В Пловдив живее магьосникът д-р Кирил Атлиев, спасява живота на отчаяни и отритнати
В Пловдив живее вълшебник. Казва се доктор Кирил Атлиев и е шеф на Спешно поделение в Университетска болница „ Свети Георги ”. Моля ви, напишете за него, тъй като думите не са задоволителни да изразят благодарността ми, почитта ми и това, че този човек се зае с невъзможната задача да избави крайници ми…и живота ми. Зае се и го направи. Бори се седмици наред, не даде обещание нищо, само че всеки ден, даже и по време на отпуската си, идваше персонално да ме види и да се съветва по какъв начин съм. По време на престоя ми в болничното заведение се срещнах и с други избавени като мен пациенти. Пред кабинета на хирурга непрекъснато чакаха доста хора. Докато си говорихме, те споделяха по какъв начин са стигнали при доктор Атлиев невярващи, че към този момент нещо може да избави крайниците им. Били обезверени. В други лечебни заведения им споделили, че е прекомерно късно.
„ И моят случай е подобен. Бях развил остра форма на диабет, а прорезна рана на крайници ми не можеше да зарасне поради него. Кракът ми беше доста зле, медиците установяваха, че това е гангрена и е наложителна ампутация на ходилото. Д-р Атлиев чу обезверения стон за помощ на щерка ми, зае се, избави ме. По-важното е обаче, че с изключение на мен, той избавя ежедневно и доста други хора. И ги връща към живота. Това, и още доста други писма дойдоха в редакцията на БЛИЦ като признателност към шефа на Спешно поделение в УМБАЛ „ Свети „ Георги ” Пловдив доктор Кирил Атлиев.
„ Искам да изкажа голямата си признателност на доктор Кирил Атлиев. Това е същински експерт и е един от дребното качествени доктори в България. Моя случай беше обвързван с инфектиране на лимфните възли, в продължение на повече от месец вървене по най разнообразни „ огромни експерти “ в границите на България (казвам в границите на България тъй като вървях до доктори освен в Пловдив, а и в още 3 огромни града в България) и в следствие всеки от тези „ експерти “ даваше някаква диагноза на моето положение, никой от тях не съумя да дефинира тъкмо какво в действителност ми има и къде е казуса. Единствено една случайност или по тъкмо удовлетворен пациент на доктор Атлиев ме насочи към него. Възхитен бях от професионализма му никой от предходните „ доктори “ още „ експерти “ не беше сигурен в диагнозата си и тази неустановеност си личеше по това, че никои не подхващаше ограничения за моето излекуване, само доктор Атлиев беше уверен в думите и преценката си и реагира незабавно. В следствие след едномесечно лекуване аз към този момент бях добре, а единственото за което трябваше да се тормозя е това по какъв начин да благодаря на този човек. Радвам се че има такива хора и се апелирам да са повече докторите като него ”. Това е единствено дребна част от писмото на различен наш четец, който медикът е излекувал.
Трети споделя, че най-голямо усещане му е направило отношението на медика към пациентите. Винаги бил деликатен и радушен, нищо, че постоянно след нощно дежурство слизал от интервенция да съветва заболели, нищо, че не бил спал, нищо, че бил раздразнителен. „ Аз съм задължен към всички пациенти да се отнасям грижовно и добре. На това изучавам и младите стажанти в болничното заведение. Човек идва със своята болежка и търси избавление, и в случай че ти не му обърнеш внимание, в случай че не го обгрижиш, в случай че не му дадеш вяра за избавление, значи игнорираш своя честен дълг. А той е да помагаш и да бъдеш човек ”, бе единственият коментар на доктор Атлиев пред БЛИЦ.
На въпрос кое му е най-трудно в специалността, просто махва с ръка и споделя. „ Това няма значение, значимото е да обичаш работата си и да си безрезервен ”. И поема по дългите коридори на болничното заведение. За следващата интервенция и следващото избавление. В Пловдив признателните пациенти го назовават рицарят в бяла престилка.
Кристина ИВАНОВА
Инфо: Блиц
