Феноменът Шойбле
В политиката е като в спорта: вторият не интересува никого. Но има и изключения - Волфганг Шойбле нито е бил канцлер, нито президент, само че разполага с голямо въздействие и безспорна поддръжка. На 18 септември той навърши 75 години.
Авторитетът му е именит. Но това ни минимум не се дължи на напредналата му възраст, която към момента не го кара да мисли за слизане от политическата сцена. Член е на Бундестага от 1972 година - когато Хелмут Кол се лимитира с провинциалната политика, а Ангела Меркел още върви на учебно заведение. За Волфганг Шойбле несъмнено може да се каже, че е човекът-история, въпреки в никакъв случай не заемал челното място.
Неговата орис е повлияна от две имена: Кол и Меркел. Първият се задържа много дълго на власт, а втората - изненадващо за мнозина - влезе във властта прекомерно рано. Шойбле, който първо бе считан за нещо като престолонаследник, а по-късно - за старейшина измежду държавниците, по този начин и не съумя да измине пътя до канцлерството. Но към този момент над 30 години е един от решаващите фактори в ръководството на Федералната република.
Пътят на Шойбле
Още от дребен бъдещият финансов специалист, който е наследник на данъчен консултант, се оправя добре с числата и след това приключва стопанска система и право. Защитава докторска работа на тематика "Одиторска активност ", след което постъпва на работа във финансовата работа на родния си град Фрайбург. През 1984 година Хелмут Кол го изтегля в Бон и го прави шеф на канцлерската администрация. Скоро младият Шойбле демонстрира уменията си на началник и през 1989 година е заплатен с поста вътрешен министър.
Съдбата му отрежда и друга значима роля - договаря изискванията за Обединението на двете немски страни. Като неговият жанр проличава доста ясно в крайния резултат - обединена Германия взема максимума от остарялата Федерална република и допустимо минимум от някогашната Германска демократична република. И по този начин сметките излизат, а договорът за Обединението на Германия се трансформира в един от шедьоврите в кариерата на Шойбле.
Намесата на ориста
В края на октомври 1990 година, единствено девет дни след Обединението на Германия, психологично болен мъж стреля против Шойбле. Този случай е на път да постави завършек на кариерата му, само че той съумява да се завърне на политическата сцена и няколко месеца по-късно изнася най-забележителната си тирада в Бундестага. Благодарение на нея за столица е определен Берлин - Бон отстъпва.
Още преди края на ръководството на Хелмут Кол през 1998 година, Волфганг Шойбле е считан за негов правоприемник на канцлерския пост. Но аферата с черните каси на ХДС му нанася сериозна щета - без да има съответна виновност, той е пострадал в качеството си на представител на остарялата политическа класа. Връзката с Кол е прекратена, а тази с Ангела Меркел наподобява обременена още през цялото време. Меркел употребява краткотрайната уязвимост на партията, промяната на Кол и повредения имидж на Шойбле, с цел да посегне към властта. Не след дълго Шойбле ще бъде заставен да сдаде лидерския пост в партията и да го даде на Меркел. Тогава наподобява, че с ерата Кол изтича и времето на Шойбле. Но ориста взема решение друго.
Това, че той толкоз дълготрайно време дава отговор за финансите под ръководството на Меркел, евентуално се дължи на обстоятелството, че и двамата се отнасят с почитание към работата на другия. Меркел се нуждае от качествата на Шойбле в борбата за еврото, в това число тъй като общата валута е и политическо средство за Германия. Шойбле от своя страна не може да надскочи Меркел, само че е незаменима фигура в кабинета. Той знае цената си и може да си разреши да работи суверенно.
Политиката като тласък
Може би от благоговение, почитание или тъй като е нещо като тематика табу, през днешния ден никой в Берлин не си задава въпроса по кое време Шойбле ще слезе от политическата сцена. На 18.9.2017 той стана на 75 години. Но пък към края на мандата си канцлерът Конрад Аденауер бе на 87.
Шойбле не обича да разкрива желанията си. Както декларира - за него политиката е пристрастеност. И тя нееднократно му е пособия да превъзмогне това, че е прикрепен към инвалидната количка. Когато го попитат за бъдещите му проекти, заобикаля отговорите - евентуално избира да резервира силите си за сериозните борби, в които му се постанова да влиза непрекъснато както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект.
Авторитетът му е именит. Но това ни минимум не се дължи на напредналата му възраст, която към момента не го кара да мисли за слизане от политическата сцена. Член е на Бундестага от 1972 година - когато Хелмут Кол се лимитира с провинциалната политика, а Ангела Меркел още върви на учебно заведение. За Волфганг Шойбле несъмнено може да се каже, че е човекът-история, въпреки в никакъв случай не заемал челното място.
Неговата орис е повлияна от две имена: Кол и Меркел. Първият се задържа много дълго на власт, а втората - изненадващо за мнозина - влезе във властта прекомерно рано. Шойбле, който първо бе считан за нещо като престолонаследник, а по-късно - за старейшина измежду държавниците, по този начин и не съумя да измине пътя до канцлерството. Но към този момент над 30 години е един от решаващите фактори в ръководството на Федералната република.
Пътят на Шойбле
Още от дребен бъдещият финансов специалист, който е наследник на данъчен консултант, се оправя добре с числата и след това приключва стопанска система и право. Защитава докторска работа на тематика "Одиторска активност ", след което постъпва на работа във финансовата работа на родния си град Фрайбург. През 1984 година Хелмут Кол го изтегля в Бон и го прави шеф на канцлерската администрация. Скоро младият Шойбле демонстрира уменията си на началник и през 1989 година е заплатен с поста вътрешен министър.
Съдбата му отрежда и друга значима роля - договаря изискванията за Обединението на двете немски страни. Като неговият жанр проличава доста ясно в крайния резултат - обединена Германия взема максимума от остарялата Федерална република и допустимо минимум от някогашната Германска демократична република. И по този начин сметките излизат, а договорът за Обединението на Германия се трансформира в един от шедьоврите в кариерата на Шойбле.
Намесата на ориста
В края на октомври 1990 година, единствено девет дни след Обединението на Германия, психологично болен мъж стреля против Шойбле. Този случай е на път да постави завършек на кариерата му, само че той съумява да се завърне на политическата сцена и няколко месеца по-късно изнася най-забележителната си тирада в Бундестага. Благодарение на нея за столица е определен Берлин - Бон отстъпва.
Още преди края на ръководството на Хелмут Кол през 1998 година, Волфганг Шойбле е считан за негов правоприемник на канцлерския пост. Но аферата с черните каси на ХДС му нанася сериозна щета - без да има съответна виновност, той е пострадал в качеството си на представител на остарялата политическа класа. Връзката с Кол е прекратена, а тази с Ангела Меркел наподобява обременена още през цялото време. Меркел употребява краткотрайната уязвимост на партията, промяната на Кол и повредения имидж на Шойбле, с цел да посегне към властта. Не след дълго Шойбле ще бъде заставен да сдаде лидерския пост в партията и да го даде на Меркел. Тогава наподобява, че с ерата Кол изтича и времето на Шойбле. Но ориста взема решение друго.
Това, че той толкоз дълготрайно време дава отговор за финансите под ръководството на Меркел, евентуално се дължи на обстоятелството, че и двамата се отнасят с почитание към работата на другия. Меркел се нуждае от качествата на Шойбле в борбата за еврото, в това число тъй като общата валута е и политическо средство за Германия. Шойбле от своя страна не може да надскочи Меркел, само че е незаменима фигура в кабинета. Той знае цената си и може да си разреши да работи суверенно.
Политиката като тласък
Може би от благоговение, почитание или тъй като е нещо като тематика табу, през днешния ден никой в Берлин не си задава въпроса по кое време Шойбле ще слезе от политическата сцена. На 18.9.2017 той стана на 75 години. Но пък към края на мандата си канцлерът Конрад Аденауер бе на 87.
Шойбле не обича да разкрива желанията си. Както декларира - за него политиката е пристрастеност. И тя нееднократно му е пособия да превъзмогне това, че е прикрепен към инвалидната количка. Когато го попитат за бъдещите му проекти, заобикаля отговорите - евентуално избира да резервира силите си за сериозните борби, в които му се постанова да влиза непрекъснато както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ