В петък, 19 декември напуснах парламентарната група на ИТН и

В петък, 19 декември напуснах парламентарната група на Има Такъв Народ и партията. Близките ми, сътрудниците в Българска академия на науките и приятелите ми знаят, че още след съставяне на държавното управление заявих, че последния ден на този парламент ще бъде и последния ден в Има Такъв Народ. Абсолютното ми противоречие с този избор на управлението се сблъска с обещанията пред гласоподавателите за по-добра просветителна система, нараснали стандарти и финансиране, промяна. Това разгласява на страницата си във фейсбук проф. Андрей Чорбанов, който напусна ПГ на Има Такъв Народ в Народното събрание на 19 декември, представен от bTV. Ето и още от неговата обява:

Наложихме надпартиен жанр на работа в Комисията по образованието и науката в интерес на публичният интерес, тъй като тук партии и агитация няма. Като Председател на Комисията по образованието и науката в този момент е момента да благодаря на всички членове на комисията от всички партии за дейната работа в тази надпартийна сфера, запазването ВИНАГИ на положителния звук в общуването в комисията и неналичието на експанзия при противоречие с обособените политики. Благодаря на всички членове на комисията за положителните думи, които ми споделиха при овакантяване на този висок пост. Гордея се с работата на комисията, в допълнение ще обявявам доклад за работата и признатите в нея нормативни документи. Благодаря и на техническия екип и референтите, с които работихме през това време. Благодаря и на министър Красимир Вълчев за диалогичността и градивната взаимна работа. Слава Богу – при образованието и науката Борисов, Пеевски, Асен Василев, Мирчев и останалите рискови водачи работа и влияние нямаха. В Комисията бяха единствено хора, съпричастни към образованието и науката.

Ние, българите сме изтъкани от някакъв безумен ентусиазъм за въздаване на морална правдивост и полезности. Всеки възприема себе си като последна инстанция, определяща положително и неприятно, вярно или не, красиво или грозно. Трябва под всеки пост на някого да се закачим за всичко, което е допустимо. Защо бе, хора. Ако има естествена фотография в фамилна или частна конюнктура се почват неща от вида – „ този за какво все с жена си се снима, за какво непрекъснато се фука с нея, не се ли наяде, не се ли напътува “. „ Ми да – по този начин са политиците “, а и какво ли още не. Никой няма да обърне внимание, че аз, като всеки естествен човек съм правил същите неща и без да съм политик. Ще продължа да ги върша и зная, че постоянно ще има недоволни, мразещи, завистливи. Все хора, на които нищо неприятно не си направил, само че те държат да ти покажат, че не те харесват, не харесват облеклата ти, жена ти, метода ти на живот. Защо го вършат ли – ами нямам отговор. Аз в никакъв случай не влизам в профилите на хората, които не одобрявам и в случай че инцидентно ми попадне подобен пост просто не преставам нататък, нормално без да го чета. Затова и не е инцидентно, че маса хора блокират опцията за мнения, нещо, което аз самия в никакъв случай не върша. За сметка на това със удовлетворение препречвам и трия всеки, който мине границата на благовъзпитание.

За мен съществени добродетели са лоялността и отговорността. Аз съм създател на Има Такъв Народ, народен представител във всичките 6 Народното събрание, в които Има Такъв Народ взе участие. Постоянно ме питат за какво не си потеглих по-рано от Има Такъв Народ? Много е просто, по какъв начин се потегля от партия, която ти си основал? Аз не съм приходящ случайник и низък хитрец, появяващ се единствено, когато партията взе участие във властта и да се докопа до някаква властова позиция. Аз съм бил в Има Такъв Народ в най-трудните ни времена, когато едни хора ни спазаряваха по коридорите с какво ли не, с цел да останем в „ демократичното “ държавно управление, били сме и отвън Народното събрание, били сме и в очевидна съпротива. В нито един от тези моменти не съм се поддавал на давления извън. Аз бях Има Такъв Народ. Това е моята преданост. Мнозина си потеглят при първата компликация или кривване от верния път, само че за мен в никакъв случай не е било толкоз елементарно. Разбира се, всяка преданост си има граници, в никакъв случай не е безусловна. Трябваше време, с цел да схвана, че към този момент тази партия е захласната от други хора, с други полезности и различен морал – друг от моя. Напуснаха ни 95% от експертите във всички области, заместени с по-неподходящи, само че пък по-предани хора. Защото експертите са сериозни, а преданите – не. Дилетантството стана норма, арогантността – мярка за подражателство. Трябваше ми време, с цел да схвана, че не аз си потеглям от Има Такъв Народ, а Има Такъв Народ си е тръгнала от мен. Аз просто затворих вратата.

Работата в областта на науката и образованието е моят единствен приоритет в Народното събрание. Това е надпартийна идея, която не би трябвало да се въздейства от чисто политически уклони и агитация. До последно се надявах, че е в действие нашата стратегия, в която е записано, че образованието и науката са най-важният приоритет за развиването на страната. Неприемането на държавния бюджет за 2026, както и неприемането на Закона за учебно и предучилищно обучение, по който работим 7 месеца ми дадоха да схвана, че наличието ми в парламентарната група и партията не просто е безсмислено, а ставам участник в развой, който очевидно не одобрявам. Това беше безусловно безконтролно и недържавно като демонстрация. За мен виновното държание допуска гласоподаване на държавния бюджет откакто си управлявал през годината. Питате за какво не напуснах и Народното събрание – много е просто. Защото незабавно надолу по веригата на мое място ще пристигна човек, който ще поддържа този развой, който не е харесван от нашите гласоподаватели. Нека на идващите избори управлението да сложи верните хора на верните места.

Постоянно слушам нелепости, че може би заставам в Народното събрание поради високата заплата и други привилегии. Истината е, че „ други “ привилегии нямам, а що се отнася до заплатата не мисля, че някой от вас знае какви са ми били приходите преди Народното събрание. Не са ме взели в Народно събрание пътьом от полето, а имам 33 години стаж в моята специалност, последните от които на оптимално висока позиция. Винаги съм бил финансово самостоятелен и съм живял по същия метод, както и в този момент. Бях заможен преди Народното събрание, ще си остана заможен и след него. Нямам никакви забавни придобивки за мен и фамилията ми по време на работата ми в Народно събрание, околните ми учат и работят в естествена среда. Нямам акции, офшорки, крипто-валута, злато и квото се сетите. Но пък имам хора до мен, които костват много повече. Сигурно има депутати, висящи по банките в Парламента поради едната заплата и надпис във Facebook, че работят в Народно събрание, само че не подобен е моя случай.

Никога, но в никакъв случай не съм желал никакво назначение на какъвто и да е било пост. Винаги съм мислил, че има естествени процеси и би трябвало най-хубавите в своята сфера да заемат съответните длъжности. Това надалеч не стана по този начин, само че няма да влизам в детайлности. В същина, аз нищо не съм желал и всеки може да го удостовери. Нямах и нямам упоритост за нищо друго, с изключение на за работа в помощ на образованието и науката, които не престават да са най-слабо финансирани у нас измежду страните в Европейски Съюз. Това е дори срамно.

Трябва да кажа и нещо значимо. Напускайки парламентарната група в петък ми се обадиха или писаха стотици хора. Обадиха ми се депутати от всички парламентарни групи, политици, близки, другари, сътрудници, публицисти, просто познати и непознати – всички до един поздравявайки ме за изборът ми да си потегли. Трябва да им благодаря за нещо доста значимо – едвам в този момент разбирам какъв брой доста хора са приемали изборът ми за партийна политика, доверявайки се на мен и качествата ми, вярвайки ми без да си разрешат да подлагат на критика тъкмо този избор, приемайки решението ми. Защото хората в този свят и в този живот не се разделят по партии, а по почтеност, честност, преданост и отговорност. Понякога и по обич. Защото може да си почтен и честен в несъответствуваща партия или пък същински долен човек в „ вярната “ такава. Само че приятелите, сътрудниците и околните го знаят. Благодаря ви.

Не съм се карал с никого в Има Такъв Народ. Не очаквайте от мен жълтини, ненавист и експанзия. Камо ли пък записи, чатове и впрочем недостойни занимания с персонална връзка. Натъжен съм за всичко, което можеше да е друго, само че не стана. Тръгвам си от място, което беше мой дом, само че към този момент не го усещам подобен. Това, което мога да кажа в този момент е, че във всяка партия има хора, които желаят да работят в интерес на обществото и са там за тази цел, само че постоянно властовите упоритости, алчността и откровената измама измежду водачите изкривяват и най-хубавата концепция. Говоря за всички партии в Народното събрание. И най-после ще изтъквам Сталин, който от дълго време е декларирал – „ Кадрите вземат решение всичко “.

Ще не преставам да вървя по софийските улици със фамилията си, да хапвам печена царевица и да пия греяно вино. Правех го преди, върша го и в този момент. Дори да не се харесва на всеки. А на критикарите ще кажа да не не помнят, че и тях не ги харесват всички.