В подземията на Азовстал в Мариупол надеждата е на привършване.

В подземията на " Азовстал " в Мариупол вярата е на изчерпване. Бойците там са обречени на мудна и мъчителна гибел - под непрекъснат обстрел, без вода, без лекарства. Редките им известия съдържат трагични апели.

Бойци от се пробват да задържат позициите си в. Много цивилни жители бяха евакуирани, само че за украинските бойци няма съвсем никаква вяра. Техните близки са изцяло обезверени.

По едно малко известие дневно – това е всичко, което Катерина Прокопенко от седмици получава от своя брачен партньор. Обикновено със следното наличие: „ Ще издържим. “ Съпругът на Катерина, Денис Прокопенко, е пълководец на батальона „ Азов “. От седмици бойците му, дружно с бойци от Националната армия, от военноморските сили и от полицията, са обкръжени от съветските елементи и изцяло блокирани в металургичния цех в Мариупол.

Последна вяра

Сега Катерина Прокопенко и други съпруги на бойци подхващат обезверен ход за спасяването на своите мъже: в петиция, подписана за броени дни от 900 хиляди души, те упорстват за това Организация на обединените нации да одобри резолюция за евакуирането на украинските бойци от „ Азовстал “.

Тази петиция е последната им вяра. Смята се, че в подземията на завода се намират към 2500 украински бойци, които са изложени на мудна и мъчителна гибел. Защото са останали без вода, без храна и медикаменти. „ Борят се с разнообразни инфекции, от два месеца не са се къпали “, споделя Прокопенко.
Редакцията предлага
Ранените умират от гангрени, а труповете им също остават да лежат в подземията – някои от два месеца към този момент. Колко от бойците са мъртви или ранени – не излиза наяве. Близките им могат единствено да гадаят за тяхното положение. Олга, чийто брачен партньор също е измежду блокираните бойци в „ Азовстал “, споделя, че мъжът ѝ доста се е трансформирал. Допреди няколко седмици той към момента звучал оптимистично. „ Пишеше ми, че не би трябвало да се тормозя за него, и че всичко ще бъде наред. “ Но от няколко дни посланията му звучат към този момент по този начин: „ Вие, които сте извън, сте единствената ни вяра. Моля, направете нещо, с цел да свърши този пъкъл! “.

Всички цивилни ли са евакуирани?

Дотук от завода са евакуирани единствено цивилни жители. Дали обаче в действителност всички цивилни са били изведени на открито, бойците не споделят. Самите те не знаят, тъй като не са в положение да претърсят всички пространства на голямата територия, която заема предприятието.

В същото време съветският обстрел на стопира. Съпругът на Марина е написал: „ Под непрестанен артилерийски огън сме. Навсякъде има попадения, както и доста мъртви и ранени “. Понякога той изпраща фотоси от укритията, на които се виждат негови ранени приятели. Едно от известията му гласи: „ Кучета ръфат мъртвите. Всичко е осеяно с трупове, има момчета, чиито тела са струпани на входа. Открихме Микола, само че не успяхме да го приберем “. „ Жив ли е? “, пита Марина. „ Не “, гласи сбитият отговор.

Критики към държавното управление

С всеки минал час се ускоряват рецензиите към украинското държавно управление. „ Постоянно ни се споделя: на следващия ден ще пристигна помощ. Но това го слушахме през март, през април, а в този момент и през май “, възмущава се заместник-командирът на батальона „ Азов “ Святослав Паламар. Президентът Володимир Зеленски не крие, че на обсадените бойци не може да им се помогне с военни средства. Но споделя, че поставя всички вероятни старания на дипломатическия фронт.

Преди три седмици командирът на 36-та морска пехотна бригада Серхий Волина изиска в трагичен апел бойците да бъдат евакуирани в трета страна. Но реалистично ли е това? „ Русия просто няма да следи безучастно по какъв начин пред очите ѝ украинските бойци биват евакуирани и извеждани в чужбина “, сподели пред „ Шпигел “ военният историк Зьонке Найцел. Той не има вяра Москва да прояви някакъв хуманизъм.

" Риалити шоу от пъкъла “

Съобщенията на 30-годишния Волина, фамилен с малко дете, звучат все по-безнадеждно: „ Как се усещам ли? Сякаш вземам участие в някакво риалити шоу в пъкъла, в което ние се борим за живота си, а светът получава една забавна история. Но това тук не е някакъв филм, а ние не сме фиктивни герои. Това тук е нашата действителност: болежка, страдалчество, апетит, тъга, сълзи, боязън, гибел. Всичко това за нас е същинско “, написа той преди няколко дни в Инстаграм.

Когато Волина написа тези думи, някъде там в „ Азовстал “ издъхва брачният партньор на Олга. Марина пък не е получавала никакъв знак от мъжа си, че още е жив. А известията за Катерина съдържат единствено това: „ Ще издържим. “ И още: „ Обичам те. “



Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: