В подобни на днешното преходни времена народите и държавите връщат

В сходни на днешното преходни времена народите и страните връщат задълженията си, взети от историята. Тези времена са постоянно напрегнати и в тях се живее мъчно, тъй като се прави промяна на столетия и обществени системи. Човечеството се прости с предишното си и не знае още какво го чака в бъдещето. Тъмно е и съвсем нищо не се вижда напред и в близост.
Всички нации и страни в в своето битие в историята получават дребни или огромни политически и социално-икономически заеми под формата на помощи, препоръки, включване във военно-политически съюзи, които да употребяват в развиването си и да преодоляват компликации и неволи. Каквото и да вършат с тези заеми, те би трябвало наложително да бъдат върнати, като връщането се съпровожда със непоколебим и обстоен доклад на всичко сторено и не сторено.

Преди дефинитивно да настъпи новото време

докладът е проверяван и оценен от историята строго, обективно и безпощадно. И в случай че има съображение и аргументи, бива отпускан нов сходен заем и народът и страната му получават правото да продължат съществуването си. Или ще им се наложи да приключат историческия си път и да потънат в небитието.
Съдът на историята е доста непоколебим и никой не съумява да го подведе или излъже.
Българският народ и неговата страна през днешния ден изтърпяват присъдата, която съдът на историята им е наложил. И до момента в който не изплатят задълженията си, поради които тази присъда им е издадена, няма даже и мъничка крачка да създадат в новото си съществуване.
Сега би трябвало да изплащаме дълга си, насъбран през последните тридесет години, в които под непреодолимото влияние на политическата реклама се отказахме от предишното си и поехме по веднъж, именуван “европейски ”, с цел да се приобщим към “Европа ”, да заживеем в “европейската цивилизация ”, правейки нов цивилизационен избор и споделящи “европейските полезности ”.
Историята знае кое и какъв брой от всичко това ни бе наложено като неизбежно и наложително. Но тя знае и кое взимахме рабски и с увереността, че правейки този избор, ще живеем добре и пищно “като в белите страни ”.
Впрочем, цялото човечество в този момент е насила да изплати “до стотинка ” и

с всички начислени лихви

илюзията с приемането и одобряването на модерността, капитала, капитализма и буржоазния метод на живот. И това би трябвало да бъде осъзнато от народите и страните, тъй като този дълг е върху всички и никой различен от тези, които те имат, няма да бъде зачетен като погасен, до момента в който не се осъзнае и възмезди този, за който приказвам. Защото той е резултат от доста уродлива горделивост, предизвикал неукротим нарцисизъм и жадност за пари и власт.
Буржоазно-капиталистическата социално-икономическа система наложи своите морални полезности дружно с новия метод на устройство на стопанската система и обществото, на трудовите връзки и производството и разпределението на богатствата. Тя излъга човечеството, че признава индивида за свободно създание и отваря на всички хора вратите към властта, тъй като властта “произлиза от народа и принадлежи на народа ”. Освен това ги афишира за изцяло равни.
Като направи това, Модерната ера разврати индивида и народите, впрегна ги в примката на лъжата и измамата, на неравенствата и глада, насилието и безправието. Злото и сатаната овладяха света и изцяло подчиниха индивида, лъжейки го, че е свободен с правото на “всичко е разрешено ”.
Що революции прокламираха тъждество, приятелство и независимост и какъв брой кръв се проля, с цел да се потвърди тази неистина.

И ето го в този момент резултата от

многовековното служение на лъжата

Материалният свят е рухнал, а човешката душа е опустошена и разрушена. Човешкият разум е впрегнат в работа на сатаната и от дълго време работи за израждането и ликвидирането на човечеството.
Веднага откакто буржоазията разгласи, че равенството на личността е обещано от природата и че свободата да прави каквото желае, е независимост на индивида, отрекъл се от Господа, страните, които първи потеглиха по пътя на капитализма, колонизираха Африка, Азия и Америка и направиха техните нации свои плебеи. Такива бяха буржоазната независимост и тъждество. Те ги оковаваха във вериги и ги продаваха като добитък. На всичко от горната страна им откраднаха суровините, а робите им работеха гратис и покорно.
Всичко това се знаеше и виждаше, само че никому даже не му хрумваше да го осъжда като някакво зло. Беше си в реда на нещата: по-силните побеждаваха по-слабите и по-слабите обслужваха по-силните. Това бе повсеместен закон на публичното развиване и не можеше да не бъде спазван.
Най-накрая и ние успяхме да се приобщим в цивилизацията на мощните и съумелите и да заживеем по този повсеместен закон на публичното развиване. Отказахме се от себе си и станахме европейци, с цел да изповядваме “европейските полезности ”.
Изповядваме ги, само че изгубихме обичаи, национална държава; езикът ни е унищожен, лишихме се от националното си схващане, престъпността стана непоносима, насилието е норма на живот. А бедността е всекидневно положение на съвсем цялото общество. Но без това нямаше да бъдем “европейци ” и да живеем “в бяла страна ”.

Каквото поискахме, го получихме

Обаче в този момент би трябвало да го върнем. Да върнем непознатото, само че тогава нищо няма да остане от нас. Защото от своето от дълго време се отказахме и се срамувахме от него. Кой го знае в този момент на кое сметище на историята е захвърлено.
Разбрахме, че това, което ни дадоха, е неприятно, обратно и унизително. Но дали осъзнахме кое е то?
Общественото неодобрение у нас нараства стремглаво. Хората се оплакват от живота, от неналичието на страна, от безредието.
Но от основното още не са оплакват.
А ние него изплащаме с непостижимите лихви!
Сега точно са от извънредно значение мислещите хора. Те са длъжни да опишат действителното положение на народа и страната, да формулират основните проблеми, които имат да вземат решение. Те са хората, които основават публичното мнение. То би трябвало към този момент да покаже непоносимост към всичко, което през днешния ден се случва. Но освен поради бедността и мизерията, за материалната мизерия, а за всичко, което трови живота, прави го порочен, скуден, разглезен.
Няма да е елементарно, само че сме длъжни да се осъзнаем и да се завърнем в себе си. За да спасим това, което е останало...
И да просветне новата вяра, че ще ни има и в бъдеще!