Валерия Велева: Без милост! Аз идвам и водя ада със себе си!
" В политиката Слави Трифонов и Има Такъв Народ се държат разрушително. На тях не може да се разчита, тъй като няма поредни дейности ".
Днес това го признават анализатори и публицисти, които до преди две години бяха апологети на шоумена, виждайки в него новия избавител, който ще изрине старите партии и омразните им водачи и ще възвести новите политически нрави в изстраданато ни Отечество.
Това, което направи в този момент Трифонов - първо изтегли министрите си от кабинета " Петков " и провокира сполучливия избор на съмнение, а след това се отдръпна и от договарянията за сформиране на кабинет с третия мандат, не е изненада. Тези, които познават шоумена, са наясно с разрушителната му сила, която няма нищо обща с качествата, които би трябвало да има един политик.
На 4 април 2021 година гневът на част от обществото изтласка на върха на политическите настроения шоуменът, артистът и водещ на най-популярното сатирично шоу у нас Слави Трифонов, стоварвайки на плещите му отговорността за съдбините на страната.
Без да се появи пред гласоподавателите, без да даде нито едно изявление или да влезе в политически спор Слави Трифонов завоюва сърцата на 562 000 българи, които му дадоха доверието си. Слави провали този късмет. Три месеца по-късно още повече - над 600 000 българи още веднъж му гласоподаваха доверие. След няколко месеца и този късмет се търкулна в канавката на историята.
Едни недоумяваха, други се питаха що за човек е Слави, трети към този момент бяха гневни. Замаяни от ореола му на герой против статуквото никой не се сети, че Слави следваше един от законите на шоубизнеса: „ Колкото си по-далеч, толкоз си по-желан. Колкото си по-недостижим и по-малко се знае за теб, толкоз си по-интересен " и прочувствено продаде на гласоподавателите си своята " фабрика за фантазии ", която по негови самопризнания " работи най-вече с пари ".
Днес тази фабрика работи като политически ураган, унищожавйки всичко, до което се допре. Но преди година-две голямото болшинство не искаше да прозре истината.
На 07 април 2021 в Епицентър. бг излезе публикацията ми " Пиянството на половин народ. Предстои зрелищен театър ".
Три месеца по-късно, на 15 юли 2021, написах опит за портрет на политика-шоумен под заглавие: " Политиката за Трифонов - 7/8 и ще си легнала. Късно го схванаха... "
Днес нищо към това не бих прибавила и по тази причина си разрешавам да обявявам още веднъж елементи от тези разбори с една-единствена цел - да си отговорим на въпроса за какво в политиката Слави Трифонов проваля всичко, до което се допре:
ОБСЕБВАЩО АНТИ-ВСИЧКО И БОЛЕЗНЕН " АЗ "
Коментаторите - анализатори и политици, търсеха логичност и от малко малко някаква политика в държанието на Трифонов. Търсеха смисъл, виждаха нечия дълга ръка, взираха се да намерят " другото ", което Трифонов обещаваше преди изборите.
И това е грешката им.
Защото в дейностите на Трифонов няма политика. Няма логичност. Няма чувство за част от общото. Има успореден свят, който демонизира мейнстрийм-поведението, има отказване на естаблишмънта, страната и нейните институции. Има завладяващо атни-всичко, което е друго от него. Има боязън от следващ личностен неуспех, затулен зад демонстративна, брутална настъпателност.
И всичко това съчетано с нарцистичен, мъчителен " АЗ ", който 25 години влизаше всяка вечер през тв приемника в главите на българите и с навъсен звук им насаждаше своя инфантилизъм, своята експанзия, чалгата и тъпите скечове, с които осмиваше всичко и всички и разрушаваше същностната тъкан на българската нация.
" Аз съм върхът на иглата " - в шоубизнеса, в малкия екран, а в този момент 657 824 българи ме качиха и на върха в страната - това е мисленето на Слави Трифонов и той в никакъв случай не го е криел. Както и в никакъв случай не е криел правилото си: " Ставам политик, тъй като съм срещу политиката ", който останалите политици не осмислиха какво значи и какво води след себе си.
Проблемът е, че това разрушително светоусещане се харесва на голяма част от хората, които от дълго време и справедливо ненавиждат партиите. Те гласоподават безусловно ирационално и се кефят, че се откри един, който да натрие носа на омразните политици.
Трагедия за България е, че отвращението към партиите изтласка точно Трифонов с неговата детска разрушителна сила на политическата сцена. И в случай че той не бъде спрян, това ще има чудовищни последствия за обществото. Защото, в случай че до момента се възмущавахме от властническото ръководство на Борисов и заканата е да бъде " изчегъртано ", то на негово място отваряме необятно вратата за властническото мислене на Трифонов. Заменяме един деспот с различен, който обаче желае да ни се показа като отричане на първия.
И тук е огромната илюзия.
Слави не е смяната!
Слави е властническите Костов+Борисов+комплексираното му Его!
А Егото му не знае по какъв начин да води разговор, което в политиката е главно условие. Не може да си фантазираш парламентарно болшинство от чисти и почтени политици и с неналичието му да оправдаваш политическото си изтощение. Шоуменът нито може да сформира кабинет, нито да ръководи страна. Той не е програмиран за това, програмиран е да бъде патерица. Разминаването сред " аз желая " и " аз мога " е отчайващо. Тази действителност ражда днешния драматизъм на политическата сцена у нас.
Още по-голям проблем е, че някои политически водачи се подлъгаха в упованието си за политическо партньорство с Трифонов. Без да е бил на митинга от 2020, той им открадна митинга. Профанизира настояванията на митинга. И в този момент, когато фарисейски им се изсмя и безусловно ги занули пред електората, те просто не знаят какво да вършат.
Ядосаха се. Разграничиха се.
Но тайничко чакат, надяват се той " да се поправи ", да ги предложения за разговор, да ги признае за сподвижни нему фактори. Не, това няма да се случи!
Партията му Има Такъв Народ, пратена да „ изчегърта “ статуквото, се отхвърли от всичките си гръмки обещания: от мажоритарния избор, от електронното гласоподаване, отхвърли се да понижава броя на депутатите до 120 души, отхвърли се даже да направи опит за сформиране на държавно управление.
БОЛКАТА, КАТО ПРАВИ ЛИЦЕТО МУ СИВО-СИНКАВО
Трифонов няма да се промени, нито ще отстъпи от метода, по който изправи всички политически партии пред стената.
Трифонов си отмъщава посредством вота на българите. Той е ядосан на живота си, ядосан е на персоналното си положение, ядосан е на патериците, които висят на стената над главата му, ядосан е на болката, която прави лицето му " сиво-синкаво ". И желае да санкционира! По свои закони. Като талибаните. Неговото схващане за политиката и демокрацията е същото, каквото е отношението му към чиновниците в личната му компания - който не ме харесва, да си върви. А тези пък, които са с него, са като него.
Затова той не може да осмисли, че една секта от 65 души не е в положение да диктува на останалите. Затова Тошко Йорданов хейти в мрежата всички политици, вместо да откри път за разговор. Затова вършат описи на тези, които ги подлагат на критика.
И ненавиждат!
И Слави и хората към него, които сътвориха своя едноличен популистки план, ненавиждат политиката в България и демонстрират, че не желаят нищо политическо. " Ще възстановя законността и парламентарната народна власт ", заричаше се Трифонов и в това време по един невиждано ароганен метод предложи кабинет през фейсбука. Но за него това е обикновено. Кой го избра този кабинет, има ли партиен орган, който да го е одобрил - по този начин, както изисква партийната народна власт. Не! Но това не е проблем за ИНТ. Защото това не е естествена партия. И не може да очакваш от нея обикновено политическо държание.
НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДЕБАТ С ТРИФОНОВ, ТОЙ Е НЕСПОСОБЕН
Не очаквайте Слави Трифонов да седне и да договаря с който и да било за каквото и да е. Той е некадърен на спор. Той няма нерви да изслушва хората. Той няма нерви даже да води свястно изявление, тъй като не изчаква да чуе какво му дава отговор събеседникът. Той е взривен от вътрешния си яд към света и в това време е некадърен да преодолее естествения си популизъм и инфантилизъм.
Затова Трифонов е некадърен да извърши голямата историческа задача, с която го натовари вотът на българите.
Противоречето сред думи и каузи при него е фрапиращо. Обявава се срещу обединенията, а предлага за министър председател човек-символ на отречената Тройната коалиция. Обявава се за промяна на системата, само че в политическия му мироглед промяната опира до таблети за учениците и изпращането на " северомакедонец " в космоса!?! (Даже Заев му скочи за незнанието.)
Това демонстрира дълбоката политическа неплатежоспособност на шоумена и партията му и недоумение на процесите в страната. За тях политиката е като бизнеса - даваш-взимаш, в случай че може и да прецакаш. Тук е заровено обяснението, за какво Трифонов не е в положение да осмисли, че сътрудниците му желаят първо политики, а след това да се търсят хората, които ще ги осъществят.
НОВ ДИКТАТОР В ПОЛИТИКАТА
Властта носи голям ангажимент, изисква голям екип и голям потенциал от знания. Властта не познава признателност, не провокира ръкопляскания. А следва да се взимат тежки решения, за които би трябвало да се търси единодушие и да се вършат взаимни отстъпки. Това е срещу характера на Слави Трифонов, който е деспот в своята компания и постоянно го е подчертавал.
Той мъчно води разговор, не обича да влиза в спор и чува единствено персоналното си мнение, не умее да съчетава спора и компромиса, които са наложителни на публичната сцена. Слави по този начин и не се научи, че в политиката важи правилото за изкуството на вероятното, а не на мечтаното.
Парламентаризмът изисква нов вид старания, разнообразни от песните и смешките, всекидневно настойчиво отстояване на личната идейна база и цели посредством способени представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен вид активност води до неуспех.
ПАРТИИТЕ - ИЗПРАВЕНИ ДО СТЕНАТА
Трифонов взриви политическиия разговор в страната, а без разговор нищо не може да се реализира. Спасението е единствено едно - връщане към естественото политическо другарство, обществено и без заиграване. Ако Има Такъв Народ не желае да бъде част от този разговор - тази партия сама ще се изолира. След като Слави отдръпна наминирания за министър председател Николай Василев от Има Такъв Народ подчертаха, че няма да търсят разговор с никого, няма да търсят сътрудници и няма да разрешат кандидатурата за министър председател и съставът на кабинета да бъдат съгласувани с някого. Депутатите на Има Такъв Народ не бяха известени нито за първото, нито за второто му политическо деяние.
Така Има Такъв Народ изправи всички против себе си.
В същото време политическите гафове на Трифонов стабилизираха Борисов и ГЕРБ. В Народното събрание депутатите на ГЕРБ са съответни, те са като на полесражение и реагират на всеки неверен ход на дилетантите. И към този миг печелившият от фантазиите и политическите дейности на Трифонов е единствено един – Борисов, който се върна в играта.
Още през 1998 година в едно изявление от 4 април, Слави Трифонов ми беше признал: " Имам си своите комплекси, недостатъци. Избухлив съм. Малко са хората, на които не съм се карал. Е, след това скърбя само че... Аз съм изживял славата, знаеш ли какъв брой е мъчно? Всички те познават. Не съм имал власт обаче. Представяш ли си какъв брой пари потичат към властта? Можеш да направиш каквото си искаш. "
Е, 23 години по-късно Слави сбъдна фантазията си - прибави властта и парите към славата си. Но това се стовари като проклинание над главата му. За страдание - проклятието застигна и страната. Защото се извърши пророчеството, което е татуирано на гърба му за безконечни времена: No mercy! I am coming and hell is coming with me! (Без благосклонност! Аз пристигам и повеждам пъкъла със себе си!)
Днес това го признават анализатори и публицисти, които до преди две години бяха апологети на шоумена, виждайки в него новия избавител, който ще изрине старите партии и омразните им водачи и ще възвести новите политически нрави в изстраданато ни Отечество.
Това, което направи в този момент Трифонов - първо изтегли министрите си от кабинета " Петков " и провокира сполучливия избор на съмнение, а след това се отдръпна и от договарянията за сформиране на кабинет с третия мандат, не е изненада. Тези, които познават шоумена, са наясно с разрушителната му сила, която няма нищо обща с качествата, които би трябвало да има един политик.
На 4 април 2021 година гневът на част от обществото изтласка на върха на политическите настроения шоуменът, артистът и водещ на най-популярното сатирично шоу у нас Слави Трифонов, стоварвайки на плещите му отговорността за съдбините на страната.
Без да се появи пред гласоподавателите, без да даде нито едно изявление или да влезе в политически спор Слави Трифонов завоюва сърцата на 562 000 българи, които му дадоха доверието си. Слави провали този късмет. Три месеца по-късно още повече - над 600 000 българи още веднъж му гласоподаваха доверие. След няколко месеца и този късмет се търкулна в канавката на историята.
Едни недоумяваха, други се питаха що за човек е Слави, трети към този момент бяха гневни. Замаяни от ореола му на герой против статуквото никой не се сети, че Слави следваше един от законите на шоубизнеса: „ Колкото си по-далеч, толкоз си по-желан. Колкото си по-недостижим и по-малко се знае за теб, толкоз си по-интересен " и прочувствено продаде на гласоподавателите си своята " фабрика за фантазии ", която по негови самопризнания " работи най-вече с пари ".
Днес тази фабрика работи като политически ураган, унищожавйки всичко, до което се допре. Но преди година-две голямото болшинство не искаше да прозре истината.
На 07 април 2021 в Епицентър. бг излезе публикацията ми " Пиянството на половин народ. Предстои зрелищен театър ".
Три месеца по-късно, на 15 юли 2021, написах опит за портрет на политика-шоумен под заглавие: " Политиката за Трифонов - 7/8 и ще си легнала. Късно го схванаха... "
Днес нищо към това не бих прибавила и по тази причина си разрешавам да обявявам още веднъж елементи от тези разбори с една-единствена цел - да си отговорим на въпроса за какво в политиката Слави Трифонов проваля всичко, до което се допре:
ОБСЕБВАЩО АНТИ-ВСИЧКО И БОЛЕЗНЕН " АЗ "
Коментаторите - анализатори и политици, търсеха логичност и от малко малко някаква политика в държанието на Трифонов. Търсеха смисъл, виждаха нечия дълга ръка, взираха се да намерят " другото ", което Трифонов обещаваше преди изборите.
И това е грешката им.
Защото в дейностите на Трифонов няма политика. Няма логичност. Няма чувство за част от общото. Има успореден свят, който демонизира мейнстрийм-поведението, има отказване на естаблишмънта, страната и нейните институции. Има завладяващо атни-всичко, което е друго от него. Има боязън от следващ личностен неуспех, затулен зад демонстративна, брутална настъпателност.
И всичко това съчетано с нарцистичен, мъчителен " АЗ ", който 25 години влизаше всяка вечер през тв приемника в главите на българите и с навъсен звук им насаждаше своя инфантилизъм, своята експанзия, чалгата и тъпите скечове, с които осмиваше всичко и всички и разрушаваше същностната тъкан на българската нация.
" Аз съм върхът на иглата " - в шоубизнеса, в малкия екран, а в този момент 657 824 българи ме качиха и на върха в страната - това е мисленето на Слави Трифонов и той в никакъв случай не го е криел. Както и в никакъв случай не е криел правилото си: " Ставам политик, тъй като съм срещу политиката ", който останалите политици не осмислиха какво значи и какво води след себе си.
Проблемът е, че това разрушително светоусещане се харесва на голяма част от хората, които от дълго време и справедливо ненавиждат партиите. Те гласоподават безусловно ирационално и се кефят, че се откри един, който да натрие носа на омразните политици.
Трагедия за България е, че отвращението към партиите изтласка точно Трифонов с неговата детска разрушителна сила на политическата сцена. И в случай че той не бъде спрян, това ще има чудовищни последствия за обществото. Защото, в случай че до момента се възмущавахме от властническото ръководство на Борисов и заканата е да бъде " изчегъртано ", то на негово място отваряме необятно вратата за властническото мислене на Трифонов. Заменяме един деспот с различен, който обаче желае да ни се показа като отричане на първия.
И тук е огромната илюзия.
Слави не е смяната!
Слави е властническите Костов+Борисов+комплексираното му Его!
А Егото му не знае по какъв начин да води разговор, което в политиката е главно условие. Не може да си фантазираш парламентарно болшинство от чисти и почтени политици и с неналичието му да оправдаваш политическото си изтощение. Шоуменът нито може да сформира кабинет, нито да ръководи страна. Той не е програмиран за това, програмиран е да бъде патерица. Разминаването сред " аз желая " и " аз мога " е отчайващо. Тази действителност ражда днешния драматизъм на политическата сцена у нас.
Още по-голям проблем е, че някои политически водачи се подлъгаха в упованието си за политическо партньорство с Трифонов. Без да е бил на митинга от 2020, той им открадна митинга. Профанизира настояванията на митинга. И в този момент, когато фарисейски им се изсмя и безусловно ги занули пред електората, те просто не знаят какво да вършат.
Ядосаха се. Разграничиха се.
Но тайничко чакат, надяват се той " да се поправи ", да ги предложения за разговор, да ги признае за сподвижни нему фактори. Не, това няма да се случи!
Партията му Има Такъв Народ, пратена да „ изчегърта “ статуквото, се отхвърли от всичките си гръмки обещания: от мажоритарния избор, от електронното гласоподаване, отхвърли се да понижава броя на депутатите до 120 души, отхвърли се даже да направи опит за сформиране на държавно управление.
БОЛКАТА, КАТО ПРАВИ ЛИЦЕТО МУ СИВО-СИНКАВО
Трифонов няма да се промени, нито ще отстъпи от метода, по който изправи всички политически партии пред стената.
Трифонов си отмъщава посредством вота на българите. Той е ядосан на живота си, ядосан е на персоналното си положение, ядосан е на патериците, които висят на стената над главата му, ядосан е на болката, която прави лицето му " сиво-синкаво ". И желае да санкционира! По свои закони. Като талибаните. Неговото схващане за политиката и демокрацията е същото, каквото е отношението му към чиновниците в личната му компания - който не ме харесва, да си върви. А тези пък, които са с него, са като него.
Затова той не може да осмисли, че една секта от 65 души не е в положение да диктува на останалите. Затова Тошко Йорданов хейти в мрежата всички политици, вместо да откри път за разговор. Затова вършат описи на тези, които ги подлагат на критика.
И ненавиждат!
И Слави и хората към него, които сътвориха своя едноличен популистки план, ненавиждат политиката в България и демонстрират, че не желаят нищо политическо. " Ще възстановя законността и парламентарната народна власт ", заричаше се Трифонов и в това време по един невиждано ароганен метод предложи кабинет през фейсбука. Но за него това е обикновено. Кой го избра този кабинет, има ли партиен орган, който да го е одобрил - по този начин, както изисква партийната народна власт. Не! Но това не е проблем за ИНТ. Защото това не е естествена партия. И не може да очакваш от нея обикновено политическо държание.
НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДЕБАТ С ТРИФОНОВ, ТОЙ Е НЕСПОСОБЕН
Не очаквайте Слави Трифонов да седне и да договаря с който и да било за каквото и да е. Той е некадърен на спор. Той няма нерви да изслушва хората. Той няма нерви даже да води свястно изявление, тъй като не изчаква да чуе какво му дава отговор събеседникът. Той е взривен от вътрешния си яд към света и в това време е некадърен да преодолее естествения си популизъм и инфантилизъм.
Затова Трифонов е некадърен да извърши голямата историческа задача, с която го натовари вотът на българите.
Противоречето сред думи и каузи при него е фрапиращо. Обявава се срещу обединенията, а предлага за министър председател човек-символ на отречената Тройната коалиция. Обявава се за промяна на системата, само че в политическия му мироглед промяната опира до таблети за учениците и изпращането на " северомакедонец " в космоса!?! (Даже Заев му скочи за незнанието.)
Това демонстрира дълбоката политическа неплатежоспособност на шоумена и партията му и недоумение на процесите в страната. За тях политиката е като бизнеса - даваш-взимаш, в случай че може и да прецакаш. Тук е заровено обяснението, за какво Трифонов не е в положение да осмисли, че сътрудниците му желаят първо политики, а след това да се търсят хората, които ще ги осъществят.
НОВ ДИКТАТОР В ПОЛИТИКАТА
Властта носи голям ангажимент, изисква голям екип и голям потенциал от знания. Властта не познава признателност, не провокира ръкопляскания. А следва да се взимат тежки решения, за които би трябвало да се търси единодушие и да се вършат взаимни отстъпки. Това е срещу характера на Слави Трифонов, който е деспот в своята компания и постоянно го е подчертавал.
Той мъчно води разговор, не обича да влиза в спор и чува единствено персоналното си мнение, не умее да съчетава спора и компромиса, които са наложителни на публичната сцена. Слави по този начин и не се научи, че в политиката важи правилото за изкуството на вероятното, а не на мечтаното.
Парламентаризмът изисква нов вид старания, разнообразни от песните и смешките, всекидневно настойчиво отстояване на личната идейна база и цели посредством способени представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен вид активност води до неуспех.
ПАРТИИТЕ - ИЗПРАВЕНИ ДО СТЕНАТА
Трифонов взриви политическиия разговор в страната, а без разговор нищо не може да се реализира. Спасението е единствено едно - връщане към естественото политическо другарство, обществено и без заиграване. Ако Има Такъв Народ не желае да бъде част от този разговор - тази партия сама ще се изолира. След като Слави отдръпна наминирания за министър председател Николай Василев от Има Такъв Народ подчертаха, че няма да търсят разговор с никого, няма да търсят сътрудници и няма да разрешат кандидатурата за министър председател и съставът на кабинета да бъдат съгласувани с някого. Депутатите на Има Такъв Народ не бяха известени нито за първото, нито за второто му политическо деяние.
Така Има Такъв Народ изправи всички против себе си.
В същото време политическите гафове на Трифонов стабилизираха Борисов и ГЕРБ. В Народното събрание депутатите на ГЕРБ са съответни, те са като на полесражение и реагират на всеки неверен ход на дилетантите. И към този миг печелившият от фантазиите и политическите дейности на Трифонов е единствено един – Борисов, който се върна в играта.
Още през 1998 година в едно изявление от 4 април, Слави Трифонов ми беше признал: " Имам си своите комплекси, недостатъци. Избухлив съм. Малко са хората, на които не съм се карал. Е, след това скърбя само че... Аз съм изживял славата, знаеш ли какъв брой е мъчно? Всички те познават. Не съм имал власт обаче. Представяш ли си какъв брой пари потичат към властта? Можеш да направиш каквото си искаш. "
Е, 23 години по-късно Слави сбъдна фантазията си - прибави властта и парите към славата си. Но това се стовари като проклинание над главата му. За страдание - проклятието застигна и страната. Защото се извърши пророчеството, което е татуирано на гърба му за безконечни времена: No mercy! I am coming and hell is coming with me! (Без благосклонност! Аз пристигам и повеждам пъкъла със себе си!)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ