Един художник трябва да е като родопски котарак - боец: Ранг...
В планината животът е различен - различен метод на дишане, хранене, няма напрежение. Родопите се отразяват доста добре на създателите. Това споделя художникът Рангел Симеонов, който ще показа огромна своя галерия през днешния ден от 18:00 часа във фоайето на Спортен клуб " Тотал спорт " в Пловдив.
Изложбата му няма тематика. Ще показа творби, правени в годините. Всяка една тематика за него би лимитирала неограничимото. Рисуваните картини, които ще бъдат изложени, са с акварелни и маслени бои и броя им доближава към 200.
От 20 години Рангел Симеонов не е правил изложения, само че във времето има към 40 такива, като за 2025 година тази ще му е втората. Първата е била август месец в Плевен.
Рангел е роден през 1966 година и е приключил Националната гимназия за театрални и екранни изкуства в Пловдив, а по-късно - и Националната художествена академия в София, със компетентност „ Сценография “. Работи в региона на живописта.
Избрал е да живее и твори измежду тишината и хубостта на Родопите - в село Забърдо, което го въодушевява непрекъснато.
Художникът има собствен различим жанр, с който споделя истории за отминали времена, изобразява дълбоките положения на своите персонажи, преживяващи целия набор на човешките страсти, и води фена на непредвидени пътувания - във вътрешността към себе си и на открито - към световете на създателя.
В своето творчество той основава облици, въодушевени от дребния родопски свят и богатото си вътрешно виждане. Рангел работи с наситена цветова гама и постоянно употребява смели контрастни тонове. Симеонов рисува изключително. Картините му са вглъбени в неговите прекарвания, от време на време в непредвидени цветове, от време на време с горест.
Художникът няма обичана своя картина, тъй като във всяка една намира себе си, посредством всяка една можем да проникнем през неговата душа в дълбочина. Описва изложбата си с думите " въодушевление, развиване и бъдеще ", а себе си - като прелестен, спокоен и страхлив човек. Определя живота си като жертван на рисуването.
" Няма вдъхновители, вдъхновителни аргументи и ентусиазъм. Просто се сяда и се работи всеки ден. Всеки ден се рисува. Мога да устоя единствено до 2-3 дни, без да рисувам, но доста рядко това се случва. Сяда се и се стартира работа съществено. Няма лигавщини, няма упования ”, разкрива за " Марица " Рангел.
Поради обезселяването на регионите, горе в Родопите, където твори той, е настанала невероятна дълбока тишина, която му оказва помощ, като му обезпечена успокоение без шумотевица заради неналичието на хората.
" Хората все по-малко стартират да ми липсват ” , признава художникът.
С времето той към този момент не е от артистите, които наложително чакат нощта, с цел да им пристигна музата и да стартират да творят.
" Гледай да си свършиш работата денем! Нощите са за други неща. Нощите са да си мисли човек, да навлиза в непознати светове ”, споделя починалият негов другар - скулпторът Минчо Минев.
Любим художник на създателя е починалият Панайот Минев, който е бил и негов преподавател в Пловдив. Рангел го дефинира като извънредно образован и високодуховен. Други негови любимци са Красимир Вълканов, предавал му живопис, Валентин Господинов, който е и ваятел, и Стоян Лазаров, художник на доста високо равнище, както и жена му София Лазарова.
Изложбата му няма тематика. Ще показа творби, правени в годините. Всяка една тематика за него би лимитирала неограничимото. Рисуваните картини, които ще бъдат изложени, са с акварелни и маслени бои и броя им доближава към 200.
От 20 години Рангел Симеонов не е правил изложения, само че във времето има към 40 такива, като за 2025 година тази ще му е втората. Първата е била август месец в Плевен.
Рангел е роден през 1966 година и е приключил Националната гимназия за театрални и екранни изкуства в Пловдив, а по-късно - и Националната художествена академия в София, със компетентност „ Сценография “. Работи в региона на живописта.
Избрал е да живее и твори измежду тишината и хубостта на Родопите - в село Забърдо, което го въодушевява непрекъснато.
Художникът има собствен различим жанр, с който споделя истории за отминали времена, изобразява дълбоките положения на своите персонажи, преживяващи целия набор на човешките страсти, и води фена на непредвидени пътувания - във вътрешността към себе си и на открито - към световете на създателя.
В своето творчество той основава облици, въодушевени от дребния родопски свят и богатото си вътрешно виждане. Рангел работи с наситена цветова гама и постоянно употребява смели контрастни тонове. Симеонов рисува изключително. Картините му са вглъбени в неговите прекарвания, от време на време в непредвидени цветове, от време на време с горест.
Художникът няма обичана своя картина, тъй като във всяка една намира себе си, посредством всяка една можем да проникнем през неговата душа в дълбочина. Описва изложбата си с думите " въодушевление, развиване и бъдеще ", а себе си - като прелестен, спокоен и страхлив човек. Определя живота си като жертван на рисуването.
" Няма вдъхновители, вдъхновителни аргументи и ентусиазъм. Просто се сяда и се работи всеки ден. Всеки ден се рисува. Мога да устоя единствено до 2-3 дни, без да рисувам, но доста рядко това се случва. Сяда се и се стартира работа съществено. Няма лигавщини, няма упования ”, разкрива за " Марица " Рангел.
Поради обезселяването на регионите, горе в Родопите, където твори той, е настанала невероятна дълбока тишина, която му оказва помощ, като му обезпечена успокоение без шумотевица заради неналичието на хората.
" Хората все по-малко стартират да ми липсват ” , признава художникът.
С времето той към този момент не е от артистите, които наложително чакат нощта, с цел да им пристигна музата и да стартират да творят.
" Гледай да си свършиш работата денем! Нощите са за други неща. Нощите са да си мисли човек, да навлиза в непознати светове ”, споделя починалият негов другар - скулпторът Минчо Минев.
Любим художник на създателя е починалият Панайот Минев, който е бил и негов преподавател в Пловдив. Рангел го дефинира като извънредно образован и високодуховен. Други негови любимци са Красимир Вълканов, предавал му живопис, Валентин Господинов, който е и ваятел, и Стоян Лазаров, художник на доста високо равнище, както и жена му София Лазарова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ