Ако издателите бяха градостроители
В Пловдив за следващ път се води развълнуван спор на правилото " след дъжд качулка ". Професионални политици, градоначалници и някогашни кметове, общественици, интелектуалци и будни жители разсъждават по тематиката потребно или нездравословно ще е кръстовището на две равнища до Водната палата. Това, което липсва в дебата, е най-важното - експертизата. Другият проблем на настоящата общоградската полемика за пробива до Водната палата е, че е окончателно закъсняла. И това я прави непродуктивна. Както обича да споделя кметът на „ Южен ” Костадин Язов, " пловдивчани се разсънват като дейни жители едвам когато багерът стартира да копае под терасите им ".
Пробивът до Водната палата е оборудване, за което се приказва от няколко десетилетия. Правени са голям брой разбори и идейни планове, презентирани шумно от няколко следващи кметски екипа през годините. Не че администрацията е съумяла да показа безапелационни причини в интерес на оборудването и ясна прогноза за въздействието му върху трафика, само че и жителите не са положили старания, с цел да се осведомят в точния момент какво тъкмо ще се строи край реката. Стар проблем на властващите в Пловдив е, че работят на мрачно и не обичат да приказват с хората. Актуален проблем за издателите, юристите и интелектуалците е, че напълно неотдавна демонстрират интерес към градоустройството. А повсеместен проблем е, че с цел да има резултат, сходен спор би трябвало да се води в Общинския съвет. Местният парламент обаче от дълго време се е трансформирал в влажен щемпел за решенията на съответния настоящ кмет, а множеството съветници се държат като глухонеми, които реагират единствено на есемеси от този или оня хотел, преди да натиснат копчето за следващото значимо решение.
Дали пробивът до Водната палата ще помогне на трафика, или ще навреди на цялата крайречна зона, ще покаже времето. Тук по-важният въпрос е различен: за какво в Пловдив все по този начин няма истински спор за това в какъв град желаеме да живеем - в град на колите или в град на хората, в промишлен мегаполис с няколко големи спални или в зелен град, който пази традициите си и надгражда елегантно своята духовна и архитектурна неповторимост, с цел да притегля младежи с съвременни и добре платени специалности и милиони туристи?
Този диалог е нужен на Пловдив.
Той би трябвало да стартира в този момент, преди в нечий кметски кабинет да се разпише заданието за бъдещия Общ организационен проект, който би трябвало да размени настоящия и да зададе градоустройствената визия и правила за застрояване през идващите 20 години. Между другото, настоящият Общ устройствен план е със период на деяние до 2028-а, а ние още спорим за промените му. А спорим, тъй като всички дружно проспахме заданието за въпросните промени. То беше написано на коляно и съвсем без разискване от един някогашен кмет, който дълго време се изживяваше като пръв градостроител и дори нямаше потребност от основен проектант.
Добрата вест от измененията през последните години е, че общността е жива и има съпротивителни сили.
За да не повтарят обаче грешките на въпросния някогашен кмет, а неотдавна мастит издател (според клюката в ГЕРБ), преди да дебатират по значимите въпроси, обществениците, будните жители и политиците би трябвало първо да изслушат специалистите. В противоположен случай отново ще трупаме скръбен опит на правилото „ проба-грешка ” с всевъзможни издевателства върху лика на хилядолетния Пловдив. И няма да осигурим развиването му, като по едно и също време спасим и духа му, даже всички издатели да станат градостроители. Независимо кой, по кое време и по какъв начин се е отъркал о концепциите на гуруто в урбанистиката Ян Геел и какво е схванал и възприел от тях.
Пробивът до Водната палата е оборудване, за което се приказва от няколко десетилетия. Правени са голям брой разбори и идейни планове, презентирани шумно от няколко следващи кметски екипа през годините. Не че администрацията е съумяла да показа безапелационни причини в интерес на оборудването и ясна прогноза за въздействието му върху трафика, само че и жителите не са положили старания, с цел да се осведомят в точния момент какво тъкмо ще се строи край реката. Стар проблем на властващите в Пловдив е, че работят на мрачно и не обичат да приказват с хората. Актуален проблем за издателите, юристите и интелектуалците е, че напълно неотдавна демонстрират интерес към градоустройството. А повсеместен проблем е, че с цел да има резултат, сходен спор би трябвало да се води в Общинския съвет. Местният парламент обаче от дълго време се е трансформирал в влажен щемпел за решенията на съответния настоящ кмет, а множеството съветници се държат като глухонеми, които реагират единствено на есемеси от този или оня хотел, преди да натиснат копчето за следващото значимо решение.
Дали пробивът до Водната палата ще помогне на трафика, или ще навреди на цялата крайречна зона, ще покаже времето. Тук по-важният въпрос е различен: за какво в Пловдив все по този начин няма истински спор за това в какъв град желаеме да живеем - в град на колите или в град на хората, в промишлен мегаполис с няколко големи спални или в зелен град, който пази традициите си и надгражда елегантно своята духовна и архитектурна неповторимост, с цел да притегля младежи с съвременни и добре платени специалности и милиони туристи?
Този диалог е нужен на Пловдив.
Той би трябвало да стартира в този момент, преди в нечий кметски кабинет да се разпише заданието за бъдещия Общ организационен проект, който би трябвало да размени настоящия и да зададе градоустройствената визия и правила за застрояване през идващите 20 години. Между другото, настоящият Общ устройствен план е със период на деяние до 2028-а, а ние още спорим за промените му. А спорим, тъй като всички дружно проспахме заданието за въпросните промени. То беше написано на коляно и съвсем без разискване от един някогашен кмет, който дълго време се изживяваше като пръв градостроител и дори нямаше потребност от основен проектант.
Добрата вест от измененията през последните години е, че общността е жива и има съпротивителни сили.
За да не повтарят обаче грешките на въпросния някогашен кмет, а неотдавна мастит издател (според клюката в ГЕРБ), преди да дебатират по значимите въпроси, обществениците, будните жители и политиците би трябвало първо да изслушат специалистите. В противоположен случай отново ще трупаме скръбен опит на правилото „ проба-грешка ” с всевъзможни издевателства върху лика на хилядолетния Пловдив. И няма да осигурим развиването му, като по едно и също време спасим и духа му, даже всички издатели да станат градостроители. Независимо кой, по кое време и по какъв начин се е отъркал о концепциите на гуруто в урбанистиката Ян Геел и какво е схванал и възприел от тях.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ