Мариана пита: Разведох се на 47 години и срещнах нова любов, но той е съпруг на майка си. Какво да правя?
В писмо до в. “ДОКТОР “, чийто нов брой към този момент е на пазара, една жена на междинна възраст разказва комплицираната персонална обстановка, в която е изпаднала в последно време и търси способен съвет.
Ето какво написа Мариана Христова от София:
Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах различен мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад тила си и двамата имаме комплицирани фамилни връзки, към този момент пораснали деца – аз имам наследник, а той – щерка. Щастливи сме, че се срещнахме, тъй като се обичаме същински, даже и на тази възраст. Преди една година ми направи предложение, взехме решение да живеем дружно, но… това, което претърпях през последната година, беше същински призрачен сън.
Когато бяхме дружно, това се превръщаше в същинска покруса за майка му. Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му наличие. И той тръгваше на мига! След време приятелят ми отслабна доста, като че ли се състари с 20 години, прегърби се… Казваше ми, че не може да живее без мен, само че и с мен няма живот. Чувствам се доста засегната и ми е болно и обидно, тъй като той е превъзходен човек, интелигентен, има “златни ” ръце и… трагичен живот.
Майка му е на 75 години и си има брачен партньор, а по-големият й наследник 7 пъти се е опитвал да си сътвори семейство, само че без триумф, лекувал се е за алкохолизъм, а в този момент е доста уединен.
Същата орис е имал с предходното си семейство и приятелят ми – развел се е, имал е и проблеми с алкохола. Аз съм уравновесена, самостоятелна и независима жена, поставих доста старания, с цел да разреша проблемите дипломатично, предлагах разнообразни разновидности, върших доста компромиси…
Но без триумф. На Нова година той изчезна – без пояснение, без да ми се обади, а вуйна му ми сподели, че се е върнал на село, при родителите си.
Баща ми и майка ми се радваха доста за нас, синът ми – също. Очакваха, че ще се оженим. Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че същински може да го обича единствено една жена – тя!
Не разбирам, по какъв начин може една майка да не желае синът й да е благополучен, да си има свое семейство? Как не схваща, че го обрича на самотност? Не ме разбирайте неправилно, веселя се, когато синът почита майка си и й оказва помощ, само че въпреки всичко би трябвало да има някакви граници. Инфо: 365novini
