В петък се навършват девет месеца откакто Доналд Тръмп влезе

В петък се навършват девет месеца откогато Доналд Тръмп влезе в Овалния кабинет. В прочут смисъл, коства ни се по-дълго. (Спомняте ли си живота ви преди туитовете на Тръмп?) Стана и по-трудно да се дистанцираме от всекидневната полуда и да помислим какво значат дейностите на Тръмп за Съединените щати и тяхното бъдеще. Но сходна вероятност е нужна, в случай че желаеме да отсеем това, което има значение, от враждите, свадите, сривовете и бъркотията, които са същината на администрацията на Тръмп.

Историята има две страни. Ако възприемем президентството на Тръмп като стрес тест за американската народна власт, то системата реагира прекомерно добре - възпира го, провокира го и осуетява някои от най-нелибералните му замисли. Но има и тревожни признаци. Всеки ден, в който Тръмп остава на поста си, той продължава да поляризира страната и да снижава интернационалния й престиж. И до момента в който той размишлява върху надвисналата действителност от това да остане в историята като провалил се президент, не се знае накъде ще го тласнат демоните му.

С значимото изключение на Републиканската партия, множеството от държавните и гражданските институции реагират уверено на Тръмп. Федералните съдилища отхвърлиха първите му две антимюсюлмански забрани за пътувания. Министерството на правораздаването назначи специфичен прокурор, откакто Тръмп уволни Джеймс Коми, шефа на ФБР. Служители на разузнаването разкриха унищожителна информация за сътрудници на Тръмп и връзките им с съветски представители. Висши военни, в това число министърът на защитата Джим Матис, съумяха да притиснат президента да поддържа член пети от контракта за НАТО. Дори вътре в самия Бял дом - наименуван от сенатор Боб Коркър " забавачница за възрастни " - чиновниците " прекарват забележителна част от времето си в това да измислят способи да обуздаят и управляват напористия президент ", както писа в. " Вашингтон пост ".

Подобни информации се появяват безусловно всеки ден. Американските медии, които Тръмп назова " врагове на народа " малко откакто встъпи в служба, в никакъв случай не са били толкоз стимулирани. Извън рамките на Вашингтон в това време се зароди необятно съпротивително придвижване, което президентът самичък генерира. Освен че активизира обичайните поддръжници на Демократическата партия, той задейства доста хора, които дотогава в никакъв случай не бяха считали себе си за прекомерно политизирани. Дори в народна власт, обвързана с групи с огромни ползи, избрани обществени задължения могат да имат мощен резултат - образец за това е фактът, че Републиканската партия не отхвърли Обамакеър.

Това е от позитивната страна на скалата. Ако в деня на встъпването в служба въпросът беше дали американската народна власт ще се окаже по-силна от президент като Тръмп, отговорът за момента е значително позитивен. Но не трябва да се отпускаме. Ако Тръмп не подаде оставка или не бъде отхвърлен от поста, той ще има най-малко още трийсет и девет месеца в Белия дом. (И доста повече, в случай че бъде избран отново.) Главният въпрос е какъв брой още вреди ще нанесе той, преди да си тръгне.

Въпреки че законодателният му дневен ред за момента е неуспех, той отбелязва прогрес (по неговата преценка) в други области. Миналата седмица Белият дом предприе няколко стъпки да саботира системата на здравни осигуровки на Обамакеър. Тази седмица преправената и към този момент безсрочна възбрана за пътувания ще влезе в действие. Нийл Горсъч, който Тръмп номинира за арбитър във Върховния съд, възвърне едно консервативно болшинство в съда. А назначени от президента хора в организации като Агенцията за отбрана на околната среда, Федералната комисия за връзките и Националния ръб за трудовите взаимоотношения са се заловили - надалеч от погледа на обществеността - да трансформират регулации, отнасящи се за климатичните промени, конкурентността на пазарите, новата стопанска система и правата на служащите. С времето тези административни промени ще имат голямо значение.

На външнополитическия фронт съветниците на Тръмп явно са го убедили да не анулира постигнатата от администрацията на Обама нуклеарна договорка с Иран и вместо това обществено да хвърли подозрение върху нея и да насочи въпроса към Конгреса. Като имаме поради предходните изказвания на Тръмп, този ход е леко насърчителен, само че неговият изолационизъм и враждебност си остават. Под неговото управление Съединени американски щати се изтеглиха от транстихоокеанското партньорство, от Парижкото съглашение за климата, а ЮНЕСКО и НАФТА може да са идващите. Вместо Пакс Американа, в този момент сме очевидци на " Доктрината на изтеглянето ", по определението на Ричард Хаас, президент на Съвета за интернационалните връзки.

А най-сериозното предизвикателство за националната сигурност занапред следва. Преди няколко седмици прессекретарят на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс безусловно призна, че Тръмп се пробва да убеди севернокорейския водач Ким Чен-ун, че е задоволително вманиачен, с цел да нанесе нуклеарен удар. Според вътрешната логичност на това рисково политическо държание може би има смисъл да всееш подозрения в главата на съперника си и той да се чуди дали ти си с всичкия си. Но какво ще стане, в случай че Тръмп фактически е дотолкоз дементен, че да подреди изпреварващ удар против Пхенян? Ще могат ли да го спрат тримата висши генерали от администрацията - Матис, Джон Кели, шефът на канцеларията на Белия дом и Ейч Ар Макмастър, съветникът по националната сигурност?

Ужасяваща е мисълта какъв отговор би дал Тръмп на терористична офанзива на Ислямска страна на американска земя. В подобен случая страната ще бъде принудена да оплаква жертвите при съществуването на президент, който през 2015 година говореше, че мюсюлманите би трябвало да бъдат задължени да носят специфични карти за идентичност, в джамиите да бъдат осъществявани обиски без заповеди за това, а в мюсюлманските общности да бъде въведено всеобщо наблюдаване. Той прикани и за връщане на мъченията на обвинени терористи.

Дори в случай че имаме шанс да избегнем смъртоносна война или терористичен атентат, мъчно е да се мери резултатът от още трийсет и девет месеца с Тръмп, или даже повече. От първия ден на президентската акция той пропагандира против доста от нормите, свързвани с американската народна власт. " Направо е непоносимо, че пресата може да написа каквото си желае ", сподели той в изявление предходната седмица. Ден по-късно говореше по какъв начин избавителните екипи би трябвало да бъдат изтеглени от бедстващия Пуерто Рико, чиито поданици са американски жители от един век.

Със сигурност огромна част от приказките на Тръмп нямат сериозен политически заряд. Но това не може да го извини, нито да смекчи психическата офанзива, на която той подлага цялото американско общество. Съединените щати са голяма, разнообразна по състав страна с дълбоки обществени, расови и стопански разделения. За да поддържат единение, те залагат на основаната в хода на историята визия (част от която е мит), че всеки споделя едни и същи съществени полезности и получава еднообразно отношение и почитание.

На процедура Тръмп ежедневно подронва този разказ, разпръсквайки безкрайни потоци от отрова и разединяващи обществото думи. Когато те не са ориентирани против считаните от него за политически врагове - Ен Би Си нюз, Си Ен Ен, " Ню Йорк таймс " - той постоянно съска против членове на малцинствени групи като чернокожите играчи от Националната футболна лига или кмета на Сан Хуан. Расистите и злобарите наблюдават какво прави той и се нахъсват. Хората, които са виждали по какъв начин други демокрации се изхабяват, а други разединени страни се разпадат, го следят с смут.

Въпреки обещанието му " Да създадем Америка велика още веднъж ", Тръмп в действителност не създава нищо друго с изключение на безпорядък, брътвежи и разединение. Докато е президент - пост, за който е фрапантно несъответствуващ - той ще продължи да подкопава основите на страната. Сега единствено сътрудниците му от кабинета и републиканците на Капитолия имат пълномощията да сложат завършек на това огромно и тежко тестване. Много малко са признаците, че те имат нужната воля и храброст, с цел да работят.

По БТА