Нова археологическа изложба в Русе
В петък, 6-и юни, от 18.00 ч. в Историческия музей в Русе ще бъде показана изложбата " Под пластовете време – Археология от Кале Широково “. Автор е археологът Деян Драгоев, оповестиха от музея.
Новата галерия на Русенския музей - " Под пластовете време – Археология от Кале Широково “, разкрива проучванията на терен в последните пет години на този към момента неизвестен обект. За този интервал се открояват впечатляващи кули и крепостни стени, както и голям брой други уреди от античната цитадела – стъпала, врати, жилища и голям брой артефакти. Сред тях в изложбата могат да бъдат видени печати на императорската канцелария – шефът на този град е водил преписка със столицата, а също необикновени предмети като " сфероконус “ – съд, който съдържа магическа течност, отрова или алкохол. Археолозите са намерили и ковчеже за монети, от което има обособени елементи – обков, както и заключалката с ключ.
Не единствено археологическите открития впечатляват от този обект – Кале Широково събира поддръжката на локалните поданици. Читалища, аграрни производители, къщи за посетители, локални управляващи поддържат с хора, с пари и даже физически се включват в изследването. Интересът към мястото е доста огромен и на разкопките се включват и рядко срещаните у нас доброволци. Заедно с това археологът Деян Драгоев провежда лятна школа по археология с възпитаници от Математическата гимназия в Русе. Всички тези интензивности оказват помощ на мястото да стане по-видимо и поддържат локалните общности да разпознават тяхното културно завещание.
Кале Широково “ се разполага на 35 км южно от Русе, върху скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. В резултат на
археологическите разкопки, осъществени в интервала 2020 – 2025 година, са разкрити остатъци, принадлежащи на един от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна ера в Русенска област.
Крепостта е издигната в размирните години при император Теодосий II (408-450). В началото укреплението охранява пътищата в долините на реките Баниски и Черни лом. За имперския темперамент на строителството свидетелстват както плановото му решение, по този начин и метода му на строеж. По сходство на " Теодосиеви стени “ в Константинопол и тук има две успоредни крепостни стени. Основната стена е снабдена с три огромни полукръгли кули, от които напълно са проучени две. В обособени браншове широчината на стената доближава до 4,80 м, което я трансформира в най-широката у нас. Външната стена е по-тънка (2,80 м), среща се на 12 м в източна посока по отношение на главната. За по-добра защита е снабдена с плътни, триъгълни по форма, кули, от които са проучени две, защитаващи портата на крепостта. И двете стени са построени от огромни каменни блокове, някои от които с дължина повече от 2 м. Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми.
Благодарение на мощните си крепостни стени селището устоява на огромните аварски и славянски нашествия от края на VI в.
През Средновековието върху руините на крепостта е построено населено място. Към момента най-ранните разкрити структури се отнасят към XI в., само че редица находки демонстрират, че мястото е населявано и в годините на Първото българско царство. В първата половина на XI в. в източна посока е построена нова крепостна стена, с което предпазената територия се усилва двойно. През византийския интервал в крепостта се открива административен шеф, който води коренспонденция с константинополската императорска канцелария. Кръстовец е името на града през идващите епохи, запазило се и във времето на цар Иван Шишман.
Новата галерия на Русенския музей - " Под пластовете време – Археология от Кале Широково “, разкрива проучванията на терен в последните пет години на този към момента неизвестен обект. За този интервал се открояват впечатляващи кули и крепостни стени, както и голям брой други уреди от античната цитадела – стъпала, врати, жилища и голям брой артефакти. Сред тях в изложбата могат да бъдат видени печати на императорската канцелария – шефът на този град е водил преписка със столицата, а също необикновени предмети като " сфероконус “ – съд, който съдържа магическа течност, отрова или алкохол. Археолозите са намерили и ковчеже за монети, от което има обособени елементи – обков, както и заключалката с ключ.
Не единствено археологическите открития впечатляват от този обект – Кале Широково събира поддръжката на локалните поданици. Читалища, аграрни производители, къщи за посетители, локални управляващи поддържат с хора, с пари и даже физически се включват в изследването. Интересът към мястото е доста огромен и на разкопките се включват и рядко срещаните у нас доброволци. Заедно с това археологът Деян Драгоев провежда лятна школа по археология с възпитаници от Математическата гимназия в Русе. Всички тези интензивности оказват помощ на мястото да стане по-видимо и поддържат локалните общности да разпознават тяхното културно завещание.
Кале Широково “ се разполага на 35 км южно от Русе, върху скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. В резултат на
археологическите разкопки, осъществени в интервала 2020 – 2025 година, са разкрити остатъци, принадлежащи на един от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна ера в Русенска област.
Крепостта е издигната в размирните години при император Теодосий II (408-450). В началото укреплението охранява пътищата в долините на реките Баниски и Черни лом. За имперския темперамент на строителството свидетелстват както плановото му решение, по този начин и метода му на строеж. По сходство на " Теодосиеви стени “ в Константинопол и тук има две успоредни крепостни стени. Основната стена е снабдена с три огромни полукръгли кули, от които напълно са проучени две. В обособени браншове широчината на стената доближава до 4,80 м, което я трансформира в най-широката у нас. Външната стена е по-тънка (2,80 м), среща се на 12 м в източна посока по отношение на главната. За по-добра защита е снабдена с плътни, триъгълни по форма, кули, от които са проучени две, защитаващи портата на крепостта. И двете стени са построени от огромни каменни блокове, някои от които с дължина повече от 2 м. Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми.
Благодарение на мощните си крепостни стени селището устоява на огромните аварски и славянски нашествия от края на VI в.
През Средновековието върху руините на крепостта е построено населено място. Към момента най-ранните разкрити структури се отнасят към XI в., само че редица находки демонстрират, че мястото е населявано и в годините на Първото българско царство. В първата половина на XI в. в източна посока е построена нова крепостна стена, с което предпазената територия се усилва двойно. През византийския интервал в крепостта се открива административен шеф, който води коренспонденция с константинополската императорска канцелария. Кръстовец е името на града през идващите епохи, запазило се и във времето на цар Иван Шишман.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ