В пламъците на кремълската агресия пред очите ни се въздига

В пламъците на кремълската експанзия пред очите ни се въздига една велика европейска нация – Украйна. Оставена е съвсем сама на себе си. Всяка почтена нация се е въздигнала от саможертвата си да стане и да бъде – против насилието и потисничеството на някоя империя, целяща да я удържи в статут на подчинена поданическа маса.

Украйна повтаря до елементи тази безмилостна логичност на историята, изправяйки се в неравномерен дуел с великодържавната имперска безочливост на Кремъл. Тази война ще бъде дълга. Тя ще има приливи и отливи.

Слугите на самозабравилия се кремълски император ще имат моменти на празненство. Така както имаха миг на празненство имперските влъхви на „великите сили“ на Европа когато разгромиха Пролетта на народите през 1848 година

Но от това проваляне на Пролетта на народите се въздигнаха успехите на европейските народи в битката им за равноправност и самостоятелност. След Пролетта на народите пристигна Европа на нациите.

Мнозина нищи духом предостатъчно ви изясняват какъв брой е разединена Украйна – на Изток и на Запад, на православни и унияти, на едни или други. Вярно е – беше разграничена Украйна вследствие на историческите превратности на своята орис,

Днес Украйна към този момент не е разграничена – тя е изправена и обединена против велоикодържавната експанзия. Тя желае поддръжка. Ако имаме достолепие – ще дадем поддръжка на Украйна. Така както лорд Байрон даде поддръжка на Гърция в 1825-та.

Така както Макгахан и Виктор Юго дадоха поддръжка на България през 1876 година Достойнството се мери с човешкото достойнство и с поддръжката за свободата – личната и на другите.

Проф. Огнян Минчев, коментар във фейсбук