В полза на осигурените е понижаване на таксите и удръжките,

...
В полза на осигурените е понижаване на таксите и удръжките,
Коментари Харесай

Необходимо е преразглеждане на условията за ранно пенсиониране

В изгода на обезпечените е намаление на таксите и удръжките, събирани от фондовете
Размерът на пенсиите зависи от съществуването на бюджетни средства, само че и от решенията на ръководещото сега болшинство

Промените са част от данъчно-осигурителната тежест

Управляващото болшинство разгласи желанието си за промяна на пенсионната система в страната. Тази задача съставлява извънредно съществено предизвикателство, защото системата е обвързвана както с приходната, по този начин и с разходната част на консолидирания държавен бюджет. Следователно възможните промени би трябвало да бъдат оценени освен от позиция на самата система, само че и като част от данъчно-осигурителната тежест и сигналите, които тя насочва към предлагащите труд и работодателите. В актуалната публикация ще предложа някои хрумвания по отношение на пенсиите за застрахователен стаж и възраст.

Състоянието на пенсионната система

Понастоящем пенсионното обезпечаване съставлява система от три стълба. Първият от тях е наложителното обезпечаване във Фонд „ Пенсии “. Принципът на ръководство на средствата е взаимен. Т.е. регистрира се размерът на вноските за всяко обезпечено лице и това е причина за приемане право на пенсия при осъществяване на условията (зависят полът, категорията труд и т.н.). Постъпленията от осигурителни вноски се употребяват за погашение на пенсиите на актуалните пенсионери. Следователно обезпечените лица в действителност не заплащат за себе си, а за предходните генерации.

На собствен ред обаче техните пенсии няма да зависят директно от направените от тях вноски, а от тези на работещите сега, когато те имат такова право. Само че положението на обществените финанси тогава зависи от провежданата фискална политика през нескончаем интервал от време – от поддържането или отхвърли от дисциплинираност и съществуването на задължения, дефицити и фискални правила. В последна сметка размерът на пенсиите зависи от съществуването на бюджетни средства, само че и от решенията на ръководещото сега болшинство.

Политиката на увеличение на пенсиите и на обществените разноски като цяло, което се финансира не от осигурителни вноски и даже не от налози, а посредством излъчвания на дълг, безспорно слага под възходящ риск устойчивостта освен на пенсионната система, само че на обществените финанси като цяло. Поради това тя би трябвало да бъде прекратена и да бъдат подхванати ограничения, ориентирани към укрепването им, само че без да се основава обществено напрежение или да се пораждат земетресения в стопанската система.

Според признатия Закон за Държавното публично обезпечаване за 2025 година общите му разноски ще бъдат 27.4 милиарда лева, които съставляват 12.5% от упования за годината БВП. За съпоставяне - преди Коронавирус пандемията през 2019 година тези разноски са били едвам 11.7 милиарда лева или 9.7% от Брутният вътрешен продукт. Тоест за 6 години са увеличени с 2.8 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт. Аналогична е обстановката при разноските за пенсии – те нарастват от 8.2% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година до 12% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година (2.8 п.п.).

Същевременно през посочения интервал (2025 година по отношение на 2019 г.) междинната пенсия на 1 пенсионер се чака да се увеличи с съвсем 155%. През същия интервал предстоящото приблизително повишаване на показателя на потребителските цени въз основата на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите е към 41%. Следователно през обсъждания интервал покупателната дарба на междинната пенсия е повишена с 80%. Освен това най-голямото процентно повишаване се случи при най-ниските пенсии, получателите на които по принцип са измежду най-уязвимите обществени групи.

В резултат от измененията през последните години коефициентът на заменяне на чистия приход преди пенсиониране с пенсия е близо 70%, което е над междинната стойност за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване и е доста по-висок от тази в Съединените щати и Обединеното кралство, по-висок е от съотношението в Швеция, която обичайно е образец за обществена страна, и се приближава до този във Франция. Тоест по отношение на стандарта на живот в България, обезпечен от работните заплати, този от междинната пенсия не е невисок.



Пенсии не зависят директно от направените от самите пенсионери вноски, а от тези на работещите сега.

На пръв взор това наподобява добра вест, само че в действителност тя е такава единствено в кратковременен интервал. Тъй като приходите на държавното публично обезпечаване и по-конкретно на Фонд „ Пенсии “ напълно не са задоволителни, с цел да обезпечат нужното финансиране за сегашния размер на пенсиите. Всъщност дефицитът във фонда се покрива посредством трансфер от държавния бюджет, който през 2025 година се планува да бъде 11.7 милиарда лева Тоест приходите на фонда, които съвсем напълно са от осигурителни вноски (10 милиарда лева.), не биха стигнали за погашение даже на половината от плануваните пенсии (по-точно те са 46% от разноските на фонда за пенсии).

Следователно, в случай че само приходите от осигуровки се използваха за изплащането на пенсиите, междинната пенсия би била към 450 лева през 2025 година Ако пък прехвърлянето към фонд „ Пенсии “ трябваше да бъде сгънат, тъй че консолидираният бюджет да е уравновесен, тогава междинната пенсия би била под 690 лева, а прехвърлянето от държавния бюджет към момента би бил с огромен размер - съвсем 5.3 милиарда лева

Вторият дирек на пенсионната система също съставлява наложително, само че към този момент в допълнение обезпечаване. Неговият главен принцип е финансов. Това значи, че вноските се натрупват в универсални (а за първа и второкласен труд и в професионални) пенсионни фондове по самостоятелни партиди. Те се влагат и при приемане на право стартира изплащането на втора пенсия, която добавя тази от ДОО. Размерът на получената пенсия по този метод зависи от вложените суми през осигурителния интервал, от платените такси и удръжки, от осъществената рентабилност и от типа пенсия. Освен това насъбраните суми се наследяват.

Един от проблемите при тези пенсии е, че размерът на вноските е доста по-нисък от тези за Фонд „ Пенсии “ при трета категория труд – надлежно общо 5% против 14.8% по отношение на осигурителния приход. Освен това пенсионните фондове събират удръжки още преди да влагат средствата в оптимален размер до 3.75% и начисляват капиталова такса с оптимален размер до 0.75% върху чистите активи на фонда – т.е. тя се начислява всяка година върху размера на насъбраните средства без значение от постигнатата рентабилност.

По този метод, в случай че фондът начислява оптималните разрешени размери и осъществя приблизителна средногодишна рентабилност 1.1% за интервала, то при вноски от 1000 лева всяка година след 20 години обезпеченото лице ще има по партидата си тъкмо 20 хиляди лева, колкото е внесло през целия интервал. В същото време фондът ще е осъществил 750 лева доходи от такси и съвсем 1570 лева от удръжки (въпреки по-малкия % те се начисляват върху възходяща сума поради новопостъпилите вноски) и по този начин за целия интервал фондът ще е събрал над 2300 лева, без да е изкарал даже лев за своя клиент. Ако средногодишната рентабилност е по-ниска, тогава клиентът в края на 20-годишния интервал ще разполага по партидата си с по-малко пари от направените вноски.

За адресирането на този проблем и поради предстоящите ниски пенсии в нормативната уредба е планувано, че фондовете би трябвало да начисляват минимална рентабилност за всеки 2-годишен интервал, която се дефинира от регулаторния орган. От друга страна вложенията на тези фондове са лимитирани съгласно типа и относителния дял на обособените типове активи в портфейлите, което е направено за разбиране на по-консервативен метод, защото тези средства имат обществен темперамент.
Третият дирек съставлява в допълнение непринудено обезпечаване, т.е. той е тип инвестиция, която се предизвиква посредством данъчни облекчения, какъвто е казусът и при персоналното обезпечаване със пестелив темперамент.

Какви ограничения могат да бъдат подхванати по отношение на първия и втория дирек преди увеличението на осигурителната тежест и на пенсионната възраст?

Един значим миг, който нормално се пропуща, е, че правото на пенсия е обезпечено след осъществяването на съответните условия, до момента в който правото на нарастване на пенсията съгласно така наречен Швейцарско или друго предписание не е. Както показах към този момент, решението за размера на пенсиите е политическо и би следвало да е съобразено със положението на пенсионната система и на консолидирания бюджет.

Това значи, че когато дефицитите във Фонд „ Пенсии “ и в консолидираната фискална стратегия са прекомерно огромни и заради това се нарушават наредбите на Закона за обществените финанси в частта му по отношение на фискалните правила за недостига и разноските, тогава пенсиите могат да бъдат увеличавани с по-малък % – да вземем за пример с този на предстоящата инфлация за идната година или малко по-висок (до 1 п.п.), а при рецесия даже да бъдат намалявани. До преодоляване на посочените дефицити темпът на повишаване на разноските за пенсии би трябвало да бъде по-нисък от този на растежа на приходите от осигурителни вноски. След това тези темпове могат да се изравнят.

Това би следвало да се случи дружно с други промени за преодоляване на бюджетните разноски в рамките на 40% от Брутният вътрешен продукт с включени разноски за сметка на Европейския съюз и национално съфинансиране. Трябва да спре използването на неофициалните правила за установяване на най-малък дял от Брутният вътрешен продукт на разноските за обособени функционалности както и такива за индексиране на заплати в бюджетния бранш по отношение на междинната за страната за предишен интервал. Също по този начин през интервала на консолидация бюджетните заплати би трябвало да се усилват с темпа на предстоящата инфлация.

Необходими са промени и в разходната част на ДОО посредством преразглеждане на инвалидните пенсии и на изискванията за ранното пенсиониране в секторите, в които след формалното си пенсиониране не престават да работят огромен брой заети преди този момент на същите позиции (признак, че в действителност работата не е толкоз натоварваща).

При втория дирек комфортен миг е да бъдат въведени така наречен мултифондове. Тази концепция се разисква от доста години. По своята същина тя дава опция за избор на обезпечените лица сред разнообразни портфейли според от определения рисков профил и упования период до пенсия. Въвеждането им би разрешило реализирането на по-висока рентабилност, само че ще бъде обвързвано с по-високи разноски за ръководство.

Следващата мярка в интерес на обезпечените лица е понижаването на оптималния размер на капиталовите такси и удръжките, събирани от фондовете. Това е разумно заради обстоятелството, че както вноските, по този начин и насъбраните по партидите суми са се усили доста след 2019 година, когато са влезнали в действие последните намаления.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА 01
Пенсионните фондове събират удръжки още преди да влагат средствата в размер до 3.75% и капиталова такса в размер до 0.75% върху чистите активи.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА 01-1 МАЛКАТА СНИМКА ВЪТРЕ В ТЕКСТА
Пенсии не зависят директно от направените от самите пенсионери вноски, а от тези на работещите сега.

trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР