Мариана пита: На 47 години се разведох и срещнах любовта с друг мъж, който обаче се оказа съпруг на майка си. Какво да правя?
В писмо до в. " ДОКТОР ", чийто нов брой към този момент е на пазара, една жена на междинна възраст разказва комплицираната персонална обстановка, в която е изпаднала в последно време и търси способен съвет. Ето какво написа Мариана Христова от София:
Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах различен мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад тила си и двамата имаме комплицирани фамилни връзки, към този момент пораснали деца - аз имам наследник, а той - щерка. Щастливи сме, че се срещнахме, тъй като се обичаме същински, даже и на тази възраст.
Преди една година ми направи предложение, взехме решение да живеем дружно, само че... това, което претърпях през последната година, беше същински призрачен сън. Когато бяхме дружно, това се превръщаше в същинска покруса за майка му. Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му наличие. И той тръгваше на мига!
След време приятелят ми отслабна доста, като че ли се състари с 20 години, прегърби се... Казваше ми, че не може да живее без мен, само че и с мен няма живот. Чувствам се доста засегната и ми е болно и обидно, тъй като той е превъзходен човек, интелигентен, има “златни” ръце и... трагичен живот. Майка му е на 75 години и си има брачен партньор, а по-големият й наследник 7 пъти се е опитвал да си сътвори семейство, само че без триумф, лекувал се е за алкохолизъм, а в този момент е доста уединен. Същата орис е имал с предходното си семейство и приятелят ми - развел се е, имал е и проблеми с алкохола.
Аз съм уравновесена, самостоятелна и независима жена, поставих доста старания, с цел да разреша проблемите дипломатично, предлагах разнообразни разновидности, върших доста взаимни отстъпки... Но без триумф. На Нова година той изчезна - без пояснение, без да ми се обади, а вуйна му ми сподели, че се е върнал на село, при родителите си. Баща ми и майка ми се радваха доста за нас, синът ми - също. Очакваха, че ще се оженим.
Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че същински може да го обича единствено една жена - тя! Не разбирам, по какъв начин може една майка да не желае синът й да е благополучен, да си има свое семейство? Как не схваща, че го обрича на самотност? Не ме разбирайте неправилно, веселя се, когато синът почита майка си и й оказва помощ, само че въпреки всичко би трябвало да има някакви граници.
Компетентното мнение и препоръки за проблема с Мариана от практикуващ психолог четете в Zdrave.to
Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах различен мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад тила си и двамата имаме комплицирани фамилни връзки, към този момент пораснали деца - аз имам наследник, а той - щерка. Щастливи сме, че се срещнахме, тъй като се обичаме същински, даже и на тази възраст.
Преди една година ми направи предложение, взехме решение да живеем дружно, само че... това, което претърпях през последната година, беше същински призрачен сън. Когато бяхме дружно, това се превръщаше в същинска покруса за майка му. Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му наличие. И той тръгваше на мига!
След време приятелят ми отслабна доста, като че ли се състари с 20 години, прегърби се... Казваше ми, че не може да живее без мен, само че и с мен няма живот. Чувствам се доста засегната и ми е болно и обидно, тъй като той е превъзходен човек, интелигентен, има “златни” ръце и... трагичен живот. Майка му е на 75 години и си има брачен партньор, а по-големият й наследник 7 пъти се е опитвал да си сътвори семейство, само че без триумф, лекувал се е за алкохолизъм, а в този момент е доста уединен. Същата орис е имал с предходното си семейство и приятелят ми - развел се е, имал е и проблеми с алкохола.
Аз съм уравновесена, самостоятелна и независима жена, поставих доста старания, с цел да разреша проблемите дипломатично, предлагах разнообразни разновидности, върших доста взаимни отстъпки... Но без триумф. На Нова година той изчезна - без пояснение, без да ми се обади, а вуйна му ми сподели, че се е върнал на село, при родителите си. Баща ми и майка ми се радваха доста за нас, синът ми - също. Очакваха, че ще се оженим.
Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че същински може да го обича единствено една жена - тя! Не разбирам, по какъв начин може една майка да не желае синът й да е благополучен, да си има свое семейство? Как не схваща, че го обрича на самотност? Не ме разбирайте неправилно, веселя се, когато синът почита майка си и й оказва помощ, само че въпреки всичко би трябвало да има някакви граници.
Компетентното мнение и препоръки за проблема с Мариана от практикуващ психолог четете в Zdrave.to
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ