Не позволявайте на страха да ви спира
В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго. Първото семенце споделило:
– Искам да раста! Искам да пусна корените си надълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като флагове, с цел да оповестя идването на пролетта… Искам да усещам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета…
И по този начин то пораснало…
Второто семенце споделило:
– Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… Ами какво ще стане, в случай че отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А в случай че би трябвало да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, доста по-добре е да изчакам, до момента в който стане несъмнено.
И по този начин то зачакало. Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала…
