National Interest: Какво следва след опита за преврат на Пригожин оттук насетне?
В петък вечерта московско време Кремъл – и светът – бяха изумени да станат очевидци на това, което изглеждаше като началото на прелом против държавното управление на президента Владимир Путин. Човекът, който ръководеше метежа, Евгений Пригожин, има дълга история с Кремъл. Бивш ресторантьор, Пригожин в последна сметка благодарение на държавни поръчки се построи като олигарх. Но това, с което той е най-известен през днешния ден, е основаването на частната военна корпорация " Вагнер ".
От основаването си при започване на 2010-те, той е видял дейности по целия свят, най-много в Африка и в Руско-украинската война, където изигра огромна роля в закърпването на дупки в от време на време слабите съветски линии.
През последните няколко месеца напрежението сред Пригожин и Кремъл – макар че Пригожин до неотдавна внимаваше да подлага на критика съветския министър на защитата Сергей Шойгу, а не самия Путин – се издигна, като съобщи, че Шойгу целеустремено отхвърля муниции на Вагнер.
В петък това напрежение доближи точка на шупване, когато Пригожин разгласява видеоклип, за който твърди, че демонстрира последствията от съветска ракетна офанзива против лагер на Вагнер (въпреки че анализаторите са открили, че въз основа на видеоклипове от същия лагер от един ден преди този момент, нищо не е променено).
В рамките на двадесет и четири часа Пригожин и неговите сили не престават да се изтеглят от Украйна и доближават на 200 километра от Москва. Към момента на писане в събота вечерта, съгласно новинарските репортажи и личните известия на Пригожин в Telegram, президентът на Беларус Александър Лукашенко явно е договорил преустановяване на огъня и евентуално решение.
Пригожин твърди, че силите му ще се върнат в Украйна, макар че не е ясно какво е заречен Путин в подмяна.
Какво в действителност е предиздвикало Пригожин да стартира своя самопровъзгласил се „ марш на справедливостта “ също е неразбираемо. Въпреки че в началото той твърдеше, че преследва единствено Шойгу и неведнъж говореше, че не е срещу Путин, стремежът му към Кремъл като че ли задържа тази опция.
В края на краищата, всеки опит за ликвидиране, узурпиране или друго премахване със мощ на министъра на защитата на Путин явно ще се преглежда като нахлуване против самия Путин.
Спекулациите, че всичко това е грандиозна игра в жанр 4D шах от самия Путин за унищожаване на Шойгу, могат да бъдат отхвърлени. Копието на Пригожин прониква надълбоко в Русия, унижавайки съветските въоръжени сили, които или не могат, или не желаят, по някаква причина, да стрелят по неговите войски (с изключение на няколко пилоти).
Ако Путин искаше да отстрани Шойгу, уволнението му щеше да бъде надалеч по-лесно.
Но накъде отиват нещата оттук насетне, по какъв начин този финален случай визира бъдещето както на Русия, по този начин и на Запада? Въпреки че съвсем всичко може да се случи, има единствено четири евентуални сюжета.
Най-вероятните сюжети
Първият сюжет може да се назова „ примирието се резервира “. Тук Пригожин се връща на фронта, като евентуално държи някои войски в Ростов и възобновява борбата. Какво ще се случи с него в средносрочен и дълготраен проект обаче е отворено за някои спекулации, в очакване на спомагателни детайлности.
По същия метод естеството на съглашението сред Путин и Пригожин и какво включва то към момента не е ясно. Може би Путин се съгласява да уволни Шойгу (което би било нещо като политическо земетресение, защото Шойгу е единственият човек, който е служил на висшите равнища на държавното управление на Руската федерация от нейното основаване).
Какъвто и да е крайният излаз обаче, Пригожин надали ще остане в Русия. Към този миг той отстрани голям брой цели на съветските Военновъздушни сили – евентуално убивайки водачите – и унижи държавното управление на Путин на международната сцена. Един тип заточение наподобява като евентуален резултат.
Вторият сюжет , „ разчистване “, планува спиране на примирието. Пригожин незабавно или в близко бъдеще още веднъж се разпалва. Този път обаче той бива хванат или погубен. След това съветското държавно управление продължава да изтрива останалата част от Вагнер като полунезависима мощ.
Доверието към Путин отново ще да пострада – в края на краищата частна военна компания, която той разреши да се появи, за малко да навлезе над 200 км в личната му страна при опит за прелом, да се отдръпне и да нападна повторно – само че той щеше да остане на власт, за в този момент. Войната на Русия в Украйна обаче ще бъде възпрепятствана, защото силите на Вагнер съставляват не малко количество войски там.
В взаимозависимост от естеството и мащаба на прочистването, Русия ще бъде принудена да заеме или краткотрайна, или даже непрекъсната отбранителна позиция до края на спора. Нещо повече, даже и Пригожин да бъде погубен, Путин евентуално няма да издържи още дълго на поста – това, че е основал условия за повтарящи се евентуални опити за прелом от частни военни сили, е прекомерно огромно леке в досието му. Той ще бъде тихомълком заставен да се пенсионира преди идващите президентски избори.
Третият и минимум евентуален сюжет, „ президентът Пригожин “, планува примирието да се разпадне – само че тук съветските въоръжени сили се топят като масло, до момента в който Вагнер възобновява настъплението си и щурмува Кремъл.
Това не е невъзможно; на откритата автомагистрала от Ростов до Воронеж Пригожин на практика не среща опозиция. Той също по този начин, по време на към този момент спряното си шествие, наподобява промени задачите си (или най-малко обществено се приближи до персоналните си): в отговор на послание на Путин, настояващо той да се отдръпна, Пригожин сподели, че тези, които са против Вагнер, „ през днешния ден са тези които се събраха към мръсниците ".
Тъй като е малко евентуално Пригожин да е отишъл с колата до Москва за непоколебим диалог и здрависване, при този сюжет той завладява Кремъл и слага себе си или политически внушителен определен съдружник за нов президент на Русия.
Ако успее да направи това безпрепятствено – без сериозна опозиция от страна на въоръжените сили или разследващите служби, което е малко евентуално – това би било много неприятно за Украйна. От известно време Пригожин подлага на критика Министерството на защитата за воденето на войната – от отхвърли да се премине към военна стопанска система до нежеланието, съгласно Пригожин, в действителност да се бие нападателно.
Вагнеровецът също е доста по-идеологизиран от Путин; до момента в който Путин даваше най-вече криволичещи обръщения за това какъв брой злокобен е Западът, Пригожин евентуално щеше да изложи „ положителна “ визия за Русия.
Един Пригожин отпред, директно или индиректно, евентуално незабавно ще сложи страната на сериозна военна основа, вместо да одобри тактиката на Путин да държи войната допустимо най-далече от популацията.
Най-лошият сюжет
Но какво ще стане, в случай че Пригожин стигне до Москва, само че не успее да си обезпечи властта? Може би Путин бяга в Санкт Петербург и се заклева да се бие, или може би вагнеровците и съветските въоръжени сили стартират да се бият съществено в покрайнините на града?
Това развиване, четвъртият сюжет, може да се опише единствено като „ Втора съветска революция “. Вероятно, сходно на Първата съветска революция, воюващите няма да останат лимитирани до двустранен спор на държавното управление против бунтовниците.
Рамзан Кадиров, водачът на съветска Чечня, който до момента беше правилен на Путин, може да усети опция в действителност да сътвори кралство за себе си. Някои детайли в Тартарстан или другаде, които са жадували за личните си етнически конструирани страни, може да работят за самостоятелност.
Китай, който е хвърлил око на сибирската вода от години, може - в името на сигурността на границата си - да се придвижи да поеме контрола върху някои стратегически елементи на Сибир.
Западът от своя страна ще би трябвало да обмисли по какъв начин да продължи. Разпадането на Русия на революция би било пагубно, заради което мислители реалисти като Хенри Кисинджър приканиха Запада да заобикаля това.
Разделянето на единадесетте часови зони на Русия би отворило нова шахматна дъска на зараждащата се Студена война сред Съединените щати и Китай, изостряйки напрежението и в последна сметка евентуално вкарвайки Вашингтон в спорове там.
Съединените щати също евентуално ще би трябвало да се навият на НАТО и европейските съдружници. Ще би трябвало да се отговори на въпроси, пред които Вашингтон в никакъв случай не е трябвало да се изправя. В случай на революция в Русия Украйна евентуално ще си върне цялата територия.
Но какво ще стане, в случай че желае да отиде по-далеч: би трябвало ли Вашингтон да спре ядосана Украйна да извърши лична „ специфична военна интервенция “ в пробитите съветски граници? Какво ще стане, в случай че Полша, виждайки рухването на съветската власт, стартира да гледа жадно към териториите източно от линията Кързън, които е изгубила при Йосиф Сталин?
Освен това поражда въпросът за нуклеарните ресурси на Русия. Русия, в края на краищата, има повече нуклеарни оръжия от всяка друга страна: какво ще стане, в случай че те попаднат в ръцете на някой от татарските националисти, вагнеровци, ислямски екстремисти или други военачалници, които биха могли да излязат от спора?
Предпазливостта е желателна
Към момента на писане събитията наподобяват по дифолт към първия сюжет и минимум дестабилизиращия сюжет. И въпреки всичко обстановката на място е променлива – оповестеното сега заточение на Пригожин в Беларус, измежду всички други обещани отстъпки, зависи в огромна степен от това дали Путин ще удържи на думата си. Дали това е задоволително за Пригожин, следва да се разбере.
В последна сметка, когато стартират преврати, мъглата на войната се ускорява и е мъчно да се види какво ще се случи. В случай на „ Почистване “, сюжетът, който другояче е оптимален за Путин, неговият престиж към момента може да бъде толкоз отслабен, че някой различен да опита нов прелом през идните месеци.
„ Президентът Пригожин “ може да види Пригожин да управлява за малко Русия, единствено с цел да бъде провокиран от някой различен. А пълномащабната „ Втора съветска революция “ основава въпроси, които са задавани единствено в кошмарите на западните стратегически плановици.
В края на краищата последната революция в Русия сътвори Съветския съюз. Няма причина да имаме вяра, че тази ще създаде нещо по-добро.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От основаването си при започване на 2010-те, той е видял дейности по целия свят, най-много в Африка и в Руско-украинската война, където изигра огромна роля в закърпването на дупки в от време на време слабите съветски линии.
През последните няколко месеца напрежението сред Пригожин и Кремъл – макар че Пригожин до неотдавна внимаваше да подлага на критика съветския министър на защитата Сергей Шойгу, а не самия Путин – се издигна, като съобщи, че Шойгу целеустремено отхвърля муниции на Вагнер.
В петък това напрежение доближи точка на шупване, когато Пригожин разгласява видеоклип, за който твърди, че демонстрира последствията от съветска ракетна офанзива против лагер на Вагнер (въпреки че анализаторите са открили, че въз основа на видеоклипове от същия лагер от един ден преди този момент, нищо не е променено).
В рамките на двадесет и четири часа Пригожин и неговите сили не престават да се изтеглят от Украйна и доближават на 200 километра от Москва. Към момента на писане в събота вечерта, съгласно новинарските репортажи и личните известия на Пригожин в Telegram, президентът на Беларус Александър Лукашенко явно е договорил преустановяване на огъня и евентуално решение.
Пригожин твърди, че силите му ще се върнат в Украйна, макар че не е ясно какво е заречен Путин в подмяна.
Какво в действителност е предиздвикало Пригожин да стартира своя самопровъзгласил се „ марш на справедливостта “ също е неразбираемо. Въпреки че в началото той твърдеше, че преследва единствено Шойгу и неведнъж говореше, че не е срещу Путин, стремежът му към Кремъл като че ли задържа тази опция.
В края на краищата, всеки опит за ликвидиране, узурпиране или друго премахване със мощ на министъра на защитата на Путин явно ще се преглежда като нахлуване против самия Путин.
Спекулациите, че всичко това е грандиозна игра в жанр 4D шах от самия Путин за унищожаване на Шойгу, могат да бъдат отхвърлени. Копието на Пригожин прониква надълбоко в Русия, унижавайки съветските въоръжени сили, които или не могат, или не желаят, по някаква причина, да стрелят по неговите войски (с изключение на няколко пилоти).
Ако Путин искаше да отстрани Шойгу, уволнението му щеше да бъде надалеч по-лесно.
Но накъде отиват нещата оттук насетне, по какъв начин този финален случай визира бъдещето както на Русия, по този начин и на Запада? Въпреки че съвсем всичко може да се случи, има единствено четири евентуални сюжета.
Най-вероятните сюжети
Първият сюжет може да се назова „ примирието се резервира “. Тук Пригожин се връща на фронта, като евентуално държи някои войски в Ростов и възобновява борбата. Какво ще се случи с него в средносрочен и дълготраен проект обаче е отворено за някои спекулации, в очакване на спомагателни детайлности.
По същия метод естеството на съглашението сред Путин и Пригожин и какво включва то към момента не е ясно. Може би Путин се съгласява да уволни Шойгу (което би било нещо като политическо земетресение, защото Шойгу е единственият човек, който е служил на висшите равнища на държавното управление на Руската федерация от нейното основаване).
Какъвто и да е крайният излаз обаче, Пригожин надали ще остане в Русия. Към този миг той отстрани голям брой цели на съветските Военновъздушни сили – евентуално убивайки водачите – и унижи държавното управление на Путин на международната сцена. Един тип заточение наподобява като евентуален резултат.
Вторият сюжет , „ разчистване “, планува спиране на примирието. Пригожин незабавно или в близко бъдеще още веднъж се разпалва. Този път обаче той бива хванат или погубен. След това съветското държавно управление продължава да изтрива останалата част от Вагнер като полунезависима мощ.
Доверието към Путин отново ще да пострада – в края на краищата частна военна компания, която той разреши да се появи, за малко да навлезе над 200 км в личната му страна при опит за прелом, да се отдръпне и да нападна повторно – само че той щеше да остане на власт, за в този момент. Войната на Русия в Украйна обаче ще бъде възпрепятствана, защото силите на Вагнер съставляват не малко количество войски там.
В взаимозависимост от естеството и мащаба на прочистването, Русия ще бъде принудена да заеме или краткотрайна, или даже непрекъсната отбранителна позиция до края на спора. Нещо повече, даже и Пригожин да бъде погубен, Путин евентуално няма да издържи още дълго на поста – това, че е основал условия за повтарящи се евентуални опити за прелом от частни военни сили, е прекомерно огромно леке в досието му. Той ще бъде тихомълком заставен да се пенсионира преди идващите президентски избори.
Третият и минимум евентуален сюжет, „ президентът Пригожин “, планува примирието да се разпадне – само че тук съветските въоръжени сили се топят като масло, до момента в който Вагнер възобновява настъплението си и щурмува Кремъл.
Това не е невъзможно; на откритата автомагистрала от Ростов до Воронеж Пригожин на практика не среща опозиция. Той също по този начин, по време на към този момент спряното си шествие, наподобява промени задачите си (или най-малко обществено се приближи до персоналните си): в отговор на послание на Путин, настояващо той да се отдръпна, Пригожин сподели, че тези, които са против Вагнер, „ през днешния ден са тези които се събраха към мръсниците ".
Тъй като е малко евентуално Пригожин да е отишъл с колата до Москва за непоколебим диалог и здрависване, при този сюжет той завладява Кремъл и слага себе си или политически внушителен определен съдружник за нов президент на Русия.
Ако успее да направи това безпрепятствено – без сериозна опозиция от страна на въоръжените сили или разследващите служби, което е малко евентуално – това би било много неприятно за Украйна. От известно време Пригожин подлага на критика Министерството на защитата за воденето на войната – от отхвърли да се премине към военна стопанска система до нежеланието, съгласно Пригожин, в действителност да се бие нападателно.
Вагнеровецът също е доста по-идеологизиран от Путин; до момента в който Путин даваше най-вече криволичещи обръщения за това какъв брой злокобен е Западът, Пригожин евентуално щеше да изложи „ положителна “ визия за Русия.
Един Пригожин отпред, директно или индиректно, евентуално незабавно ще сложи страната на сериозна военна основа, вместо да одобри тактиката на Путин да държи войната допустимо най-далече от популацията.
Най-лошият сюжет
Но какво ще стане, в случай че Пригожин стигне до Москва, само че не успее да си обезпечи властта? Може би Путин бяга в Санкт Петербург и се заклева да се бие, или може би вагнеровците и съветските въоръжени сили стартират да се бият съществено в покрайнините на града?
Това развиване, четвъртият сюжет, може да се опише единствено като „ Втора съветска революция “. Вероятно, сходно на Първата съветска революция, воюващите няма да останат лимитирани до двустранен спор на държавното управление против бунтовниците.
Рамзан Кадиров, водачът на съветска Чечня, който до момента беше правилен на Путин, може да усети опция в действителност да сътвори кралство за себе си. Някои детайли в Тартарстан или другаде, които са жадували за личните си етнически конструирани страни, може да работят за самостоятелност.
Китай, който е хвърлил око на сибирската вода от години, може - в името на сигурността на границата си - да се придвижи да поеме контрола върху някои стратегически елементи на Сибир.
Западът от своя страна ще би трябвало да обмисли по какъв начин да продължи. Разпадането на Русия на революция би било пагубно, заради което мислители реалисти като Хенри Кисинджър приканиха Запада да заобикаля това.
Разделянето на единадесетте часови зони на Русия би отворило нова шахматна дъска на зараждащата се Студена война сред Съединените щати и Китай, изостряйки напрежението и в последна сметка евентуално вкарвайки Вашингтон в спорове там.
Съединените щати също евентуално ще би трябвало да се навият на НАТО и европейските съдружници. Ще би трябвало да се отговори на въпроси, пред които Вашингтон в никакъв случай не е трябвало да се изправя. В случай на революция в Русия Украйна евентуално ще си върне цялата територия.
Но какво ще стане, в случай че желае да отиде по-далеч: би трябвало ли Вашингтон да спре ядосана Украйна да извърши лична „ специфична военна интервенция “ в пробитите съветски граници? Какво ще стане, в случай че Полша, виждайки рухването на съветската власт, стартира да гледа жадно към териториите източно от линията Кързън, които е изгубила при Йосиф Сталин?
Освен това поражда въпросът за нуклеарните ресурси на Русия. Русия, в края на краищата, има повече нуклеарни оръжия от всяка друга страна: какво ще стане, в случай че те попаднат в ръцете на някой от татарските националисти, вагнеровци, ислямски екстремисти или други военачалници, които биха могли да излязат от спора?
Предпазливостта е желателна
Към момента на писане събитията наподобяват по дифолт към първия сюжет и минимум дестабилизиращия сюжет. И въпреки всичко обстановката на място е променлива – оповестеното сега заточение на Пригожин в Беларус, измежду всички други обещани отстъпки, зависи в огромна степен от това дали Путин ще удържи на думата си. Дали това е задоволително за Пригожин, следва да се разбере.
В последна сметка, когато стартират преврати, мъглата на войната се ускорява и е мъчно да се види какво ще се случи. В случай на „ Почистване “, сюжетът, който другояче е оптимален за Путин, неговият престиж към момента може да бъде толкоз отслабен, че някой различен да опита нов прелом през идните месеци.
„ Президентът Пригожин “ може да види Пригожин да управлява за малко Русия, единствено с цел да бъде провокиран от някой различен. А пълномащабната „ Втора съветска революция “ основава въпроси, които са задавани единствено в кошмарите на западните стратегически плановици.
В края на краищата последната революция в Русия сътвори Съветския съюз. Няма причина да имаме вяра, че тази ще създаде нещо по-добро.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ