Не му е времето за този пробив, а можеше и никога да не дойде
В Пловдив се извършват три пробива едновременно! Това единствено по себе си е необикновено, поради, че два от тях се чакат към този момент десетилетия. Докато при два от плановете няма две отзиви за тяхната изгода, то обществото настръхна против третия – този на Водната палата.
Прочетете още
Протести, обвинявания за работа напук, и на сляпо, вътрешнопартийни противодействия измежду управляващите и цялата палитра от отзиви и яд, които съпровождат подобен вид несъгласия.
Защо обаче недоволството е само против плана на Водната палата, а не за другите два пробива – „ Модър-Царевец ” и този под Централна гара? Отговорът на въпроса се съдържа във времето - по кое време един план би трябвало да се направи и за какво тъкмо тогава.
Гледайки „ Модър-Царевец ” за всеки един пловдивчанин е ясно, че времето му от дълго време е трябвало да му пристигна – той е просрочен. Гледайки този под Централна гара - неговото време идва тъкмо, когато ще махнат Бетонния мост, или другояче казано – в точния момент, даже с малко забавяне.
Ако погледнем плана за Водната палата – то може да кажем, че неговото време не е в този момент, а можеше и в никакъв случай да не пристигна. Защо?
В нито един градоустройствен проект пробивът на Водната палата не е попадал. Неговата концепция за първи път бе стартирана от Иван Тотев. През 2012 година той разпореди да се направи план за решение на проблемите с трафика на региона. От компанията „ Вектор бул ” ООД направиха план с 13 разнообразни оферти. Сред тях – нов мост, естакада, пробиви и всевъзможни други разновидности. В последна сметка се взе решение за кръгово придвижване от двете страни на моста като първи стадий, а по-късно да се развърже придвижването с пробиви. Към края на втория си мандат обаче Иван Тотев бутна този план във фризера, защото нямало потребност от него.
С първия си ден като кмет неговият правоприемник Здравко Димитров заприказва за пробива под Водната плата като жизнен план, а кръговото от горната страна бе несъмнено, като неразбирателство, поради което са почнали тапите.
Фиксацията върху този сектор и това кръстовище обаче може да костват доста и на кмета като политическо бъдеще, и на живеещите в региона, по този начин и върху целия трафик в града. Неговото време не беше в този момент. Вместо тези 10 млн. лв., които не е изключено да станат и 15 млн., можеха да се влагат в планове, посрещнати с овации, а не с митинги. В чекмеджетата на кмета има такива, които са съотносими към придвижването в региона и край реката, а хората ги чакат от десетилетия.
Един подобен план е бул . „ Марица – Север ”. В момента всеки един пловдивчанин заобикаля този така наречен бул., който е в окаяно положение. Ако той се бе ремонтирал, дружно с всички хрумвания за облагородяването на зелените площи край реката, това щеше да е прелестна визитка за мандата на Зико. С естествена настилка и организация на придвижването той щеше да поеме и част от трафика по „ Марица – Юг ”.
Продължението на бул. „ Северен ”. В момента новият бул. свършва на „ Брезовско шосе ”, а неговият план е да стига до „ Победа ”. Много от водачите биха предпочели да минат по него, в сравнение с да се блъскат по колелата на Панаира, с цел да стигнат до Карловско шосе или Кършияка. Резултатът още веднъж щеше да е по-малко коли на Водната палата.
Нов мост над река Марица – това е може би най-важният план на Пловдив, откъм решение на проблемите с трафика след „ Модър-Царевец ”. За разлика от предходните два плана, чийто цени са сходни с пробива на Водната палата, мостът ще коства най-малко 4 пъти повече. Все отново 10 млн. лв. биха били добър старт на този план, който щеше да разтовари освен „ Централен ”, само че и „ Северен ”, и „ Западен ” и всички мостови уреди.
Има ли човек в Пловдив, който да каже, че не е пристигнало времето на тези три плана ? Ако те бяха осъществени, то тогава можеше да зададем и въпроса – има ли потребност от пробив на Водната палата? Вместо това вършим план, чието време не е пристигнало, а можеше в никакъв случай да не се постанова да идва…
Прочетете още
Протести, обвинявания за работа напук, и на сляпо, вътрешнопартийни противодействия измежду управляващите и цялата палитра от отзиви и яд, които съпровождат подобен вид несъгласия.
Защо обаче недоволството е само против плана на Водната палата, а не за другите два пробива – „ Модър-Царевец ” и този под Централна гара? Отговорът на въпроса се съдържа във времето - по кое време един план би трябвало да се направи и за какво тъкмо тогава.
Гледайки „ Модър-Царевец ” за всеки един пловдивчанин е ясно, че времето му от дълго време е трябвало да му пристигна – той е просрочен. Гледайки този под Централна гара - неговото време идва тъкмо, когато ще махнат Бетонния мост, или другояче казано – в точния момент, даже с малко забавяне.
Ако погледнем плана за Водната палата – то може да кажем, че неговото време не е в този момент, а можеше и в никакъв случай да не пристигна. Защо?
В нито един градоустройствен проект пробивът на Водната палата не е попадал. Неговата концепция за първи път бе стартирана от Иван Тотев. През 2012 година той разпореди да се направи план за решение на проблемите с трафика на региона. От компанията „ Вектор бул ” ООД направиха план с 13 разнообразни оферти. Сред тях – нов мост, естакада, пробиви и всевъзможни други разновидности. В последна сметка се взе решение за кръгово придвижване от двете страни на моста като първи стадий, а по-късно да се развърже придвижването с пробиви. Към края на втория си мандат обаче Иван Тотев бутна този план във фризера, защото нямало потребност от него.
С първия си ден като кмет неговият правоприемник Здравко Димитров заприказва за пробива под Водната плата като жизнен план, а кръговото от горната страна бе несъмнено, като неразбирателство, поради което са почнали тапите.
Фиксацията върху този сектор и това кръстовище обаче може да костват доста и на кмета като политическо бъдеще, и на живеещите в региона, по този начин и върху целия трафик в града. Неговото време не беше в този момент. Вместо тези 10 млн. лв., които не е изключено да станат и 15 млн., можеха да се влагат в планове, посрещнати с овации, а не с митинги. В чекмеджетата на кмета има такива, които са съотносими към придвижването в региона и край реката, а хората ги чакат от десетилетия.
Един подобен план е бул . „ Марица – Север ”. В момента всеки един пловдивчанин заобикаля този така наречен бул., който е в окаяно положение. Ако той се бе ремонтирал, дружно с всички хрумвания за облагородяването на зелените площи край реката, това щеше да е прелестна визитка за мандата на Зико. С естествена настилка и организация на придвижването той щеше да поеме и част от трафика по „ Марица – Юг ”.
Продължението на бул. „ Северен ”. В момента новият бул. свършва на „ Брезовско шосе ”, а неговият план е да стига до „ Победа ”. Много от водачите биха предпочели да минат по него, в сравнение с да се блъскат по колелата на Панаира, с цел да стигнат до Карловско шосе или Кършияка. Резултатът още веднъж щеше да е по-малко коли на Водната палата.
Нов мост над река Марица – това е може би най-важният план на Пловдив, откъм решение на проблемите с трафика след „ Модър-Царевец ”. За разлика от предходните два плана, чийто цени са сходни с пробива на Водната палата, мостът ще коства най-малко 4 пъти повече. Все отново 10 млн. лв. биха били добър старт на този план, който щеше да разтовари освен „ Централен ”, само че и „ Северен ”, и „ Западен ” и всички мостови уреди.
Има ли човек в Пловдив, който да каже, че не е пристигнало времето на тези три плана ? Ако те бяха осъществени, то тогава можеше да зададем и въпроса – има ли потребност от пробив на Водната палата? Вместо това вършим план, чието време не е пристигнало, а можеше в никакъв случай да не се постанова да идва…
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ