Цяла България обсъжда двама варненци: ще се сблъскат ли те на Местни избори 2027?
В политическите коридори се шушука, че Назарян е измежду деликатно подготвяните от ГЕРБ лица за борбата за кметския пост. Ако обвиняванията против Коцев пък бъдат отхвърлени, това ще го легитимира в допълнение, трансформирайки го в съвсем митологична фигура за своите поддръжници: „ индивидът, който оцеля против репресиите на Борисов и Пеевски “
В днешната мрачна неделя, когато политическият звук наподобява като корабна сирена в далечината, публичното внимание в България е концентрирано върху две фигури, произлизащи от еднакъв град, само че стоящи на разнообразни политически крайбрежия – ръководителят на Народното събрание Рая Назарян и кметът на Варна Благомир Коцев.
Тяхната едновременна поява в центъра на политическия диалог не е случайност. Тя е резултат от комплицирана динамичност на обществения облик, партийния интерес и неизбежната логичност на политическото съревнование. И в случай че остарялата максима твърди, че „ неприятна реклама няма “, то тези дни и двамата варненци натрупат капитал – волно или несъзнателно – който ще е незаместим при оформянето на бъдещите им траектории.
Английският език и шумът на обществените мрежи
Рая Назарян, заемаща един от най-престижните постове в страната, попадна в епицентъра на стихия, подбудена от нейно изявление в Европейския парламент, което, дано признаем това, не беше задоволително безапелационно. Повечето мнения не са за наличието на речта ѝ – тематика, постоянно прекомерно нереална за локалния спор – а за владеенето на британски език, трансформирало се в основен аршин за политическа легитимност в ерата на бързите клипове и още по-бързите насмешки.
ПП–ДБ, усетили опцията за удар, задействаха своята инфлуенсърска екосистема, която от дълго време действа като тип амплификатор за партийни тези. Координираната подигравка, меметата и подмятанията дадоха стремежи резултат – тематиката стана преобладаваща в обществения диалог.
Но ГЕРБ, ветерани в политическия PR, трансфораха слабостта в сплотяващ механизъм. Последва проведена отбрана на Назарян, която не е просто жест на партийна взаимност. Тя е умишлено изпитание техните гласоподаватели да се разпознават с нея, да почувстват офанзивата като персонална, а това е типичен инструмент за консолидация. В този смисъл рецензиите се оказаха парадоксално потребни.
Коцев – сред обвиняванията и политическата реанимация
Благомир Коцев също не слиза от новините. Обвиненията против него, въпреки и предмет на правосъдни процедури, се възприемат от част от обществото като неубедителни или незавършени. Парадоксът е, че точно шумът към тях – без значение от развиването им – съживи политическата сила към ПП–ДБ.
Допреди месец-два групировката изглеждаше деморализирана, вътрешно нестабилна, мъчно мобилизираща актив. Но казусът „ Коцев “ им върна изгубения инстикт да провеждат, да стачкуват, да оказват махленски напън. По българските стандарти това е политическо възкресение.
Варненската ос: случайност или квалифициран сюжет?
Не може да се пропусне фактът, че и Назарян, и Коцев са варненци. В политическите коридори от дълго време се шушука, че Рая Назарян е измежду деликатно подготвяните от ГЕРБ лица за борбата за кметския пост през 2027 година.
Лидерът на партията Бойко Борисив и до момента страда от загубата на Варна. За него локалната власт е не просто територия, а пиедестал – материалната и политическата инфраструктура, върху която се гради националното въздействие. В този подтекст издигането на Назарян би било разумна стъпка, изключително в случай че партията търси композиция от младост, преданост и медийна видимост.
От другата страна стои Коцев, политик, който макар натиска против него – или точно поради него – съумява да резервира въздействие. Ако обвиняванията против него бъдат отхвърлени, това ще го легитимира в допълнение, трансформирайки го в съвсем митологична фигура за своите поддръжници: „ индивидът, който оцеля против репресиите на Борисов и Пеевски “.
Местни избори 2027 – лакмус за бъдещите политически трендове в България
Една бъдеща конкуренция сред Рая Назарян и Благомир Коцев няма просто да опълчи двама варненци. Тя ще е конфликт на два вида политическо мислене:
– Централизираният модел, присъщ за ГЕРБ, който разчита на структури, дисциплинираност и стратегическо медийно присъствие;
– Градският протестен модел, олицетворен от Коцев и обвързваните с него политики, който активизира посредством страст, посредством чувство за „ битка против системата “.
Интересното е, че и двамата сега натрупат спомагателна известност с помощта на рецесии – едната езикова, другата юридическа.
И в случай че през идващите две години Назарян успее да доизгради облика си на съвременна политическа фигура, в това число посредством възстановяване на езиковите си умения, а Коцев излезе от правните си усложнения като оправдан и подсилен водач, то Варна може да стане сцена на една от най-интригуващите и символни политически борби в новата история на България.
Варна, постоянно възприемана като град със податливост към непредвидими решения, отечество на политически феномени като Воля, Възраждане и Величие, може да се окаже епицентър на националния политически театър през 2027 година. Сблъсъкът сред Назарян и Коцев – в случай че в действителност се състои – ще бъде не просто избор, а знак, диагноза за положението на обществото и лакмус за бъдещите политически трендове в България.
А до тогава остават две години на интриги, акции, неточности, кавги и PR акции. Политиката, както постоянно, ще се погрижи да не скучаем.
Още от създателя:
В днешната мрачна неделя, когато политическият звук наподобява като корабна сирена в далечината, публичното внимание в България е концентрирано върху две фигури, произлизащи от еднакъв град, само че стоящи на разнообразни политически крайбрежия – ръководителят на Народното събрание Рая Назарян и кметът на Варна Благомир Коцев.
Тяхната едновременна поява в центъра на политическия диалог не е случайност. Тя е резултат от комплицирана динамичност на обществения облик, партийния интерес и неизбежната логичност на политическото съревнование. И в случай че остарялата максима твърди, че „ неприятна реклама няма “, то тези дни и двамата варненци натрупат капитал – волно или несъзнателно – който ще е незаместим при оформянето на бъдещите им траектории.
Английският език и шумът на обществените мрежи
Рая Назарян, заемаща един от най-престижните постове в страната, попадна в епицентъра на стихия, подбудена от нейно изявление в Европейския парламент, което, дано признаем това, не беше задоволително безапелационно. Повечето мнения не са за наличието на речта ѝ – тематика, постоянно прекомерно нереална за локалния спор – а за владеенето на британски език, трансформирало се в основен аршин за политическа легитимност в ерата на бързите клипове и още по-бързите насмешки.
ПП–ДБ, усетили опцията за удар, задействаха своята инфлуенсърска екосистема, която от дълго време действа като тип амплификатор за партийни тези. Координираната подигравка, меметата и подмятанията дадоха стремежи резултат – тематиката стана преобладаваща в обществения диалог.
Но ГЕРБ, ветерани в политическия PR, трансфораха слабостта в сплотяващ механизъм. Последва проведена отбрана на Назарян, която не е просто жест на партийна взаимност. Тя е умишлено изпитание техните гласоподаватели да се разпознават с нея, да почувстват офанзивата като персонална, а това е типичен инструмент за консолидация. В този смисъл рецензиите се оказаха парадоксално потребни.
Коцев – сред обвиняванията и политическата реанимация
Благомир Коцев също не слиза от новините. Обвиненията против него, въпреки и предмет на правосъдни процедури, се възприемат от част от обществото като неубедителни или незавършени. Парадоксът е, че точно шумът към тях – без значение от развиването им – съживи политическата сила към ПП–ДБ.
Допреди месец-два групировката изглеждаше деморализирана, вътрешно нестабилна, мъчно мобилизираща актив. Но казусът „ Коцев “ им върна изгубения инстикт да провеждат, да стачкуват, да оказват махленски напън. По българските стандарти това е политическо възкресение.
Варненската ос: случайност или квалифициран сюжет?
Не може да се пропусне фактът, че и Назарян, и Коцев са варненци. В политическите коридори от дълго време се шушука, че Рая Назарян е измежду деликатно подготвяните от ГЕРБ лица за борбата за кметския пост през 2027 година.
Лидерът на партията Бойко Борисив и до момента страда от загубата на Варна. За него локалната власт е не просто територия, а пиедестал – материалната и политическата инфраструктура, върху която се гради националното въздействие. В този подтекст издигането на Назарян би било разумна стъпка, изключително в случай че партията търси композиция от младост, преданост и медийна видимост.
От другата страна стои Коцев, политик, който макар натиска против него – или точно поради него – съумява да резервира въздействие. Ако обвиняванията против него бъдат отхвърлени, това ще го легитимира в допълнение, трансформирайки го в съвсем митологична фигура за своите поддръжници: „ индивидът, който оцеля против репресиите на Борисов и Пеевски “.
Местни избори 2027 – лакмус за бъдещите политически трендове в България
Една бъдеща конкуренция сред Рая Назарян и Благомир Коцев няма просто да опълчи двама варненци. Тя ще е конфликт на два вида политическо мислене:
– Централизираният модел, присъщ за ГЕРБ, който разчита на структури, дисциплинираност и стратегическо медийно присъствие;
– Градският протестен модел, олицетворен от Коцев и обвързваните с него политики, който активизира посредством страст, посредством чувство за „ битка против системата “.
Интересното е, че и двамата сега натрупат спомагателна известност с помощта на рецесии – едната езикова, другата юридическа.
И в случай че през идващите две години Назарян успее да доизгради облика си на съвременна политическа фигура, в това число посредством възстановяване на езиковите си умения, а Коцев излезе от правните си усложнения като оправдан и подсилен водач, то Варна може да стане сцена на една от най-интригуващите и символни политически борби в новата история на България.
Варна, постоянно възприемана като град със податливост към непредвидими решения, отечество на политически феномени като Воля, Възраждане и Величие, може да се окаже епицентър на националния политически театър през 2027 година. Сблъсъкът сред Назарян и Коцев – в случай че в действителност се състои – ще бъде не просто избор, а знак, диагноза за положението на обществото и лакмус за бъдещите политически трендове в България.
А до тогава остават две години на интриги, акции, неточности, кавги и PR акции. Политиката, както постоянно, ще се погрижи да не скучаем.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ