Притча за доброто и лошото село
В подножието на висока планина се гушело китно село. В него живеел и възрастен влъхва, който обичал всеки ден да се изкачва до върха и да се любува на родното си място. Докато вървял в планината, от време на време срещал непознати хора, с които дълго разговарял.
Веднъж, до момента в който бил на върха, към него се включил пътешественик, който пристигал от далечно място. Като видял стареца да следи селото, странникът рекъл:
- Разкажи ми за своето село! Заслужава ли си да се заселя тук? Аз живях надалеч на север, само че се махнах от това извънредно село. Мястото беше доста грозно и оскъдно, а хората бяха непоносими.
При тези думи старецът рекъл:
- Няма да ти хареса тук. Всичко е същото като и в твоето село. По-добре продължавай да търсиш хубаво място за живеене, искам ти триумф!
Минали се няколко дни. Мъдрецът още веднъж се качил на върха на планината и още веднъж имал сходен диалог. Друг мъж се спрял при него и запитал:
- Разкажи ми за селото в подножието на планината! Добро място за живеене ли е? Аз имах дом в едно прелестно селце с приветливи хора, само че домът ми изгоря при пожар и взех решение да диря шанса си другаде.
При тези думи мъдрецът се усмихнал и кимнал:
- Ще ти хареса тук. Всичко е като в твоето село.
Притча за хубавото и неприятното село ни припомня, че светът към нас не е нито добър, нито неприятен. Той е тъкмо подобен, какъвто ние самите го виждаме. Той е огледало на нашия вътрешен свят и положение на душата ни. Ако имаме очи за щастието и хубостта, постоянно ще съумяваме да ги намерим. Ако сме лимитирани и настроени песимистично, в никакъв случай няма да сме удовлетворени от средата, която ни заобикаля.
