прокурор е отговорен за всичко или че някой желае да наподобява по този начин. Като се подвига пушилка към правосъдната система, всичко друго остава в мъгла.
Искането на Надежда Йорданова за предварително премахване на основния прокурор ще бъде прегледано на изключително съвещание на Висшия правосъден съвет в понеделник (4 април), откакто на 24 март бяха признати процедурните правила.
На съвещанието членовете на Висш съдебен съвет първо ще вземат решение дали предлагането дава отговор на условията на закона и дали е възможно. Това ще е първият рунд от борбата сред правосъдния министър и основния прокурор. Очакванията бяха, че той ще е първо на сцената на обществения спор. Но това не се случи.
В предлагането до Висш съдебен съвет са посочени девет случая, поради които се желае преустановяване на мандата на Иван Гешев като основен прокурор. Два от тях са свързани с постове в „ Туитър “, един с отправеното искане до Европейския парламент за имунитета на Елена Йончева, три с съответни досъдебни производства, водени в разнообразни прокуратури. Останалите се отнасят до изказвания на основния прокурор и до инструкции по отношение на работата на обвинителната власт по следствията за произшествия.
В половината от случаите обаче става дума за неща, случили се преди Гешев да стане основен прокурор, а съгласно разпоредбите, Висш съдебен съвет би трябвало да преглежда единствено изказвания за нарушавания по време на мандата му като обвинител №1. Обяснението на юристите е просто - аргументи за премахване на Гешев от поста на обвинител №1 не може да се търсят някъде във времето преди той да е встъпил в тази служба. Решаваш ще е и един главен принцип в правото - отговорността е персонална, никой не може да носи отговорност за дейностите и преценките на други хора – да вземем за пример на сътрудници, другари, родственици.
Т.е. основният прокурор, както и да се споделя той, може да носи отговорност единствено за нещо, осъществено персонално от него, а не за дейностите на магистратите или правосъдните чиновници по съответни каузи в другите прокуратури в страната. Дали този принцип е спазен Висш съдебен съвет занапред ще преценя.
Първият случай в предлагането на Йорданова е обвързван с пост в „ Туитър “ около митингите от лятото на 2020 година, в който се споделя, че прокуратурата застава „ зад законосъобразните дейности на Министерство на вътрешните работи против провокациите на платени агитки “ и че няма да разреши нарушение на конституционно открития ред от лица от престъпния контингент “. Благодари се и на „ служителите на реда, които пазят жителите “.
Веднага поражда въпроса - кой, в случай че не основният прокурор, би трябвало да отстоява законността в страната и да изисква полицията да работи в границите на пълномощията си. Предположението на министър Йорданова, че това изказване „ излъчва недвусмислено обръщение към прокурорите и е от изключително значение за тези, които ще са директно натоварени със задачата да вземат решение имало ли е по време на тези митинги превишаване на пълномощията от страна на служителите на реда или не “, е несериозно за човек с юридическа процедура.
Прокурорите се произнасят по делата въз основа на събраните в кориците им доказателства. Актовете им могат да се апелират, да се ревизират, има и правосъден надзор. Обидно е да се твърди, че наблюдаващите прокурори – хора с подготовка, с опит в използването на правото, с персонално и професионално достолепие, ще се въздействат от нещо написано в обществените мрежи или медиите дотам, че да вземат решение превратно орисите на хората. А и кариерното им развиване не зависи от основния прокурор. Това може да се види и в Закона за правосъдната власт, и в протоколите от съвещанията на Висшия правосъден съвет, и в куп решения на административните съдилища. Кариерното развиване на магистратите се дефинира от доста фактори и не зависи от мнението на един човек - от състезания, атестации, формуляри с куп индикатори за работата, от постигнатите неоправдателни присъди, от провалените каузи и прочие
В предлагането на правосъдния министър се твърди, че не е известно „ какви действителни дейности по следствие е подхванала прокуратурата за упражненото полицейско принуждение “ (а те са известни и могат да се намерят даже в интернет) а по-нататък се желае премахване на Гешев с тъкмо противоположния мотив, че прокуратурата е съобщила какво е подхванала по други знакови каузи от публичен интерес.
Явно или някой нещо е объркал в бързината или текстът е писан от разнообразни хора, които не са на едно мнение какво би трябвало да се оповестява и какво не. Може би екипът на Йорданова е трябвало да забави още малко дълго чаканото предложение, с цел да почисти несъгласията и неяснотите въз основа на българското законодателство по въпроса и практиката на Европейския съд по правата на индивида.
Изненадващо е, че част от упреците към основния прокурор са свързани с правото на изложение на позиция. От всеки началник на управителен пост и в държавната администрация, и в частния бизнес се чака да пази решенията си и подчинените си, а от хората на високи обществени длъжности - да изясняват на обществеността дейностите си и претекстовете за това.
Извън мненията за персоналното мнение на основния прокурор по един или различен въпрос, в ревюто, което Висш съдебен съвет занапред ще дискутира, прави усещане пункт №8. В случая се желае промяна на основния прокурор с претекста, че е „ утвърдил Указания за възстановяване на организацията на работа на прокуратурата по използване на наредбите на член 53 от Наказателния кодекс (НК) и член 72 от Наказателно-процесуалния кодекс “ по делата за произшествия. С напътствията било разпоредено при формиране на досъдебни производства за умишлени закононарушения по превоза да се подхващат дейности за изземване на транспортното средство като материално доказателство и да се сезира съда за налагане на запор върху автомобила.
Всеки ден престъпните летописи са цялостни със известия за кървави произшествия с жертви и ранени, за „ помилвани “ с леки присъди пияни и дрогирани водачи, лишили човешки живот, за инвалиди от произшествия или близки на жертви, които в миналото няма да получат присъденото им от съда обезщетение (кръвнина), тъй като нормално подсъдимите ненадейно се оказват голи и боси и не имат никакво имущество.
Исканията за обезпечения единствено могат да подсигуряват, че някои от потърпевшите от войната по пътищата, ще получи въпреки и малко правдивост за тъгите и страданията. Обезпеченията, запорите се постановат по преценка на съда, който може и да приеми или отхвърли предлагането на прокурора. Каква е тогава вредата от напътствията? Да не би отнетите коли да отиват напряко в двора на прокурора? Изследван ли е резултатът от работата по тези инструкции и от кого?
Ако едно напътствие не е дейно, то може да бъде поправено. Законите, ковани в Народното събрание, непрекъснато се трансформират, някои от тях - десетки пъти. Някой народен представител изпъден ли е позорно от Народното събрание за това, че е дал своя вот неприятен закон?
Всеки, в това число основният прокурор, би трябвало да носи отговорност за дейностите си, само че отстраняването на обществени персони, изключително на тримата огромни в правосъдната власт, изисква по-сериозни причини и стимулирани мнения от това, с което следва да се занимава Висш съдебен съвет. Иначе остава горчивото чувство, че в тази ситуация проблем не са съответни нарушавания на съответен човек, който от време на време нервира този или оня с изявленията си, а персоналната промяна на един основен прокурор с различен – по-мълчалив или по-сговорчив.
Нещо, от което някой ще завоюва, само че надалеч печеливши няма да са всички.
Източник: Труд
Защо политиците от ръководещата коалиция са недоволни от основния прокурор Иван Гешев и за какво правосъдният министър Надежда Йорданова желае отстраняването му? Ако потърсите отговор на този въпрос в предлагането, което министърката обещаваше да внесе във Висшия правосъден съвет още преди Коледа, само че стори това чак след два месеца и половина, едва ли ще го намерите.
Веднъж основният прокурор трябвало да дава отговор за това, че дал изказвания по значими за обществото тематики, а различен път – че не е давал. Веднъж бил отговорен, че прокуратурата уведомила какво е свършено по значимо дело, а не трябвало, а различен път, че не е уведомила, а трябвало. Трети път - че информацията пристигнала, само че след време, а не когато някой в някакъв миг чака.
Остава усещането, че основният прокурор е отговорен за всичко или че някой желае да наподобява по този начин. Като се подвига пушилка към правосъдната система, всичко друго остава в мъгла.
Искането на Надежда Йорданова за предварително премахване на основния прокурор ще бъде прегледано на изключително съвещание на Висшия правосъден съвет в понеделник (4 април), откакто на 24 март бяха признати процедурните правила.
На съвещанието членовете на Висш съдебен съвет първо ще вземат решение дали предлагането дава отговор на условията на закона и дали е възможно. Това ще е първият рунд от борбата сред правосъдния министър и основния прокурор. Очакванията бяха, че той ще е първо на сцената на обществения спор. Но това не се случи.
В предлагането до Висш съдебен съвет са посочени девет случая, поради които се желае преустановяване на мандата на Иван Гешев като основен прокурор. Два от тях са свързани с постове в „ Туитър “, един с отправеното искане до Европейския парламент за имунитета на Елена Йончева, три с съответни досъдебни производства, водени в разнообразни прокуратури. Останалите се отнасят до изказвания на основния прокурор и до инструкции по отношение на работата на обвинителната власт по следствията за произшествия.
В половината от случаите обаче става дума за неща, случили се преди Гешев да стане основен прокурор, а съгласно разпоредбите, Висш съдебен съвет би трябвало да преглежда единствено изказвания за нарушавания по време на мандата му като обвинител №1. Обяснението на юристите е просто - аргументи за премахване на Гешев от поста на обвинител №1 не може да се търсят някъде във времето преди той да е встъпил в тази служба. Решаваш ще е и един главен принцип в правото - отговорността е персонална, никой не може да носи отговорност за дейностите и преценките на други хора – да вземем за пример на сътрудници, другари, родственици.
Т.е. основният прокурор, както и да се споделя той, може да носи отговорност единствено за нещо, осъществено персонално от него, а не за дейностите на магистратите или правосъдните чиновници по съответни каузи в другите прокуратури в страната. Дали този принцип е спазен Висш съдебен съвет занапред ще преценя.
Първият случай в предлагането на Йорданова е обвързван с пост в „ Туитър “ около митингите от лятото на 2020 година, в който се споделя, че прокуратурата застава „ зад законосъобразните дейности на Министерство на вътрешните работи против провокациите на платени агитки “ и че няма да разреши нарушение на конституционно открития ред от лица от престъпния контингент “. Благодари се и на „ служителите на реда, които пазят жителите “.
Веднага поражда въпроса - кой, в случай че не основният прокурор, би трябвало да отстоява законността в страната и да изисква полицията да работи в границите на пълномощията си. Предположението на министър Йорданова, че това изказване „ излъчва недвусмислено обръщение към прокурорите и е от изключително значение за тези, които ще са директно натоварени със задачата да вземат решение имало ли е по време на тези митинги превишаване на пълномощията от страна на служителите на реда или не “, е несериозно за човек с юридическа процедура.
Прокурорите се произнасят по делата въз основа на събраните в кориците им доказателства. Актовете им могат да се апелират, да се ревизират, има и правосъден надзор. Обидно е да се твърди, че наблюдаващите прокурори – хора с подготовка, с опит в използването на правото, с персонално и професионално достолепие, ще се въздействат от нещо написано в обществените мрежи или медиите дотам, че да вземат решение превратно орисите на хората. А и кариерното им развиване не зависи от основния прокурор. Това може да се види и в Закона за правосъдната власт, и в протоколите от съвещанията на Висшия правосъден съвет, и в куп решения на административните съдилища. Кариерното развиване на магистратите се дефинира от доста фактори и не зависи от мнението на един човек - от състезания, атестации, формуляри с куп индикатори за работата, от постигнатите неоправдателни присъди, от провалените каузи и прочие
В предлагането на правосъдния министър се твърди, че не е известно „ какви действителни дейности по следствие е подхванала прокуратурата за упражненото полицейско принуждение “ (а те са известни и могат да се намерят даже в интернет) а по-нататък се желае премахване на Гешев с тъкмо противоположния мотив, че прокуратурата е съобщила какво е подхванала по други знакови каузи от публичен интерес.
Явно или някой нещо е объркал в бързината или текстът е писан от разнообразни хора, които не са на едно мнение какво би трябвало да се оповестява и какво не. Може би екипът на Йорданова е трябвало да забави още малко дълго чаканото предложение, с цел да почисти несъгласията и неяснотите въз основа на българското законодателство по въпроса и практиката на Европейския съд по правата на индивида.
Изненадващо е, че част от упреците към основния прокурор са свързани с правото на изложение на позиция. От всеки началник на управителен пост и в държавната администрация, и в частния бизнес се чака да пази решенията си и подчинените си, а от хората на високи обществени длъжности - да изясняват на обществеността дейностите си и претекстовете за това.
Извън мненията за персоналното мнение на основния прокурор по един или различен въпрос, в ревюто, което Висш съдебен съвет занапред ще дискутира, прави усещане пункт №8. В случая се желае промяна на основния прокурор с претекста, че е „ утвърдил Указания за възстановяване на организацията на работа на прокуратурата по използване на наредбите на член 53 от Наказателния кодекс (НК) и член 72 от Наказателно-процесуалния кодекс “ по делата за произшествия. С напътствията било разпоредено при формиране на досъдебни производства за умишлени закононарушения по превоза да се подхващат дейности за изземване на транспортното средство като материално доказателство и да се сезира съда за налагане на запор върху автомобила.
Всеки ден престъпните летописи са цялостни със известия за кървави произшествия с жертви и ранени, за „ помилвани “ с леки присъди пияни и дрогирани водачи, лишили човешки живот, за инвалиди от произшествия или близки на жертви, които в миналото няма да получат присъденото им от съда обезщетение (кръвнина), тъй като нормално подсъдимите ненадейно се оказват голи и боси и не имат никакво имущество.
Исканията за обезпечения единствено могат да подсигуряват, че някои от потърпевшите от войната по пътищата, ще получи въпреки и малко правдивост за тъгите и страданията. Обезпеченията, запорите се постановат по преценка на съда, който може и да приеми или отхвърли предлагането на прокурора. Каква е тогава вредата от напътствията? Да не би отнетите коли да отиват напряко в двора на прокурора? Изследван ли е резултатът от работата по тези инструкции и от кого?
Ако едно напътствие не е дейно, то може да бъде поправено. Законите, ковани в Народното събрание, непрекъснато се трансформират, някои от тях - десетки пъти. Някой народен представител изпъден ли е позорно от Народното събрание за това, че е дал своя вот неприятен закон?
Всеки, в това число основният прокурор, би трябвало да носи отговорност за дейностите си, само че отстраняването на обществени персони, изключително на тримата огромни в правосъдната власт, изисква по-сериозни причини и стимулирани мнения от това, с което следва да се занимава Висш съдебен съвет. Иначе остава горчивото чувство, че в тази ситуация проблем не са съответни нарушавания на съответен човек, който от време на време нервира този или оня с изявленията си, а персоналната промяна на един основен прокурор с различен – по-мълчалив или по-сговорчив.
Нещо, от което някой ще завоюва, само че надалеч печеливши няма да са всички.
Източник: Труд
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ